Решение № 1239 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3143/2015 г.

Решение № 1239 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3143/2015 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба от А. П. М. в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП срещу решение № 33/09.02.2015 г., постановено по адм. дело № 557/2014 г. по описа на Административен съд - гр. В. Търново, с което е отменен РА № 041302897/28.02.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с решение № 250/10.06.2014 г. на посочения по-горе директор за определените на Т. Г. И. от гр. В. Търново задължителни осигурителни вноски за 2007 г. и 2008 г. за ДОО в общ размер от 958,20 лв. и лихви - 1 143,51 лв., за ДЗПО-УПФ в общ размер от 276 лв. и лихви - 328,44 лв. и за ЗО в общ размер от 331,20 лв. и лихви - 229,27 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оплакванията в касационната жалба се свеждат до характера на разпоредбата на чл. 124а ДОПК, тъй като се твърди, че неправилно съдът е приел, че тя е материалноправна, а не процесуалноправна. Иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на Т. Г. И. срещу ревизионния акт в частта за задължителните осигурителни вноски. Ответникът по касационната жалба Т. Г. И. от гр. В. Търново в депозирания по делото писмен отговор чрез адв. Х. К. я оспорва и моли решението на съда да бъде оставено в сила като правилно, както и се претендира присъждане на направените по делото разноски в размер на 1 010 лв. Представена е и писмена защита от адв. Костадинов. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба поради произнасянето на ВАС с тълк. решение № 1/18.05.2016 г. по тълк. дело № 3/2015 г. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения. П. Т. Г. И. е оспорил цитирания по-горе ревизионен акт освен в частта за задължителните осигурителни вноски и за данъка по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 154,93 лв. и лихви - 78,56 лв., но в съдебно заседание на 27.01.2015 г. е оттеглена жалбата в частта за данъка по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ и в тази част е прекратено и съдебното производство. В частта за задължителните осигурителни вноски, за да отмени ревизионния акт съдът е приел, че ревизията е била извършена по реда на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, но разпоредбата на чл. 124а ДОПК е материалноправна и не й е придадено обратно действие, поради което е неприложима за периодите, които са ревизирани, а именно 2007 г. и 2008 г. Решението в обжалваната част е правилно постановено. Разпоредбата на чл. 124а ДОПК е в сила от 15.02.11001 г. и правилно първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата на чл. 124а ДОПК е материалноправна, както и че законодателят не й е придал обратно действие и затова е неприложима за минали периоди, каквито са процесните. Обосновани са направените от решаващия съд извод, че разпоредбата на чл. 122, ал. 1 ДОПК определя специален ред за установяване на предвидените в закона факти и обстоятелства, но само относно предпоставките, предвидени в цитираната разпоредба., но чл. 122, ал. 2 ДОПК правилно е характеризиран от съда като материалноправна норма, с която се определя данъчната основа за облагане и върху нея се определя и дължимия подоходен данък. Въпросът за приложимостта на чл. 124а ДОПК е разрешен от Върховния административен съд с ТР № 1/18.05.2016 г. по тълк. дело № 3/2015 г., поради което с оглед характера на тази разпоредба, която не може да се прилага с обратно действие за 2007 и 2008 г., както е в процесния случай, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, като е отменил ревизионния акт в тази му част. Предвид гореизложеното решението на първоинстанционния съд в посочената обжалвана част е правилно и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила, вкл. и в частта за разноските. С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на Т. И., на тази страна в касационното производство следва да се присъдят 500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение видно от приложения договор за правна помощ, а не поисканите от адв. Костадинов 1 010 лв. Посочените в списъка за разноски по чл. 80 ГПК, представен пред настоящия касационен съдебен състав още 510 лв. са разноските, направени пред първоинстанционния съд и последния ги е присъдил, поради което неоснователно се иска повторното им присъждане и от настоящия съд. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение