Решение № 6451 от 8.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1717/2012 г.

Решение № 6451 от 8.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1717/2012 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на Васил Петров Иванов от с. Николчевци против решение № 116 от 18.11.2011 г. по адм. дело № 143/2011 г. на Административен съд - Габрово, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-02-СЦР-28/25.05.2011 г. на началника на РДНСК СЦР, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "Баня-тоалетна", намираща се в двуетажна жилищна сграда в УПИ IV-1068, кв. 68, етаж първи, по плана на гр. Габрово - V част, ул. "Златна нива" № 6. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че оспорената заповед е нищожен административен акт на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК, като издадена след трикратно произнасяне на административния орган по същия предмет и страни. Ответникът началника на РДНСК Северен централен район оспорва жалбата. Ответниците Стефана Маркова Иванова, Галина Христова Иванова, Маргарита Христова Иванова и Милен Василев Иванов не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за законосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, че извършеното преустройство под вътрешното стълбище в жилищна сграда, на първия етаж, собственост на касатора, като е обособена баня - тоалетна, представлява строеж от V категория, който е незаконен, поради липсва на одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, както и надлежно съгласие на другите етажни собственици за изпълнението му. Издадената заповед за премахването му е действителен административен акт, като липсва влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. Извършените предходни три проверки от органите за строителен контрол по сигнали на другите етажни собственици са завършили с изрични откази да се образува производство за премахване на незаконен строеж по чл. 225 ЗУТ, но тези откази не представляват индивидуални административни актове по смисъла на чл. 214, ал. 1 ЗУТ, не подлежат на съдебен контрол, не влизат в сила и не се ползват със стабилитет и задължителна сила спрямо страните. Доколкото в ЗУТ не съществува задължение на органите на ДНСК да се произнасят по сигнали на граждани за незаконно строителство, то постановените откази /изрични или мълчаливи/ не представляват индивидуални административни актове. Като е достигнал до верни правни изводи за законосъобразност на заповедта, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила спрямо касаторът и органът постановил акта. Решението е недопустимо спрямо другите етажни собственици и извършителя на незаконния строеж, който не е обжалвал заповедта и тя е влязла в сила по отношение на него. Другите етажни собственици, които са сигнализирали за извършеното незаконно строителство, не са надлежни страни в производството по оспорване на заповедта за премахването му. Те не са засегнати от нея по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК и не са заинтересовани страни, с право на участие в съдебния процес. Спрямо тези лица решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение,