Решение № 2935 от 1.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5648/2012 г.

Решение № 2935 от 1.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5648/2012 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на "Бригада" ЕООД, гр. Павел баня, против решение № 11 от 03.02.2011 г. по адм. дело № 386/2011 г. на Административния съд - Стара Загора в частта, с което е отхвърлен иска му с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ против "Югоизточно държавно предприятие" ДП - гр. Сливен, за сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени от влязло в сила НП № 3/17.03.2010 г. на директора на РИОСВ - Стара Загора. Изложени са съображения, че решението му в обжалваната част е неправилно поради нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Ответната страна - "Югоизточно държавно предприятие" ДП - гр. Сливен, в писмен отговор оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, приема, че подадената в срок касационна жалба, е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на касационния жалбоподател против "Югоизточно държавно предприятие" ДП - гр. Сливен, за присъждане на сумата 50 000 лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи имуществена санкция по НП № 3/02.02.2010 г. на директора на РИОСВ - Стара Загора, вследствие издадени позволителни № 0006466 и № 0006467, без вписани дати за издаване от началника на ДАС "Мазалат" за добиване на инертни материали - скална маса. Съдът е приел, че така издадените разрешителни са нищожни, тъй като са издадени при пълно нарушение на материалноправните разпоредби на чл. 63, ал. 1 от ЗГ и на чл. 2, ал. 1 от Закона за подземните богатства. Посочените разпоредби регламентират компетентния административен орган за издаването им и по установения ред - чрез концесия. Съдът е обявил нищожността на така издадените разрешителни, въз основа на които вече е била наложена имуществената санкция от 50 000 лв. на дружеството - ищец по делото. В тази част решението не се обжалва и е влязло в законна сила. Относно предявения иск за обезщетение от 50 000 лв. с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДВ, съдът е приел, че той е преждевременно предявен, тъй като ищецът не е извършил плащането на имуществената санкция, поради което не е налице настъпила имуществена вреда. Решението в тази част се обжалва и настоящата инстанция приема, че също е правилно. Безспорно е установено, че ищецът не е доказал настъпила имуществена вреда в претендирания размер, поради което искът му като недоказан, правилно е отхвърлен. Представеното пред настоящата инстанция платежно нареждане за изплащане частично на наложената му имуществена санкция не се отразява върху правилността на решението, тъй като е факт, който е настъпил след постановяване на решението. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,