Решение № 2226 от 5.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10924/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на АРАСИК ЕООД, ЕИК 204701591 със седалище и адрес на управление: гр. София, [жк], [улица], [адрес], (съдебен адрес: гр. София, [улица], ет. 7), подадена чрез пълномощника му адв. С. Стоилова, против Решение 11747/12.07.2024 г. на Административен съд София град (АССГ), постановено по адм. д. 12184/2023 г. С твърдения за наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение второ АПК допуснато съществено процесуално нарушение - касаторът претендира отмяна на решението на АССГ и постановяване на друго по съществото на спора, с което РА да бъде отменен. Заявява и искане за присъждане на разноски за двете съдебни производства. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - София при ЦУ на НАП оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си юрк. Мирчева. Иска да бъде оставено в сила оспореното първоинстанционно решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2 098 лв. Представя списък на разноските. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. С оспореното първоинстанционно решение се отхвърля жалбата на АРАСИК ЕООД против Ревизионен акт (РА) Р-22221022007473-091-001/29.08.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 1629/15.11.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП София, с който са му установени задължения за корпоративен данък за 2021 г. в размер на 16 694.92 лв. и лихви 2 176.89 лв. АССГ приема, че оспорването на РА е допустимо. Обосновава изводи за валидност на акта като издаден от компетентни органи по приходите в ревизионно производство, възложено също от компетентен орган, и материална законосъобразност на същия. Установените от съда факти са следните: За 2021 г. АРАСИК ЕООД подава ГДД, с която декларира отрицателен финансов резултат (данъчна загуба) в размер на 55.58 лв. Декларира приходи в размер на 294 847.61 лв. от продажби на услуги на единствения си клиент Puttmann GmbH & Co. KG по 13 фактури и 2 кредитни известия (КИ) с предмет отстъпка на стойност 167 004.76 лв. Дружеството представя на приходните органи договор с немското дружество от 23.06.2021 г., процесните фактури, КИ, банкови извлечения за получени плащания, споразумение за прихващане от 01.12.2021 г., аналитичен регистър на с/ка 411 Клиенти . Дава писмени обяснения, според които при достигане на определен оборот, посочен в договора, то прави отстъпки, чийто размер е минимум 20 % и за тях се издават КИ. Във връзка с КИ страните са подписали споразумение за прихващане. В жалбата си против РА по административен ред твърди, че при издаването на последната фактура за 2021 г., а именно 2021000030/01.12.2021 г., е изчислен годишният оборот и е установено, че той превишава 400 000 лв., съответно е налице основание за предоставяне на отстъпки към клиента. С РА е увеличен финансовият резултат на АРАСИК ЕООД за 2021 г. със 167 004.76 лв. на основание чл. 16, ал. 1 във вр. с чл. 78 ЗКПО с мотива, че данъчно задълженото лице не доказва основанието за издаването на КИ и връщането на суми в резултат на прихващането. Не представя доказателства за размера на оборота за 2021 г. и за размера на отстъпката с оглед клаузите на договора. В жалбата си до съда жалбоподателят твърди, че услугите по договора от 23.06.2021 г. са предоставени от физическото лице Л. Й., на която са възложени от Puttmann GmbH & Co. KG, т. е. всички фактури са издадени от АРАСИК ЕООД без основание и неправилно дружеството е отчело приходи от тях. Независимо от това, тъй като договорът е сключен на 23.06.2021 г., то фактурите, издадени в периода преди сключването му, са издадени без основание. Обосновава теза за допусната фундаментална грешка по смисъла на т. 2 от СС 8, която е следвало да бъде констатирана от ревизиращия екип. Счита, че като не е сторил това той е допуснал съществено процесуално нарушение, обосноваващо незаконосъобразност на РА. Заявява, че дадените писмени обяснения в хода на ревизията и представеното споразумение не съответстват на обективните факти, а са съставени за целите на установителното производство от счетоводството. Според приетата по делото съдебно счетоводна експертиза е налице фундаментална грешка, тъй като за 2021 г. са отчетени приходи по фактури, издадени преди датата на договора, и са налице плащания, отнасящи се за предходен период (комисион за ноември и декември), платени в периода м. март м. май 2021 г. Налице е и плащане по фактура, каквато дружеството не е издало. За да потвърди РА, АССГ приема, че КИ не притежават съществени реквизити по чл. 115, ал. 4 ЗДДС номер и дата на фактурата, към която се издават и основание за издаването им. Липсата на ежемесечни справки относно изпълнени от принципала поръчки, за които плащането е извършено изцяло от клиента, в изпълнение на чл. 3, ал. 2 от договора правилно според съда е преценено от приходните органи като индиция относно липсата на основание за издаването на КИ. Съдът обсъжда споразумението за прихващане във вр. с чл. 26, ал. 5, т. 1 ЗДДС и приема, че не са налице основанията за прилагането на посочения законов текст, поради което законосъобразно е преобразуван финансовият резултат на основание чл. 78 ЗКПО. АССГ приема също така, че не са представени доказателства за наличието на фундаментална грешка. Обосновава извод за неоснователност на доводите на жалбоподателя, че услугите не са предоставени от него, а от физическото лице Л. Й., която не е подала декларация по ЗДДФЛ за получени доходи от агентска работа, обстоятелство доказано от ответника. Съдът обсъжда заключението на вещото лице по приетата ССЕ и приема, че липсата на договор за периода от м. март 2021 г. до 23.06.2021 г. не обосновава извод, че фактурите са издадени без основание, като се позовава на множество решения на ВКС, ТО. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Според сключения договор на 23.06.2021 г. между от Puttmann GmbH & Co. KG, наричан принципал, и жалбоподателя, наричан агент, принципалът поверява на агента представителството на продуктите, които са част от неговите колекции за територията на Обединеното кралство, както и конкретни клиенти в други държави. Агентът получава от принципала за всички директни транзакции комисион от 10 % от нетната фактурирана сума. Комисионата се заплаща или разрешава от принципала само по отношение на поръчки, за които плащането е изцяло извършено от клиента. Ако годишният оборот е 400 000 лв. или повече, може да се приложи отстъпка от 20 % или повече в зависимост от агента (чл. 3). Според чл. 7 от договора за всеки календарен месец, но не по-късно от последния ден на следващия месец, принцпалът представя на агента справка за извършените, фактурирани и платени от клиента сделки. Според споразумението за прихващане от 01.12.2021 г., за което в жалбата до съда се твърди, че е съставено от счетоводството за целите на ревизионното производство, въпреки че носи подписите на управителя на АРАСИК ЕООД Л. Й. и на представляващ немското дружество, сумите за дължими комисиони по 7 от процесните фактури са в размер на 170 306.97 лв. (87 076.67 ), а задължението на АРАСИК ЕООД по двете КИ е 167 004.76 лв. (85 388.18 ). След прихващането им Puttmann GmbH & Co. KG следва да заплати на АРАСИК ЕООД само сумите по последните две фактури - 2021000028/20.09.21 г. и 2021000030/01.12.2021 г. в общ размер 1 028.71 лв. От включените в споразумението 7 фактури действително не се установява плащане по фактурите с номера, 2021000015/21.06.2022 г. и 2021000016/21.06.2021 г. в общ 57 736.88 лв., а по фактура 202100001/15.03.2021 г. в споразумението е посочена частично дължима сума в размер на 101 138.44 лв. от фактурираната 190 205.93 лв. Не са представени доказателства за плащане по тази фактура дори и частично в размер на 101 138.44 лв. Безспорно е обаче, че по фактурите с номера 202100004/23.03.2021 г. и 202100005/23.03.2021 г. дължимите суми в общ размер 8 129.43 лв. са заплатени на 28.06.2021 г. Независимо от това те също са включени според споразумението в общата дължима от принципала на агента сума по изброените фактури, с която се извършва прихващане. След прихващането страните се споразумяват, че принципалът въпреки това дължи да заплати допълнително сумите по фактурите с номера 2021000028/29.09.2021 г. и 2021000030/01.12.2021 г. в общ размер 3 302.23 лв., заплатени на 13.12.2021 г. Както приема АССГ, прихващането е способ за погасяване на две насрещни задължения, които са еднородни, изискуеми и ликвидни до размера на по-малкото от тях според чл. 103, ал. 1 ЗЗД, т. е. липсва правна логика в това да се извърши прихващане с вече заплатени суми или най - малкото това плащане следва да бъде съобразено при плащанията по следващите фактури, което не е направено, напротив дължимите по тях суми са заплатени. Отделно от това или жалбоподателят не представя доказателства за получени плащания по всички фактури, или при дължими суми по тях, а именно по фактурите с номера 2021000015/21.06.2022 г., 2021000016/21.06.2021 г., 202100001/15.03.2021 г., 2021000006/25.03.2021 г. и 2021000007/25.03.2021 г. е логично прихващането да е с тези суми, а не с вече платени такива. Изложеното подкрепя изводът на приходните органи, че споразумението за прихващане не отразява действително извършено прихващане, а както твърди самият жалбоподател в жалбата си до съда, е изготвено и представено на ревизиращия екип, в подкрепа на тезата на данъчно задълженото лице, че КИ са законосъобразно издадени. Доколкото данните по делото сочат, че жалбоподателят издава през 2021 г. фактури за комисиони в общ размер 461 852.37 лв., би могло да се приеме, че е налице основанието на чл. 7 от договора за отстъпка от 20 % от договореното комисионно възнаграждение. Тъй като съгласно чл. 26, ал. 5, т. 1 ЗДДС, ако търговската отстъпка или намаление се предоставят на получателя след възникване на данъчното събитие, то данъчната основа се намалява с предоставянето им. Именно поради тази причина чл. 18, ал. 4 ППЗДДС изисква в тази хипотеза в КИ да се посочи към коя фактура за коя доставка е отстъпката, а когато за една доставка са издадени повече от една фактури в КИ да се посочат номерата на всички фактури. Тъй като в случая са издадени 13 фактури за доставки, при това без да се отнасят за всеки месец, както изисква договорът, в КИ е следвало да се посочи към кои фактури за кои доставки е предоставена отстъпката и в какъв процент. С оглед изложеното правилно съдът приема, че при издаването на процесните две КИ не е спазено посоченото изискване и не е доказано основанието за издаването им. Правилни са изводите на съда и във връзка с твърденията на жалбоподателя за наличието на фундаментална грешка по определението в т. 2 от СС 8. Липсата на сключен договор или непредставянето на такъв за периода до 23.06.2021 г. не обосновава извод, че фактурите до тази дата са издадени без основание, както е приел първостепенният съд. Посоченият във фактурите предмет не води до извод за осъществени доставки в предходен данъчен период. Като основание за някои от плащанията, направени през м. март, м. април и м. май 2021 г., е посочено комисион за м. ноември и комисион за м. декември , но не е посочен номер на фактура и дата на фактура, за които се отнасят. Поради това не може да се приеме, че това са плащания по някои от процесните фактури. На 03.06.2021 г. например е платена сума в размер на 172.25 по фактура 1113735 без дата, каквато експертът не установява да е издавана през 2021 г., т. е. на базата на направените плащания през 2021 г. не може да се приеме, че така получените суми погрешно са отчетени като приходи през 2021 г., тъй като се отнасят за предходен данъчен период. По така изложените съображения решението на АССГ следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. второ ДОПК на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Наредба 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа в редакцията й, обн. ДВ, бр. 14 от 18 февруари 2025 г., не определя минимални размери на адвокатските възнаграждения. Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е изменена (ДВ, бр. 14/2025 г.) във връзка с решението на СЕС по дело С-438/22, според което определянето на минимални размери на адвокатските възнаграждения и установяването им като задължителни с национална правна уредба като разглежданата в главното производство (Наредба 1/2004), е равнозначно на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС (т. 50). Според чл. 101, пар. 2 ДФЕС споразуменията или решенията, които са забранени в съответствие с този член, са нищожни и тази нищожност е задължителна за съда (т. 57 и т. 58). Поради това и на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с § 2 от ДР ДОПК юрисконсултското възнаграждение следва да се присъди в размера по чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета на основание чл. 37 от Закона за правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение