Решение № 3177 от 27.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4572/2019 г.

Решение № 3177 от 27.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4572/2019 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 237 - 244 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпило ИСКАНЕ ЗА ОТМЯНА от д-р Л. Петков от [населено място], [жк], [жилищен адрес] на решение № 6897 от 22.11.2018 г. на АССГ (Административен съд С.-град) постановено по адм. дело № 5216/2018 година. Като основание е посочено: чл. 239, т. 4 от АПК, вр. чл. 297 ГПК, чл. 224 от АПК, респ. чл. 177, ал. 2 от АПК. Молителят твърди, че горепосоченото решение, с което е оставено в сила решението по гр. дело № 40174/2016 г. на СРС (Софийски районен съд) е незаконно, необосновано и неправомерно и не може да породи правна сила. Затова моли да бъде отменено като развива конкретни основания, причини и аргументи. В ПЕТИТУМ: моли да бъде отменена порочната заповед № РД-50-33/31.10.2012 г. на Кмета на район "Витоша" в частта за извършване на друга оценка по параграф 62, т. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, тъй като този текст противоречи на влязлото в сила решение № 12626/6.10.2011 г. на Върховния съд, от което е видно, че тази оценка е извършвана по наредбата за оценка по параграф 4-а и 4-б още от 1992 г., а този параграф 62, т. 3 е излязъл пет години по-късно, а именно 1997 г. и е нарушен не само чл. 297 от ГПК, но е нарушен и чл. 178, ал. 1 от ГПК. Моли да бъде постановено ново решение, с което да се отмени нищожния текст по параграф 62, т. 3 за такава нова оценка, т. к. това противоречи на влязлото в сила решение № 12626/6.10.2011 г. на Върховния административен съд. В изпълнение на указанието на председателя на Четвърто отделение на ВАС, дадено в Разпореждане от 18.3.2019 г. молителят е внесъл дължимата се държавна такса в пълен размер от 30 лева, а в изпълнение на указанието на председателя на Четвърто отделение на ВАС, дадено на основание чл. 241 от АПК във вр. с чл. 212, ал. 2 АПК в Разпореждане от 3.4.2019 г., искането за отмяна е приподписано от лице с юридическо образование. Допълнително от молителя Л. Петков е постъпил АНЕКС – ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА, в които се сочи, че е "касатор". В открито съдебно заседание подателят на "искането за отмяна" се явява лично, поддържа искането си и моли да се отмени неправомерното решение № 6897/22.11.2018 г. на Административен съд София-град и решението на Софийски районен съд по същия повод, които са постановени в противоречие с влязло в сила решение № 12626 от 6.10.2011 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, което е постановено и при участието на Върховната административна прокуратура и като окончателно, указанията по прилагане и тълкуване на закона са задължителни. Претендира присъждане на направените разноски по делото. От ответника – Столична община Район "Витоша" е постъпил писмен Отговор, в който се изразява становище, че искането е неоснователно и незаконосъобразно и следва да бъде оставено без уважение, защото не са налице никакви отменителни основания, даващи право на промяна на постановените решения на две инстанции. В открито съдебно заседание чрез надлежно упълномощен процесуален представител ответникът оспорва искането и моли да бъде оставено без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В производството по отмяната на влязъл в сила съдебен акт законодателят не е предвидил участието на прокурор нито по отменения Закон за Върховния административен съд (ЗВАС), нито по действащия понастоящем Административнопроцесуален кодекс (АПК), поради което и представител на Върховната административна прокуратура не е дал заключение по делото. Настоящият тричленен състав намира, че постъпилото от Л. Петков ИСКАНЕ ЗА ОТМЯНА е депозирано в законоустановения в чл. 240, ал. 1, т. 4 от АПК тримесечен срок, който тече от влизане в сила на последното решение; подадено е от надлежно лице по чл. 238, ал. 1 АПК - страна по делото, за която съдебният акт, на който се иска отмяна е неблагоприятен. С оглед тези факти, искането се явява процесуално допустимо, но разгледано по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНО. Институтът на "отмяната" в съдебно-административното производство е извънинстанционно средство за контрол върху влезли в сила съдебни решения, както и за защита срещу влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Отмяната е регламентирана в Глава четиринадесета от АПК. Раздел І (чл. 237 - 244) е наименован "Отмяна по искане на страна по делото", а Раздел ІІ (чл. 245 - 248) касае "Отмяна по искане на трето лице". Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в чл. 239 АПК от точка 1 до точка 6 включително. Самостоятелно основание за отмяна е и това по чл. 246, ал. 1 АПК - от трети лица, за които решението има сила и е неблагоприятно, макар и да не са били страни по делото. В производството по отмяна на влязъл в сила съдебен акт не се преценяват касационни основания за отмяна на постановено съдебно решение, които според чл. 209 от АПК са: нищожност – т. 1; недопустимост – т. 2 и неправилност – т. 3 в трите форми на този порок – неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Следва да се отбележи за яснота, че непълнотата на доказателствата не е основание за отмяна на съдебно решение нито в редовно инстанционно касационно производство, нито в извънинстанционно производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение. Следва да се отбележи още за прецизност, че след като въпросът по отмяната на влязло в сила решение, постановено в съдебно-административното производство е изрично уреден в АПК, то не намира приложение препращащата към Гражданския процесуален кодекс (ГПК) разпоредба на чл. 144 АПК. Затова всички текстове от ГПК, на които се позовава молителят Л. Петков, са неотносими за настоящото производство. В конкретния случай заявеното основание за отмяна е това по чл. 239, точка 4 от АПК. Съгласно тази разпоредба, актът подлежи на отмяна, когато "между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска". Следва да се посочи също за яснота, че според чл. 244, ал. 2, изр. второ АПК, "В случая по чл. 239, т. 4 съдът отменя неправилното решение". Законодателят е преценил, че следва да се отменят по реда на извънредния способ не недопустимите, а неправилните решения. Затова в производството по чл. 237 и сл. от АПК, съдът не е обвързан от искането на страната за отмяна и може да отмени другото решение, на което не е искана отмяна, като няма законна пречка при наличието на две противоречиви решения, да се отменят и двете решения, ако са неправилни, а неправилността, както вече се каза е в три форми - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Последното е в синхрон с мотивите и диспозитива на т. 13 от Постановление № 2 от 29.09.1977 г. на Пленума на Върховния съд (ППВС), което разрешава принципни въпроси и не е изгубило сила, макар да е прието по отменения ГПК. Отделно от това, за да е налице основанието за отмяна по чл. 239, точка 4 от АПК трябва да има пълен идентитет на страните, искането и основанието. След така изложените принципни положения, за конкретния случай настоящият тричленен състав на ВАС констатира следното: Между Л. Петков и Район "Витоша" при Столична община са водени няколко административни дела по които са постановени съдебни актове. Дори и на кориците да е посочено, че делото е "гражданско", то по своя правен характер е "административно", тъй като се е обжалвал административен акт. Относими за случая обаче са следните дела и респективно решения по тях: С решение № 307273 от 8.01.2018 г. по гр. дело № 40174/2016 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. § 19, ал. 1 ПЗР на АПК, Софийски районен съд, І ГО, 43 състав ОТХВЪРЛЯ жалба вх. № 8015490/19.07.2016 г. на Л. Петков, с адрес [населено място], [жк], [жилищен адрес] с искане за обявяване нищожността на заповед № РД-50-ЗЗ от 31.10.2012 г. на Кмета на Район Витоша, В ЧАСТТА, в която на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, е възложено извършването на оценка на имота /776 кв. м от поземлен имот с идентификатор 68134.1897.51 по КККР, /УПИ ІV 51, кв. 1/, гр. София, в. з. "Черния кос" в землището на кв. "Княжево", район Витоша – Столична община, съгласно АОС № 2445/06.07.2012 г. /, от независим лицензиран оценител, като до 600 кв. м оценката да бъде извършена съгласно § 4а, ал. 5 ПЗР на ЗСПЗЗ, а разликата до 776 кв. м съгласно § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. При този изход на спора, с втори диспозитив съдът ОСЪЖДА жалбоподателя Л. Петков да заплати на ответника Столична община район "Витоша" сума в размер на 100. 00 лева, представляваща разноски по делото. С решение № 6897 от 22.11.2018 г. по адм. дело № 5216/2018 г., в производство по реда на чл. 208 – 228 от АПК, Административен съд - София-град, ІІ касационен състав ПОТВЪРЖДАВА решение № 307273 от 8.01.2018 г. по гр. дело № 40174/2016 г. на Софийски районен съд. Решението на Административен съд - София-град е постановено в касационно производство, като правомощията на касационната инстанция са регламентирани в разпоредбата на чл. 221 АПК и по-конкретно, че решението на по-долната инстанция се "оставя в сила", а не се "потвърждава". Независимо от непрецизния диспозитив, който не е съобразен с правната норма на законодателя (което обаче не го прави незаконосъобразно), касационното решение е окончателно по силата на чл. 223 АПК. След като е окончателно, то влиза в сила на датата на постановяването му – 22.11.2018 година. Молителят Л. Петков претендира отмяна на горното решение на Административен съд - София-град поради противоречие с решение № 12626 от 6.10.2011 г. Върховния административен съд на Република България, постановено по адм. дело № 14174/2010 година. С това решение, в касационно производство по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК, тричленен състав на ВАС – Четвърто отделение ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2750 от 4.08.2010 г., постановено по адм. дело № 2913/2010 г. на Административен съд - София-град. А с това решение, което е постановено в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, Административен съд - София-град, Второ отделение, 31 състав ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА Заповед № РД-09-68/24.03.2010 г. на кмета на район "Витоша" – Столична община и ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на административния орган за произнасяне по същество при спазване на задължителните указания по прилагането и тълкуване на закона, дадени в мотивите на решението. За да се прецени дали е налице идентичност на страните, искането и основанието, тоест да се установи дали са налице предпоставките за отмяна по чл. 239, т. 4 от АПК, винаги се прави проверка на противопоставимото дело. От приложените съдебни решения се установява, че страните по делата са едни и същи, макар и с разменено процесуално качество: Л. Петков и Столична община - район "Витоша". Искането също е било едно и също – нищожност на издадените от Кмета на район "Витоша" заповеди. Основанието обаче по делата е различно, макар и да се касае за един и същ имот, както са различни и обжалваните административни актове, макар и да се отнасят за оценка на един и същи имот. По адм. дело № 2913/2010 г. по описа на Административен съд - София-град жалбоподателят Л. Петков е претендирал нищожност на заповед № РД-09-68/24.03.2010 г. на кмета на Район "Витоша" – Столична община, а по гр. дело № 40174/2016 г. по описа на Софийски районен съд жалбоподателят Л. Петков е претендирал нищожност на заповед № РД-50-ЗЗ от 31.10.2012 г. на кмета на Район "Витоша" – Столична община. Обявената за нищожна първа по дата заповед не поражда никакви правни последици, тя не съществува в правния мир. Затова по същия въпрос, тоест по същото заявление от 1992 година е издадена втора заповед както за признаване правото за придобиване на собственост чрез трансформиране на правото на ползване в право на собственост, така и за извършване на оценка. Жалбоподателят Л. Петков всъщност не е бил доволен от реда за извършване на оценката на признатия с обжалваната втора заповед имот. Не е спорно, че с влязло в сила съдебно решение на Софийски градски съд по адм. дело № 907/1995 г. е прието, че Л. Петков има валидно и надлежно учредено право на ползване при условията на § 4а, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Тоест същият е ползвател на земеделска земя, което право на ползване му е било предоставено по силата на акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет. На това място следва да се отбележи, че в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) не са конкретно посочени тези актове, поради което се приема, че изброяването на актовете в § 63 от ПЗР към ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ) - обн. ДВ бр. 122/1997 г. не е изчерпателно, а примерно, защото е недопустимо по-нисък по степен нормативен акт не само да противоречи, но и да стеснява правата, които дава по-високия по степен нормативен акт, какъвто безспорно е закона спрямо правилника за неговото прилагане. Законодателят е предвидил така учреденото по надлежния ред право на ползване да може да се трансформира (преобразува, превърне) в право на собственост чрез заплащане цената на земята по няколко процедури. Първата от тях е по реда на § 5 от ПЗР на Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ), обн. в ДВ, бр. 34/1992 г. (понастоящем с променена редакция), но според действащата по това време редакция е предвиждал издаване само на оценителен протокол, който освен извършената оценка, имплицитно е съдържал в себе си признаване правото на ползвателя да придобие собствеността върху ползвания имот. Следващата предвидена възможност е тази по § 62 от ПЗР на ПМС № 456 от 11 декември 1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (наричан за краткост § 62 ПЗР ППЗСПЗЗ), като процедурата по § 62 ПЗР на ППЗСПЗЗ предвижда издаване на две отделни заповеди – едната е за отказване, респективно признаване правото да се придобие собственост (ал. 3) и след влизането й в сила се извършва оценка, която се утвърждава с друга заповед на кмета на общината (ал. 4). Съгласно § 4а, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 61, ал. 1 от ПМС № 456/1997 г. (ПЗР на ППЗСПЗЗ), правоимащи по § 62 ПЗР ППЗСПЗЗ са само тези ползватели, които не са заявили правата си до този момент в предходните срокове и не е проведена предходна процедура по закупуване на предоставения им за ползване имот, като право на трансформация имат тези лица, които са подали молбата си до 31 януари 1998 година. В конкретния случай е очевидно, че са налице различни административни актове по време и различен период на правоотношението - заповед № РД-09-68/24.03.2010 г. на кмета на Район "Витоша" – Столична община и заповед № РД-50-ЗЗ от 31.10.2012 г. на кмета на Район "Витоша" – Столична община. Имотът е един и същ, но разрешаването на спора по различен начин се дължи не само на различните административни актове, които са били предмет на разглеждане по същество, а и на настъпилата законодателна промяна. Макар и по идентични случаи, преценката на административния орган и респективно преценката на съда се отнася за различно по време правоотношение. Няма пълно припокриване между правото по посочените дела. С оглед на изложеното, в случая не е налице пълен идентитет на предмета на спора. Отделно и независимо от всичко изложено до тук, трябва да се има предвид приетото Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. по тълкувателно дело № 4/2010 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, според което "разпоредбата на чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи". Това тълкувателно решение съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. С оглед изложеното, в конкретния случай не са налице предпоставките за претендираната отмяна по чл. 239, т. 4 АПК на влязло в сила съдебно решение и искането ще трябва да бъде отхвърлено. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд на Република България – Четвърто отделение,