Решение № 13074 от 28.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8972/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Кюстендил, чрез процесуалния му представител ст. юрк. Т. Кудуски, против решение 1194/29 юни 2023 г., постановено по адм. д. 916/2022 г. по описа на Административен съд Благоевград. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на решението. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Т. Христов, против заповед РД-00-971/20 юли 2022г. на кмета на Община Кюстендил, с която е наредено на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, чл. 16, ал. 6 ЗУТ, въз основа и на влязло в сила Решение 676 по Протокол 30/24 февруари 2022г. на Общински съвет Кюстендил, оспорващият Т. Христов, ид. ч. 1/1 от правото на собственост, да придобие собствеността върху УПИ ІІІ - 85,86 За обществено обслужване и автосервиз, кв. 429, по ПУП- ПРЗ на местност Белия камък, гр. Кюстендил, идентичен с ПИ с идентификатор 41112.31.89 и с площ 3 518 кв. м. по КККР, съгласно скица 15-642745/13 юни 2022 г., незастроен, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с конкретно предназначение: За обществено обслужване и автосервиз /Жм/, при съседи: улица с о.т. 1743 - о.т. 1743 - о.т. 1744, с идентификатор 41112.503.2518 /Невестинско шосе/; УПИ IV - 37 За жилищно строителство, обществено обслужване и офиси, кв. 432 /идентичен с ПИ 41112.31.90/ и УПИ II - 83,84 За жилищно строителство, обществено обслужване и офиси, кв. 432 /идентичен с ПИ 41112.31.88/. Съдът е отменил заповедта и е върнал преписката на кмета на Община Кюстендил за ново произнасяне , като е осъдил Община Кюстендил да заплати на жалбоподателя адвокатски хонорар в размер на 5 760 лева. Прието е, че процесната заповед е издадена при наличието на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което е довело и до противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. Счетено е, че същата не съдържа, като част от задължителното си съдържание, съществената част от характеристиките на придобивания от Т. Христов имот: УПИ ІІІ- 85,86, кв. 429, одобрени с плана за застрояване, а именно: устройствена зона, характер и начин на застрояване, плътност и интензивност на застрояване, озеленена площ, специфични параметри на застрояване - приземен етаж с магазини, подземен гараж. Според съда тези липсващи характеристики на УПИ, няма как да бъдат впоследствие допълвани, щом не са част от съдържанието на заповедта, а и липсата им ще парира възможността занапред от прецизното индивидуализиране на УПИ, още повече, че именно заповедта по чл. 16, ал. 6 ЗУТ е придобивния титул /титула за собственост/ на съответното лице върху придобиваното УПИ. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови акта си решаващият съд не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, както и на доводите и възраженията на страните, вкл. релевантните за съда факти и обстоятелства. Това е довело до формираното на неверни правни изводи. По делото е установено, че с решение 424 по Протокол 18 от проведено заседание на Общински съвет Кюстендил на 16 февруари 2017 г., е разрешено изработването на проект за ПУП- ПРЗ за територията на местност Белия камък, землище на гр. Кюстендил. С влязло в сила на 22 април 2022 г. решение 676 по Протокол 30/24 февруари 2022 г. на Общински съвет Кюстендил, е одобрен ПУП- ПРЗ за територията на м. Белия камък, землище на гр. Кюстендил. Не е спорно, че в обхвата на ПУП- ПРЗ, на местност Белия камък попадат и ПИ с идентификатори 41112.31.85, с площ 1 500 кв. м., и 41112.31.86, с площ 2 308 кв.м., като и двата ПИ, са собственост на Т. Христов, съгласно Нот. акт 49, том II, peг. 1838, дело 188/2017г., по КККР на гр. Кюстендил, одобрени със заповед РД-18-96/28 октомври 2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, и същите не са застроени. С одобрения и влязъл в сила ПУП- ПРЗ, за посочените два ПИ - 41112.31.85 и 41112.31.86 , е образуван един общ УПИ III -85.86, с предназначение: За обществено обслужване и автосервиз, кв. 429, идентичен с ПИ с идентификатор 41112.31.893, с площ от 3 518 кв. м. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 16, ал. 6 ЗУТ и влязъл в сила ПУП - ПРЗ за територията на местност Белия камък землище на гр. Кюстендил, предмет на който е и УПИ ІІІ - 85, 86 За обществено обслужване и автосервиз, кв. 429, отреден за оспорващия одобрен с решение 424 по протокол 18 от 16 февруари 2017 г. на Общински съвет Кюстендил. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗУТ, с подробен устройствен план за територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен план се определят необходимите площи за изграждане на обектите на зелената система, на социалната и на техническата инфраструктура публична собственост. За осъществяване на тези предвиждания с влизането в сила на плана собствениците на недвижими имоти прехвърлят в полза на общината процентна част от площта на имотите си, определена с плана, но не повече от 25 на сто. А съгласно ал. 6 на същата норма, собствениците на поземлени имоти по ал. 4 и 5 придобиват собствеността върху новообразуваните с плана урегулирани поземлени имоти, а общината придобива собствеността върху отстъпените й части по ал. 1 от датата на влизане в сила на плана. За всеки отделен урегулиран поземлен имот кметът на общината или упълномощено от него лице издава заповед с точно индивидуализиране на имота. Заповедите се изпращат на службата по вписванията, а копие от влезлия в сила план по ал. 1 на Агенцията по геодезия, картография и кадастър за служебно вписване в имотния регистър и нанасяне в кадастъра. Видно е от представените доказателства, в това число и от приетото допълнително заключение на назначената по делото комплексна СТЕ, че нормативно установената процедура по издаване на оспорената заповед е спазена и са налице всички изискуеми предпоставки. Установява се, че липсва несъответствие /установена е фактическа грешка при изписването на квартала на съседен имот/ между влезлия в сила ПУП и новообразувания УПИ. Вещото лице дава заключение, че в заповедта имота не е описан чрез показателите за застрояване, но настоящият съдебен състав счита, че те не препятстват възможността за индивидуализирането му. Новообразуваното УПИ е описано с граници и е с посочен идентификатор на имот. По делото е установено, че в процесния случай е налице влязъл в сила ПУП - ПРЗ по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ. Процесната заповед е с декларативен по правната си природа характер - с нея само се обявяват вече настъпили факти, т. е. придобиването на собствеността върху новообразувания имот настъпва по силата на плана. Като в настоящото производство, предмет на проверка е единствено и само дали изложените факти от действителността са такива, каквито се установяват с ПУП - ПРЗ. Издаването на заповед по чл. 16, ал. 6 ЗУТ, с която точно се индивидуализира новообразуван УПИ за придобиване на собствеността на всеки отделен УПИ, е предпоставено от влязъл в сила акт за одобряване на ПУП, процедиран по реда и на основание чл. 16, ал. 1 - 7 ЗУТ, като индивидуализацията следва да е идентична с обективираното в плана по отношение на конкретния УПИ. Чрез тази процедура собствениците на поземлени имоти придобиват собствеността върху новообразуваните с плана УПИ, а общината придобива собствеността върху отстъпените й части. В настоящия случай вещноправното действие на ПУП-ПРЗ, приет с решение 424 по протокол 18 от 16 февруари 2017 г., е настъпило с влизането му в сила, като Т. Христов е придобил собствеността върху новообразуваният УПИ ІІІ - 85,86 с предназначение За обществено обслужване и автосервиз кв. 429, по ПУП-ПРЗ на местност Белия камък, гр. Кюстендил, а Общината е придобила отстъпените й части, съгласно ПУП-ПРЗ на местност Белия камък, землището на гр. Кюстендил за изграждане на обектите на зелената система, на социалната и техническа инфраструктура по силата на плана чл. 16, ал. 1, изр. 2 ЗУТ. Заповедта по чл.16, ал. 6 ЗУТ само констатира регулационния режим на имота на собственика, създаден с влезлия в сила ПУП. Същата не може да създаде, измени или прекрати права, различни от тези, създадени с влезлия в сила ПУП. С този административен акт се индивидуализират точно новообразуваните урегулирани поземлени имоти. В случая с оспорената заповед са описани границите и е определен идентификатор на новообразувания УПИ (§ 5, т. 12 ДР ЗУТ). Със заповедта не се признават, нито се отнемат вещни права различни от тези, създадени с влезлия в сила ПУП. Административният орган е обвързан от данните по плана и е длъжен да се ограничи в рамките на съдържанието на влезлия в сила ПУП, каквото в настоящия случай е направено. Не се споделят от настоящия съдебен състав доводите на ответника за липсата на изразено съгласие за обединяването на двата притежавани от него ПИ, в едно общо УПИ, тъй като същите са изцяло неотносими към предмета на настоящото производство. Същите биха били относими в производство по контрол и проверка на законосъобразността на решението на Общински съвет Кюстендил, с което е одобрен ПУП-ПРЗ. При наличието обаче на влязъл в сила ПУП-ПРЗ, същите възражения не биха могли да бъдат повдигани пред съда в което и да е производство. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно следва да бъде отменено, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата на Т. Христов против заповед РД-00-971/20юли 2022 г. на кмета на Община Кюстендил следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, в тази връзка, на касационният жалбоподател следва да се присъдят направените пред двете инстанции разноски, съставляващи юрисконсултско възнаграждение, като размерът на същите съдът определя съобразно правилата на чл. 78, ал. 78 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правна помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 144 АПК в размер на 200 /двеста/ лв., платими от ответника. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав