Решение № 3067 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8446/2016 г.

Решение № 3067 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8446/2016 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 от АПК.

ЕТ "Караджата - Г. Б." обжалва Решение № 1183/31.05.2016 г. на Административен съд - В. по адм. дело № 737/2016 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № А-62/11.02.2016 г. на началника на М. В. за прекратяване на регистрацията на специализиран малък обект за дестилиране на основание чл. 58, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗАДС.

Ответникът - началника на М. В., е на становище за правилност на оспореното решение, като претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Съответен на закона е решаващият извод на административния съд за законосъобразността на оспореното пред него решение.

1. Фактическите установявания на митническия орган за произведен в обекта за дестилиране етилов алкохол (ракия) от грозде и плодове - собствено производство на физически лица за тяхно лично и семейно потребление, в надвишаващо 30 литра количество са основани на данните, съдържащи се в подадена от ЕТ на 19.01.2016 г. акцизна декларация за данъчен период 01.12.2015 г. - 31.12.2015 г. с приложени към нея акцизни данъчни документи, издадени в посочения период. Акцизната декларация е документ, в който регистрираното лице декларира определена информация относно дейността си, която е основание за възникване на права и задължения - чл. 87, ал. 1 от ЗАДС, а данъчният документ е частен документ за удостоверяване възникването на задължение за начисляване и заплащане на акциз - чл. 84, ал. 2 от закона. Двата вида документи са частни свидетелстващи и черпят доказателствената си сила (стойност) от удостоверяването с тях на неизгодни за издателя им факти. Затова е правилна тяхната оценка от съда като достоверни доказателствени средства, т. е. източници на сведения за факти, кореспондиращи с възприетото от административния орган за действително положение.

1. а. Порок в дейността на съда по установяване на фактите не може да бъде обоснован с твърденията на касатора, че алкохолът е негова собственост в качеството му на физическо лице от преди 2000 г., респ. че една част от него била закупена, а друга - произведена още през 1997 г. за конкретни цели. Липсва логика в противоречие с това си познание търговецът да въведе като обект на деклариране и тези количества алкохол, а дори и хипотетично да се допусне подобна възможност, уведомление до администрацията в тази насока не е подадено, което пък закономерно дискредитира довода на оспорващия за евентуална грешка в акцизната декларация.

б. Тежестта за насрещно доказване и разколебаване на убеждаващото въздействие на доказателствените средства, удостоверяващи фактическото основание за издаване на административния акт, е върху титуляра на удостоверението за регистрация. Бланкетното искане в жалбата (възпроизвеждаща дословно и предявената пред административния съд) за събирането на доказателства, още повече - без да се посочи въобще известен доказателствен източник, е в колизия с правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, възлагащо задължението за установяване на фактите върху твърдящата осъществяването им страна. Служебна процесуална активност в този случай не е нито дължима, нито обективно възможна, а бездействието на страната обуславя правото и задължението на съда да приеме за ненастъпили фактите, относно които не е проведено доказване.

1. Правилно съдът е извел и правните последици от установените по делото факти.

Произвеждането на алкохол над разрешеното за годината количество поражда несъответствие с едно от кумулативните изисквания, определящи принадлежността на обекта към категорията по чл. 4, т. 8 от ЗАДС, в частност- по б. "б", предл. 2-ро на текста. Налице е юридически факт, който би имал правоизключващо регистрацията действие, а в хипотезата на вече издадено удостоверение - последващо настъпил факт с правопрекратяващо регистрацията на обекта действие, представляващ основанието на упражненото от митническия орган правомощие по чл. 58, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗАДС.

Изложеното мотивира оставянето в сила на атакуваното решение - чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК. При този резултат от спора своевременно заявената претенция на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна, а нейният размер ще бъде съобразен с минималния по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 144 от АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение