Решение № 2013 от 16.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1741/2016 г.

Решение № 2013 от 16.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1741/2016 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Р. А. К., в качеството му на ЕТ "Р. К.", чрез адв. И. Й. против решение № 2451/03.12.2015 г. на Административен съд - П., постановено по адм. дело № 1516/2015 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № Р-16001614000389-091-001/16.03.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП град П., потвърден с решение № 434/28.05.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно -осигурителна практика", гр. П.. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Жалбоподателят оспорва изводите на съда, че получените от него суми по национални доплащания за тютюн, представляват плащания за 2011 г. и 2012 г., а не плащания за 2009 г. Твърди, че получените субсидии през ревизираните периоди попадат в хипотезата на § 58 от ПЗР на ЗИД на ЗДДФЛ /в сила от 01.01.2013 г./. Искането е за отмяна на решението. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. П. оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения, изложени в представена по делото писмена защита на гл. юрк. П. Бонева. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на Р. А. К., в качеството му на ЕТ "Р. К." са установени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 16 901 лева за 2011 г. и 9569 лева за 2012 г. и съответните лихви, както и задължения за лихви върху задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО за периода 2010 г. - 2012 г. в общ размер на 41.74 лева. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата изцяло, като е приел, че актът е издаден от компетентни органи по приходите по чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предписаната от закона форма и в съответствие с процесуалните правила за провеждане на ревизия. По материалната законосъобразност на установените задължения за данък върху доходите на физическите лица, съдът е приел, че спорът е по приложението на § 15 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ /ДВ бр. 31/15.04.2011, в сила от 01.01.2011 г./, § 18 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ (обн. ДВ бр. 99/2011 в сила от 01.01.2012 г.) и § 58 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ /ДВ бр. 94/2012 г., в сила от 01.01.2013 г./ във връзка с получените от ревизираното лице през 2011 и 2012 г. субсидии по национални доплащания на тютюн, необвързани с производството, съгласно чл. 1, ал. 2, т. 2 от Наредба № 2/21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане, за изкупено и премирано количество тютюн през референтния период 2007 - 2009 г. ("Наредба № 2/21.02.2011 г."), съответно Наредба № 2/11.01.2010 г. В мотивите на решението е посочено, че съгласно чл. 3, ал. 1 от цитираните наредби, право на подпомагане по схемата за национални доплащания за тютюн имат земеделски стопани, които са отглеждали тютюн, през която и да е година от референтния период 2007 - 2009 г., който е изкупен и премиран по реда на Закона за тютюна и тютюневите изделия и продължават да извършват земеделска дейност. В разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от същите наредби е посочено, че помощта по схемата за национални доплащания се изплаща на килограм, въз основа на средногодишното количество изкупен качествен (1-3 класа) тютюн по сортови групи през референтния период 2007 - 2009 г. Когато земеделският производител не е отглеждал тютюн през всичките три години от референтния период, помощта се определя въз основа на средногодишното количество изкупен тютюн по сортови групи за годините, през които е отглеждал тютюн. От цитираните разпоредби, тълкувани във връзка с характера на схемата за национални доплащания по чл. 1, ал. 2, т. 2 от Наредба № 2/21.02.2011 г., като необвързана с производството, съдът е направил извод, че тези субсидии не са обвързани с производството на тютюн през 2009 г. и предходните години, нито с производство за годината, за която се отпускат. Производството на тютюн през референтният период на 2007 - 2009 г. е използвано за определяне размера на субсидията. От изложеното съдът е приел, че подпомагането на схемите за доплащане, необвързани с производството не е за 2007 - 2009 г., по смисъла на § 15 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ /ДВ бр. 31/15.04.2011, в сила от 01.01.2011 г./, на § 18 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ (обн. ДВ бр. 99/2011 в сила от 01.01.2012 г.) и § 58 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ /ДВ бр. 94/2012 г., в сила от 01.01.2013 г./, а за кампанията за която са отпуснати. Аргументи в подкрепа на този извод съдът е почерпил и от обстоятелството, че подпомагането се осъществява въз основа на общо заявление съгласно Наредба 5/2009 г. за условията и реда за подаване на заявления и мерки за директни плащания, което се подава в периода 1 март - 15 май за годината, за която се кандидатства за подпомагане. В този смисъл са и данните в представеното по делото писмо на ДФ "Земеделие, според което субсидирането по схемата се извършва на база на подадено заявление за подпомагане за всяка една от кампаниите за директни плащания след 2009 г. Размерът на финансовото подпомагане се определя за всяка от годините въз основа на закупен и премиран тютюн през референтния период 2007 - 2009 г., но подпомагането е за годината, за която лицето е кандидатствало, в случая - за 2011 и 2012 г. С тези мотиви съдът е приел за законосъобразни определените допълнителни задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ. По отношение на оспорените задължения за лихви върху осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО за периода 2010 -2012 г. съдът е установил, че се касае за забава при плащане на дължимите задължителни осигурителни вноски в предвидените от закона срокове по чл. 7, ал. 4 КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО. От жалбоподателя не са ангажирани доказателства за плащане на съответните вноски в срок, поради което и на основание чл. 113 КСО и чл. 107 от ЗЗО във връзка с чл. 175 от ДОПК законосъобразно са начислени лихви. Решението е правилно постановено. Съдът не е допуснал твърдяното в касационната жалба нарушение при тълкуването на § 18 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ (обн. ДВ бр. 99/2011 в сила от 01.01.2012 г.) и § 58 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ /ДВ бр. 94/2012 г., в сила от 01.01.2013 г./, приложими по време към доходите на ревизираното лице за 2011 г. и 2012 г. По делото не е било спорно, че през 2011 г. и 2012 г. на Р. К. в качеството му на ЕТ "Р. К." са изплатени доходи под формата на субсидии по схемите за национални доплащания за тютюн, необвързани с производството, съответно в размер на 112 674.68 лева и в размер на 63793.95 лева. Не е спорно и обстоятелството, че лицето е декларирало така получените субсидии в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, като на основание § 18 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ и § 58 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ ги е изключило от приходите при формиране на годишния счетоводен финансов от стопанската дейност като едноличен търговец, земеделски стопанин за съответния период. Спорът е правен и се свежда до приложението на преходните разпоредби § 18 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ (обн. ДВ бр. 99/2011 в сила от 01.01.2012 г.) и § 58 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ /ДВ бр. 94/2012 г., в сила от 01.01.2013 г./. Първата разпоредба гласи: доходите от дейността на физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, включително извършващите дейност като еднолични търговци, за производство на непреработена растителна и животинска продукция, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност, изплатени през 2011 г., под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет, не се включват в облагаемия доход по чл. 26 и 29 и не подлежат на облагане с данък, когато са за 2009 г. или за предходни години. Тези доходи се декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 за съответната година. Идентично е законодателното разрешение за доходите, изплатени през 2012 г. съгласно § 58 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ /ДВ бр. от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ /ДВ бр. 94/2012 г., в сила от 01.01.2013 г. - когато са за 2009 г. или за предходни години. Преходният режим е породен от необходимостта да се регулира облагането на доходите от посочената категория за 2009 г., получени след отмяната на чл. 13, ал. 3 ЗДДФЛ /в сила от 01.01.2010 г./. По силата на тази норма доходите, от дейността на физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски стопани, включително извършващи дейност като ЕТ, за производство на непреработена земеделска продукция получени до 31.12.2009 г., са необлагаеми. След отмяната й, тези доходи, в това число и субсидиите, са облагаеми. Преходният режим се отнася за доходи, които са за 2009 г., но са изплатени в по-късни периоди и цели да осигури еднаквото им данъчно облагане по ЗДДФЛ. От изложеното следва, че за да се изключат от облагане доходите на основание цитираните преходни разпоредби следва да се изпълнени при условията на кумулативност следните условия: 1/ да е налице изплатен през съответната година (2011 или 2012) доход под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, от Европейския фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет; 2/ получателите на дохода да са физически лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, включително извършващи дейност като еднолични търговци, за производство на непреработена растителна и животинска продукция, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност 3/ изплатеният доход по т. 1 да е за 2009 г. или за предходни години. В конкретния случай правилно съдът е приел, че получените от ревизирания търговец доходи по схемите за национални доплащания, изплатени през 2011 и 2012 г., не отговарят на изискването да са доход за 2009 г. или за предходни години, получен по формата на национално доплащане за тютюн. Този извод се потвърждава от представените по делото уведомителни писма на ДФ "Земеделие", от които се установява, че сумата от 112 674.68 лева, получена през 2011 г. е по заявление за подпомагане по схемата за национално доплащане за тютюн за 2010 г., а сумата от 63793.95 лева, получена през 2012 г. е за национално доплащане за тютюн за кампания 2011 г. Начинът на изчисление размера на субсидията, въз основа на количеството изкупен качествен (1-3 класа) тютюн по сортови групи през референтния период 2007 - 2009 г., предвиден в чл. 3, ал. 2 от приложимата Наредба № 2/21.02.2011 г., съответно Наредба № 2/11.01.2010 г, не води до извод, че доходът е за 2009 г. Като е достигнал до същите правни изводи и е приел, че § 18 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ (обн. ДВ бр. 99/2011 в сила от 01.01.2012 г.) и § 58 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ /ДВ бр. 94/2012 г., в сила от 01.01.2013 г./ не са приложими за процесните субсидии, съдът е приложил правилно материалния закон. По отношение на задълженията за лихви върху осигурителни вноски, в касационната жалба не сочат конкретни оплаквания. Искането е за отмяна на решението изцяло, поради което и на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационна инстанция дължи проверка по валидността, допустимостта на съдебния акт и спазването на материалния закон в тази част. От данни по делото се установява, че описаните в ревизионния акт задължения за осигурителни вноски са платени със забава, поради което законосъобразно е начислена лихва. По тези съображения настоящият състав преценява, че решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон и следва да се остави в сила. При този изход на спора на ответника се дължат разноски за осъществената защита от юрисконсулт в размер на 1410 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,