Решение № 8350 от 7.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13581/2014 г.

Решение № 8350 от 7.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13581/2014 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на ВНД началник на отдел "Пътна полиция" - СДВР, чрез процесуалния си представител, срещу решение N 5619 от 02.09.2014 г., постановено по адм. д. № 12177/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен негов мълчалив отказ за пререгистрация на лек автомобил, по жалба на Владислав Илич Незалзов. Касационният жалбоподател оспорва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че мълчаливият отказ за пререгистрация на процесното МПС е законосъобразен, тъй като според материалите в административната преписка не е установен автентичният идентификационен номер на рамата на автомобила, което е една от законовите предпоставки за регистрацията, респ. пререгистрацията на същия. От друга страна, съгласно чл. 143, ал. 4 ЗДвП възстановяването на идентификационния номер става по реда на Инструкция на МВР № I-185 от 06.12.2002 г. за определяне реда за възстановяване на идентификационния номер на пътно превозно средство (Инструкцията), което в случая не е проведено. Иска отмяна на решението с постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба срещу отказа на регистрация на МПС. Претендира разноски за защита от юрисконсулт. Ответникът - Владислав Незалзов от гр. София, оспорва касационната жалба по съображеиня, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: С оспореното решение Административният съд София-град е отменил, по жалба на Владислав Незалзов, мълчалив отказ на началника на "Пътна полиция" - СДВР за пререгистрация на автомобил марка Нисан Патрол, с дата на първа регистрация 20.06.2001 г., рег. N СО7040СВ и идентификационен номер JN1TESY61U0011426, номер на двигателя ZD30002660W, и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по молбата на Незалзов от 13.09.2013 г. съобразно дадените указания. За да се произнесе, съдът е приел за установено от фактическа страна, че ответникът по касационната жалба е собственик на процесния автомобил съгласно договор за покупко-продажба от 16.04.2013 г. С молба от 13.09.2013 г. Незалзов е поискал от касатора автомобилът да бъде регистриран, като приложил договора за покупко-продажба, копие от свидетелство за регистрация и постановлението на СРП, с което е отказано образуване на досъдебно производство, тъй като липсва състав на престъплението по чл. 345а от НК (във връзка с установеното с експертиза, че ръжда е унищожила номера на рамата на МПС). По подаденото до него заявление началникът на отдел "Пътна полиция" - СДВР не се е произнесъл в законоустановения срок, при което е налице формиран мълчалив отказ за пререгистрация на автомобила, предмет на обжалване пред първостепенния съд. За да отмени оспорения мълчалив отказ, съдът е приел, че е постановен от компетентен орган, но в противоречие с материалноправните разпоредби, по-конкретно чл. 143, ал. 3 ЗДвП. Съдът е приел за безспорно установено, че мястото на номера на шасито или рамата е поразено от силна корозия на метала (т. е. не съществува видим номер на рама, липсват маркировки), но е установено друго място в автомобила, на което се съдържа заводски идентификационен номер на автомобила. посочил е, че процедурата по регистрация на превозни средства с подменен, заличен или повреден идентификационен номер включва установяването на последния, но за да бъде извършена регистрация, следва този автентичен номер да бъде "възстановен" в процедура по чл. 14 от Инструкция N I-185 от 06.12.2002 г. В заключение, решаващият съд е приел, че в случая не е налице невъзможност да се установи номера, поставен от производителя, поради което е следвало да бъде изпълнена формалната процедура по инструкцията и автомобилът да бъде регистриран. Обжалваното решение е неправилно. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба срещу мълчалив отказ на началника на отдел "Пътна полиция" - СДВР за пререгистрация на процесното МПС, собственост на Незалзов. Съгласно чл. 143, ал. 1ЗДвП пътното превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство, а според ал. 3 на същата разпоредба превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. Следователно, законодателят не въвежда абсолютна забрана за регистрация на автомобил с подправен, заличен или повреден идентификационен номер, като такава регистрация е допустима по силата на чл. 143, ал. 4 ЗДвП при възстановяване на автентичния идентификационен номер, поставен от производителя по реда на Инструкция N I-185 от 06.12.2002 г. Процедурата по Инструкцията, обаче, е самостоятелно административно производство, което във времето предшества производството по регистрация на автомобила и което, видно от данните по делото, не е било проведено в конкретния случай. Съгласно Инструкция N I-185 от 06.12.2002 г. страната има субективно право да поиска възстановяване на поставения от производителя номер. Упражняването на това субективно право зависи от преценката на носителя му. В тази връзка, следва да се отбележи, че административният орган, респ. органите на КАТ, нямат задължение в рамките на производство по искане на регистрация да установяват действителното съдържание на номера на рамата, който е и идентификационен номер. Те трябва само констатират автентичността, респ. липсата на такава, вследствие на определени обстоятелства, което им налага задължение при условията на обвързана компетентност - във втората хипотеза да откажат регистрация. Предвид изложеното, за да бъде законосъобразен отказът за регистрация на МПС в хипотезата на чл. 143, ал. 3 ЗДвП, следва да са осъществени едновременно две предпоставки - автентичният идентификационен номер да бъде подправен, заличен или повреден, и същият, поставен от производителя номер, да не може да бъде установен. В конкретния случай, безспорно по делото е, че номерът на рамата е заличен вследствие на корозивни процеси върху метала, т. е. налице е първата от предпоставките по чл. 143, ал. 3 ЗДвП. Противно на приетото от първостепенния съд, настоящият състав намира, че няма данни да е установен автентичният идентификационен номер на процесното МПС. Обстоятелството, че е "установяем", е относимо към следващата, предвидена в Инструкция N I-185 от 06.12.2002 г. на МВР, процедура. Регистрацията ще бъде допустима след успешно провеждане на производство по възстановяване на идентификационния номер на пътното превозно средство по реда на Инструкция на МВР N I-185 от 06.12.2002 г. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, първоинстанционното решение следва да се отмени и по същество бъде отхвърлена жалбата на Владислав Незалзов срещу мълчалив отказ на началника на "Пътна полиция" - СДВР за пререгистрация на собствения на жалбоподателя автомобил марка "Нисан Патрол". С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждане на разноски, ответникът Владислав Незалзов следва да бъде осъден да заплати в полза на Столична дирекция на вътрешните работи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 300 лв. Воден от горното, Върховният административен съд