Решение № 6997 от 10.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7634/2018 г.

Решение № 6997 от 10.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7634/2018 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна и частна жалби, подадени от Дирекция "Национален парк Рила", със седалище и адрес на управление в гр. Благоевград, представлявана от директора К. Андонов, против решение № 433 от 12.03.2018 г., постановено по адм. дело № 844/2017 г. на Административен съд - Благоевград, с което касаторът е осъден да заплати на Я. Евтимов сумата от 5603. 09 лева, обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), за времето през което е останал без работа - 3.08.2015 г. до 21.01.2016 г., поради незаконното му уволнение, ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане, а частната жалба е подадена против определение № 708 от 17.04.2018 г., постановено по същото дело, с което е оставена без уважение молбата на касатора за изменение на цитираното съдебно решение в частта за разноските. В касационната жалба са развити доводи за необоснованост на изводите на съда относно приетото, че Я. Евтимов е останал без работа в исковия период, като се твърди несъобразяване със събраните по делото доказателства, в това число и гласни. В резултат се твърди и неправилно приложение на закона, тъй като не са налице елементите от фактическия състав за уважаване на претенцията за обезщетение за посочения период от време и размер. Иска се отмяна на решението като необосновано и незаконосъобразно и настоящата инстанция да реши спора по същество като отхвърли предявената претенция за обезщетение като недоказана или да върне делото за ново разглеждане, при условие, че приеме допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд. В частната жалба са развити доводи за неправилност на атакуваното определение, постановено в производство по чл. 248 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК), като се твърди, че неправилно в полза на ищеца са присъдени разноски за адвокатски хонорар, тъй като липсват годни доказателства - липсват реквизити в представения договор за правна помощ, съответно неправилно не е уважено искането за изменение на решението, в частта му за разноските като се отхвърли претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение. Иска се отмяна на оспореното определение и да бъде решен въпроса по частната жалба, като се измени решението в частта за разноските и се намали присъдената сума за разноски с 650 лева за адвокатски хонорар. Съображенията за уважаване на касационната и частна жалби са развити и в становище от 5.04.2019 г., изготвено от пълномощника на касатор адв. Д. Башлиева. Претендират се разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната и частна жалби - Я. Евтимов, чрез пълномощника си адв. А. Богоева, в с. з. и в писмени бележки оспорва същите и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че съдебното решение следва да бъде потвърдено. Върховният административен съд, в настоящия състав на Пето отделение, след като прецени доводите на страните и извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК на обжалваните актове, приема за установено следното: Касационната и частната жалби са подадени от надлежна страна, против подлежащи на оспорване съдебни актове, които са неблагоприятни за нея, както и в рамките на преклузивните срокове по чл. 211, ал. 1, съответно чл. 230 от АПК, поради което са процесуално допустими. Касационната жалба разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд - Административен съд - Благоевград е разгледал иск с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, във вр. с чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, във вр. с чл. 203 и сл. от АПК, предявен от Я. Евтимов. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел за установено, че със заповед № 269 от 17.08.2015 г. на директора на Дирекция "Национален парк Рила" на ищеца е наложено наказание "уволнение", съответно със заповед № РД-270/17.08.2015 г. е прекратено служебното му правоотношение, считано от 3.08.2015 г. Процесните заповеди са отменени с решение № 2035/22.12.2015 г., постановено по адм. дело № 640/2015 г. по описа на Административен съд - Благоевград, което е влязло в сила на 1.03.2017 г. От основното и допълнително заключение на назначената съдебно-счетоводна експертиза, съдът е установил, че към 3.08.2015 г. основната заплата за длъжността директор на Дирекция "Контрол и охрана" в Дирекция "Национален парк Рила", заемана от ищеца преди уволнението е в размер на 999 лева, съответно размерът на обезщетението за периода от 3.08.2015 г. - датата от която е прекратено правоотношението до 21.01.2016 г. възлиза на 5 694. 30 лева. След намаляване на тази сума с размера на изплатено от ответника на ищеца обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от 3.08.2015 г. до 5.08.2015 г. в размер на 91. 21 лв. лева, дължимата сума е 5 603, 09 лева. По отношение спорния въпрос дали ищецът е работил в исковия период, съдът, след като е обсъдил показанията на разпитаните свидетели и писмените доказателства - копие от служебна книжка на ищеца, удостоверение, справка-данни за осигуряване и справка за актуално състояние на действащи трудови договори за периода 1.01.2013 г. до 21.07.2017 г., справка от Главна дирекция "Гранична полиция" с посочване на данни за преминаванията на ищеца през ГКПП на РБългария за периода 1.08.2015 г. до 01.08.2016 г., писмо от ТП на НОИ-Благоевград, удостоверяващо, че ищецът не е получавал парично обезщетение за безработица, както и доказателства за периоди на регистрация в Бюрото по труда - Благоевград, съдът е приел, че ищецът не е работил по трудово или друго правоотношение, не е имал платена работа. При тези фактически установявания от правна страна, първоинстанционният съд е приел, че с отмяната на заповедта за уволнение за ищеца е възникнало право да получи обезщетение за понесените от него вреди, съгласно разпоредбите на чл. 39 и чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Съгласно последната разпоредба обезщетението при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е в размер на основната заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването на служителят да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Определянето на обезщетението е въз основа на основната заплата на служителя към момента на признаването на уволнението за незаконно, какъвто е настоящия случай, като видно от справката за осигуряване и справка за актуално състояние на действащи трудови договори, ищецът няма регистриран трудов договор за периода 3.08.2015 г. до 21.01.2016 г. и не е осигуряван за посочения период, липсват и каквито и да са други данни за друга платена работа, изпълнявана от Евтимов по служебно или трудово правоотношение за посочения период. Съдът е отхвърлил твърдението на ответника, че има данни за работа на ищеца в чужбина, като е посочил, че свидетелите Евтимова и Атанасов не установяват подобни факти, същите нямат преки впечатления за полаган труд през претендирания период, а твърдението за получени съобщения по Viber не могат да се приемат за удостоверяващи полаган труд и получавано възнаграждение по трудово или служебно правоотношение. По тези съображения, съдът е приел, че се дължи обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, тъй като са налице материалноправните предпоставки за изплащането му. Обезщетението се дължи за срок не повече от 6 месеца, в конкретния случай за претендирания период от 3.08.2015 г. - 21.01.2016 г. общо в размер на 5 694, 30 лв., при основна заплата 999 лв., като след извършване на прихващане с изплатеното от ответника обезщетение за временна нетрудоспособност в размер на 91, 21 лв., дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл възлиза на 5 603, 09 лева и искът следва да бъде уважен в претендирания размер, ведно с дължимата на основание общата разпоредба на чл. 86 от ЗЗД законна лихва от датата на предявяване на иска - 26.10.2017 г. С оглед изхода на спора е присъдил е разноски по делото в размер на 960 лева, в това число 650 лева адвокатско възнаграждение, 10 лева държавна такса и 300 лева възнаграждение на вещото лице. Така постановеното решение е правилно. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът не е обсъдил събраните доказателства и изводите му са необосновани, относно спорния въпрос дали ищецът е останал без работа в процесния период. Съдът е обсъдил събраните доказателства и правилно е приел, че установеното от свидетеля Атанасов, че ищецът е пребивавал в чужбина с цел работа и е споделял, че получава по-добри доходи не е достатъчно, за да се приеме, че същият е работил по трудово или служебно правоотношение. Комуникацията по "Вайбър" със свидетеля не може да служи за установяване на трудово или друго правоотношение. Тези показания не могат да бъдат противопоставени на писмените доказателства, установяващи липса на сключен трудов договор, служебно или друго правоотношение в страната и чужбина. Липсват положителни данни за упражняван труд и в чужбина. Обстоятелството, че са установени влизания и излизания на лицето от България, също не може да бъде прието за убедително доказателство установяващо полагането на труд и получаване на възнаграждение, период на същото или размер на възнаграждението. Изводите на съда, противно на твърдението в касационната жалба са съответни на доказателствата по делото и са обосновани, както и се споделят от настоящата инстанция. Правилно, с оглед тези данни съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 104, ал. 1 ЗДСл и е възникнало право на обезщетение, поради издаване и отмяна като незаконосъобразна на заповед за прекратяване на служебно правоотношение. Съгласно чл. 104, ал. 1 ЗДСл когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно. Предвид цитираната норма правилно и законосъобразно решаващият съд е приел, че размерът на обезщетението следва да бъде съобразен с определената индивидуална основна заплата за заеманата от ищеца длъжност към момента на признаване на уволнението му за незаконно. По отношение размерът на същата не е имало спор по делото. Съдът правилно е определил срока на оставане без работа на ищеца, като правилно е приел, че липсват доказателства за периоди на осигуряване, заетост, самостоятелна заетост или пребиваване в чужбина, в частност в държава-членка по пребиваване, съобразно Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност. Правилно е определен дължимия размер на обезщетението, съгласно заключението на вещото лица, както и дължимата лихва, при съобразявани с ТР № 3/2005 г. на ВКС. Не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Частната жалба против определението, постановено в производство по чл. 248 от ГПК също е неоснователна. С оспореното определение, съдът правилно е отказал да измени решението в частта за разноските, с която е постановено осъждане на ответника за направените пред първата инстанция разноски - за възнаграждение на вещото лице, държавна такса и адвокатски хонорар. Искането за отхвърляне на претенцията за присъждане на адвокатски хонорар, правилно не е уважено, тъй като е неоснователно. Искането е обосновано с доводите, че в представения договор за правна помощ и съдействие, (стр. 31 от делото) липсват реквизити - не се извлича достоверна дата, подписът на клиента е положен със запетая. Ищецът Я. Евтимов е упълномощил адв. Богоева, с пълномощно (стр. 4 от делото), видно от което същата следва да изготви искова молба против изрично посочения ответник със цитиран петитум, както и да претендира присъждане на разноски по делото и да осъществи процесуално представителство пред всички инстанции, да извършва всякакви процесуални действия, да изготви и подаде касационна жалба, да осъществява процесуално представителство и пред ВАС. Мандатът е надлежно учреден. Що се касае до представения договор за правна защита и съдействие, правилно съдът е установил, че същият може да служи за годно доказателство за заплатената сума за представителството, тъй като макар в него да не е посочена точна дата на подписване, а само годината - 2017 г., договорът е представен преди с. з. на 30.11.2017 г., т. е. това е най-ранната достоверна дата за съставянето му. В договорът е посочено, че договорената сума е заплатена изцяло и в брой, при което правилно съдът е приел, че сумата е действително заплатена. Договорът в тази част има характер и на разписка, като удостоверяването на плащането дори да се приеме, че не е от клиента, а от друго лице, което е заплатило сумата е въпрос на вътрешните отношения между страните по договора. Частната жалба следва да бъде отхвърлена, а определението следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е основателно своевременно направеното искане за присъждане на направените по делото разноски за настоящата инстанция от ответника по касация. Претенцията е за 700 лв. за адвокатска защита, действително заплатена сума, видно от договор за правна защита и съдействие от 2.04.2019 г. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като размерът е близо да минималния размер на възнаграждението, определен по реда на чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и с оглед фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,