Решение № 7215 от 29.6.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Софийски окръжен съд със седалище в София, на бул. Витоша 2 срещу Решение 3830 от 09.06.2022 г., постановено по адм. дело 10171 по описа на Административен съд София-град за 2021 г. в осъдителната този жалбоподател част. Релевира оплакване за неговата неправилност поради постановяването му при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводстените правила касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и второ АПК. Иска отмяната му в обжалваната част и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане, алтернативно постановяване на съдебен акт по съществото на спора, с който исковата претенция на Я. Бозаджиева бъде отхвърлена изцяло. Евентуално иска намаляване на присъдения на ищцата размер на обезщетението за неимуществени вреди. Претендира разноски за първоинстанционното и касационното производство, за което представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). По делото е подадена и частна жалба от Я. Бозаджиева срещу Определение 941 от 31.01.2023 г., постановено по адм. дело 10171/2021 г. по описа на Административен съд София-град в частта му, в която, във връзка с молба на ответника по иска с правно основание чл. 248 ГПК, е допълнено Решение 3830 от 09.06.2022 г., постановено по същото дело и Бозаджиева е осъдена да заплати на Софийски окръжен съд 252.00 лв. разноски, съобразно отхвърлената част от иска. Частният жалбоподател твърди неправилност на определението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и неправилно тълкуване от първоинстанционния съд на разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Иска отмяната му в тази част. Ответникът по касационната жалба Я. Бозаджиева от София, с адрес на [адрес], я оспорва с доводи за неоснователността й в писмен отговор, подаден в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска оставянето й без уважение и потвърждаване на решението в обжалваната част, като правилно. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящото производство на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. последно от Закона за адвокатурата (ЗАдв.). Ответникът по частната жалба Софийски окръжен съд не представя становище по нея в срока по чл. 232 АПК. Не се явява и не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. Участващият по делото представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична неправилност на обжалваната част от съдебното решение и за правилност на атакуваната част от съдебното определение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, преценява, че касационната и частната жалба са подадени в срока по чл. 211, ал. 1, съответно чл. 230 АПК и от надлежни страни, за които обжалваното решение и определение са неблагоприятни в осъдителната за всеки от жалбоподателите част, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационната и частната жалба са неоснователни по следните съображения: По касационната жалба на Софийски окръжен съд: Частично обжалваното съдебно решение е постановено в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ по искова молба на Я. Бозаджиева против Софийски окръжен съд да й заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000.00 лв., ведно с лихви за забава, изразяващи се в силен стрес, напрежение, емоционален дискомфорт, злепоставяне в професионалната общност и накърняване на доброто име, на чувството й на справедливост и на разбиранията й за етичните и морални принципи, които трябва да спазва в работата си един съдия, и причинени й в резултат на Заповед Д-159 от 14.10.2016 г. на председателя на Софийски окръжен съд за налагане на ищцата на дисциплинарно наказание забележка , което наказание е отменено с Решение по т. 2.1 от Протокол 18 от заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС), проведено на 02.05.2017 г., потвърдено с Решение 14592/29.11.2017 г. по адм. дело 6096/2017 г. по описа на Върховния административен съд. С обжалваното решение Административен съд София-град е уважил исковата претенция на Бозаджиева до сумата от 3 000.00 лв., ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 20.10.2021 г. (датата на завеждане на исковата молба) до пълното погасяване на задължението и с лихва за забава върху присъденото обезщетение в размер на 1 155. 82 лв. за времето от 03.01.2018 г. (датата на влизане в сила на Решение 14592/29.11.2017 г. по адм. дело 6096/2017 г. на Върховния административен съд) до 20.10.2021 г. Отхвърлил е иска на Бозаджиева над присъдената сума до пълния предявен размер от 10 000.00 лв., осъдил е Софийски окръжен съд да й заплати 10.00 лв. държавна такса за образуване на делото и е присъдил в полза на адвоката на ищцата 500.00 лв. за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. За да постанови обжалвания в неблагоприятната за касационния жалбоподател част, Административен съд София-град е установил, от фактическа страна, че ищцата е съдия в Софийски окръжен съд от м. ноември 2008 г., като от м. октомври 2011 г. е повишена на място в ранг съдия във ВКС и ВАС с решение на ВСС. С Решение по т. 14 от Протокол 7/13.02.2014 г. ВСС е приел за ищцата комплексна оценка от атестирането много добра . Със Заповед Д-105/15.07.2016 г. на председателя на Софийски окръжен съд (л. 39-40 от адм. дело 10171/2021 г. по описа на Административен съд София-град), на основание чл. 310, ал. 1, във вр. с чл. 311, т. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), е образувано дисциплинарно дело 1/2016 г. по описа на Софийски окръжен съде срещу съдия Бозаджиева за извършено от нея дисциплинарно нарушение, изразяващо се в това, че 1.1. след приключване на съдебните прения и обявяване, че съдът ще се произнесе с решение в срок по ВНОХД 238/2016 г. в съдебно заседание на 25.04.2016 г., по което е докладчик, не е изготвила проект на съдебен акт по делото след провеждане на тайно съвещание с останалите членове на въззивния състав съдиите А. Игнатова и С. Стойков, при което се обсъдят всички факти и обстоятелства по делото, съгласно закона и вътрешното убеждение на членовете на състава и събраните за тях доказателства, съгласно закона и вътрешното убеждение на членовете на състава; 1.2. е унищожила (скъсала) валиден съдебен акт по ВНОХД 238/2016 г. по описа на СОС изготвено и подписано от останалите двама членове на съдебния състав съдиите А. Игнатова и С. Стойков определение за отмяна на определението от 25.04.2016 г. за приключване на съдебното следствие и за насрочване на делото в съдебно заседание с провеждане на съдебно следствие, след като е разполагала с гарантирано от закона право и задължение да подпише съдебния акт, с който не е съгласна, но резултата от който е формиран от мнозинството от състава, с особено мнение. Дисциплинарното производство е приключило с постановяване на Заповед Д-159/14.10.2016 г. с която, на основание чл. 314, ал. 1, във вр. с чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ, председателят на Софийски окръжен съд е наложил на съдия Бозаджиева дисциплинарно наказание забележка за това, че на 25.05.2016 г. е унищожила (скъсала) валиден съдебен акт по ВНОХД 238/2016 г. по описа на Софийски окръжен съд. Процесната заповед е отменена с Решение по т. 2.1 от Протокол 18 от проведено на 02.05.2017 г. заседание на Съдийската колегия на ВСС. Срещу него пред Върховния административен съд е подадена жалба от председателя на Софийски окръжен съд, която е отхвърлена с Решение 14592/29.11.2017 г., постановено по адм. дело 6096/2017 г. по описа на касационната инстанция. За установяване настъпването на претендираните неимуществени вреди по делото пред първата инстанция са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите К. Щерева-Николова, колега на съдия Бозаджиева и Д. Бозаджиев, съпруг на ищцата. Техните показания съдът кредитирал, като последователни, логични и основани на преките им впечатления. При така установената фактическа обстановка, административният съд е приел, от правна страна, че подаденият от Бозаджиева иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е процесуално допустим, доказан по основание и частично основателен, до присъдения размер от 3 000.00 лв. Счел, че по делото са налице всички предпоставки от сложния фактически състав за ангажиране на отговорността на държавата за вреди по ЗОДОВ незаконосъобразен административен акт, отменен с Решение по т. 2.1 от Протокол 18 от проведено на 02.05.2017 г. заседание на Съдийската колегия на ВСС, което Решение е влязло в сила на 03.01.2018 г. след потвърждаването му от Върховния административен съд и причинени на ищцата неимуществени вреди в пряка причинно-следствена връзка с отменения административен акт, изразяващи се в трайни негативни изживявания у съдия Бозаджиева, стрес, депресивни състояния, демотивация и накърняване на доброто й име и чест. Приел е, че макар наложеното дисциплинарно наказание да е най-малкото от предвидените в ЗСВ, обвинението в извършване на деяние, което е несъвместимо със съдийската професия и практически граничещо с престъпление по чл. 319 от Наказателния кодекс (НК), е накърнило доброто име и чест на ищцата, нейното чувство за справедливост и разбиранията й за етичните и морални принципи, които трябва да спазва съдията, предизвиквайки у нея съмнения за смисъла на вършената работа. Кредитирал изцяло свидетелските показания за нанесените вследствие на издадения незаконосъобразен акт морални щети на Бозаджиева, за които подчертал че са рефлектирали в семейните взаимоотношения на ищцата, включително са се отразили върху грижите за децата. Допълнил, че случаят, за който е наложено дисциплинарното наказание, е станал достояние на широк кръг от колегиалната общност и в продължение на две години до отмяната на процесната заповед, съдия Бозаджиева е била поставена, от една страна в изолация от колегите в съда, в който правораздава, а от друга в позиция да обяснява на близки и познати, че не е извършила деяние, което законът въздига в престъпление. Според съда наличието на висящо дисциплинарно производство демотивирало ищцата да участва в насрочените конкурси за кариерно развитие. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът съобразил разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Взел предвид продължителността на търпене на негативните чувства и емоции, тяхната висока степен на интензивност и социално икономическите условия в страната. Уважил иска на Бозаджиева до присъдения размер и го отхвърлил в останала му част, до сумата от 10 000.00 лв. Уважил също акцесорните искове за законна лихва и лихва за забава. Присъдил разноски, съобразно изхода на спора. Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Съдът е постановил частично обжалвания резултат след изясняване на въпроса за допустимостта на иска и на предмета на правния спор. Дал е насоки по отношение на доказателствената тежест (Определение 2147 от 16.03.2022 г. л. 57 от първоинстанционното дело), събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства и ги е обсъдил в мотивите на съдебния акт в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните. В мотивите си административният съд е дал ясен отговор на съществените въпроси, относими към решаване на делото, като е извършил правилна преценка относно приложението на материалния закон. В този смисъл касационното оплакване за неправилност на съдебното решение в обжалваната част е неоснователно. Правилно административният съд е преценил, като доказан по основание и частично основателен по размер, иска на Я. Бозаджиева за присъждане на обезщетение от отменената по надлежния ред Заповед Д-159/14.10.2016 г. на председателя на Софийски окръжен съд, с която й е наложено дисциплинарно наказание забележка . Обосновано е приел, че твърдените в исковата молба психически страдания, демотивация, уронено име и авторитет сред служителите в съда, в който ищцата работи и в професионалната общност, накърняване на чувството й за справедливост и на разбиранията й относно етичните и морални принципи, които трябва да спазва съдията, са доказани от показанията на изслушаните свидетели, които са имали преки и непосредствени наблюдения върху нейния живот и психо-емоционално състояние през периода от образуване на дисциплинарно дело 1/2016 г. по описа на Софийски окръжен съд до датата на влизане в сила на Решение 14592/29.11.2017 г. по адм. дело 6096/2017 г. на Върховния административен съд. Касационната инстанция, в настоящия състав на трето отделение, приема, че свидетелските показания на К. Щерева-Николова, колега на съдия Бозаджиева и Д. Бозаджиев, съпруг на ищцата са последователни, логични и непротиворечиви. Неоснователно е направеното от касационния жалбоподател оплакване за заинтересованост на свидетеля Бозаджиев. Данни в тази насока по делото няма и такива не могат да бъдат извлечени от казаното по време на разпита му. Твърдение за заинтересованост на свидетеля не е направено от процесуалния представител на Софийски окръжен съд след разпита му (видно от протокола от съдебно заседание на л. 73 до л. 75 от първоинстанционното дело представител на ответника по иска не се е явил в това заседание) и този свидетел е дал показанията си пред съда, след като е бил предупреден за наказателната отговорност, съгласно чл. 290, ал. 1 НК. Освен това няма кой друг, освен лица от близкото обкръжение на ищцата, да свидетелстват за нейните лични преживявания. Бозаджиев се е обосновал с личните си възприятия за влошеното емоционално състояние на своята съпруга след издаването на процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание, поради което правилно съдът е кредитирал показанията му. При липсата на изключителни обстоятелства, не може да се отрече, че един съпруг може да възприеме и оцени точно емоционалното състояние на съпругата си. Задължително изискване за назначаване, като съдия, е лицето, притежаващо само българско гражданство, да притежава и необходимите нравствени и професионални качества, съответстващи на Кодекса за етично поведение на българските магистрати чл. 162, т. 3 ЗСВ. Заемайки длъжност, утвърждаваща върховенството на закона, магистратът в служебната и извънслужебната си дейност трябва да дава пример за висок морал и почтеност и да има безукорна репутация. Предвид естеството на заеманата от Бозаджиева длъжност и при отчитане на обстоятелството, че неправомерно наложеното й дисциплиарно наказание е за поведение, несъвместимо със съдийската професия и, както правилно се е мотивирал първоинстанционния съд практически граничещо с престъпление по чл. 319 НК, е обосновано да се предположи, дори без да бяха събрани доказателства за това, че част от претърпените от ищцата неимуществени вреди като тези за накърняване на личната й чест и доброто й професионално име са естествено и подразбиращо се следствие от увреждащия акт. Неоснователно е касационното оплакване, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради това, че е оставил без уважение искането на касационния жалбоподател за събиране на гласни доказателства. Чрез разпита на свидетелите, ответникът по иска е целял доказване на обстоятелството, че дисциплинарното производство срещу ищцата не се е отразило негативно на оценката за нея, като личност, и не е уронило личния й престиж и авторитет сред работещите в съда. Налице е искане за доказване на отрицателни факти. В исковото производство всяка страна следва да докаже обстоятелствата, на които основава своите твърдения и извлича изгодни за себе си правни последици, като разпределянето на доказателствената тежест зависи от материалното правоотношение, твърдените факти и обстоятелства и релевираните от страните възражения. В исковия процес по ЗОДОВ доказателствената тежест е на ищеца, който следва да проведе пълно главно доказване относно наличието на отменен незаконосъобразен акт, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица и причинната връзка между този акт/действия/бездействия и твърдените за претърпени вреди. При отчитане на приетото в Тълкувателно решение 6 от 15.07.2014 г. на Върховния касационнен съд по тълк. дело 6/2013 г., че правилото negativa non sunt probanda не е абсолютно, настоящият състав на касационната инстанция преценява, че, в случая, искането за доказване на отрицателни факти основателно е оставено без уважение. Това е така, тъй като ищцата, чиито права са засегнати от неправомерния акт, разполага с най-добро знание относно тях и това какви следи е оставило накърняването им в обективната действителност, по конкретно как вредоносният акт се е отразил на нейния психически свят, личен и професионален живот. Същевременно, изкуствено привързвайки доказания по делото безспорен професионален авторитет на ищцата (кадрова справка на л. 45-46 от първоинстанционното дело; становище на административния ръководител по чл. 30, ал. 2 ЗСВ на л. 47 пак там) с въпроса за отношението на нейните колеги съдии и служебни служители в Софийски окръжен съд, касационният жалбоподател се опитва да отрече възможността за настъпване на вреди от издаването на незаконосъобразен административен акт. Освен това за някои от твърдените неимуществени вреди дори не е нужно да се проведе нарочно доказване, доколкото всяко неправомерно наложено дисциплинарно наказание на магистрат, дори най-лекото, засяга неговата чест и уронва професионалното му достойнство. Не се споделят възраженията в касационната жалба относно размера на присъденото обезщетение. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, при съобразяване с конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането, от което се претендират вреди. В конкретния случай, в съответствие с нормата на чл. 52 ЗЗД, приложима на основание § 1 от Заключителните разпоредби (ЗР) на ЗОДОВ, преценявайки критерия за справедливост, съдът е определил размер на обезвредата, съответен на конкретно установените по делото обстоятелства. Съобразил е характера и продължителността на увреждането, отражението му върху психо-емоционалното състояние на ищцата, върху нейния личен и професионален живот. Взел е предвид, че търпените отрицателни изживявания са с по-висок интензитет, обусловен от заеманата от Бозаджиева длъжност. Поради това определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди не се явява завишен, а е в състояние да компенсира вредите, претърпени от ответника по касация, без да доведе до обогатяване. В допълнение, този размер съответства на практиката на Върховния административен съд по дела със сходен предмет, като е съобразен с нивото на жизнения стандарт в страната. По изложените съображения, решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, не се дължат разноски на касационния жалбоподател. Такива, въпреки благоприятния за ответника по касация изход на делото, не следва да се присъждат в полза на упълномощения от него адвокат по следните съображения: Правото на адвоката по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. да окаже безплатна адвокатска помощ на лице е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, който не може да бъде по нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв., като другата страна следва да бъде осъдена да го заплати. За да упражни адвокатът това свое право е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. В случая такъв договор не е представен пред настоящата инстанция, поради което не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. трето ЗАдв. безплатна помощ на друг юрист. По частната жалба на Я. Бозаджиева: С оределението в обжалваната му част, по молба на ответника по иска с правно основание чл. 248 ГПК, е допълнено Решение 3830 от 09.06.2022 г., постановено по адм. дело 10171 по описа на Административен съд София-град за 2021 г. и Бозаджиева е осъдена да заплати на Софийски окръжен съд 252.00 лв. разноски, съобразно отхвърлената част от иска. Определението в атакуваната част е валидно, допустимо и правилно. Не е налице релевираното нарушение на материалния закон. В противоречие с материалния закон е възражението на частния жалбоподател, че ответникът по иск по ЗОДОВ, на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, може да бъде защитаван само от юрисконсулт, но не и от пълномощник лице с юридическо образование. Ответник по иска е Софийски окръжен съд, а съгласно чл. 65 ЗСВ всички съдилища са юридически лица на бюджетна издръжка. Съгласно чл. 32, т. 3 ГПК, приложим на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ, представители на страните по пълномощие могат да бъдат юрисконсултите или други служители с юридическо образование в учрежденията, предприятията, юридическите лица и на едноличния търговец. Това означава, че законодателят не прави разграничение между юрисконсулта и другите служители с юридическо образование, нито в обема на тяхната представителна власт, нито относно размера на разноските, които следва да се присъдят в полза на представляваната от тях страна. Същественото изискване относно процесуалния представител е да се намира в служебни (трудови) правоотношения с представлявания и да е изрично упълномощен да осъществява процесуалното представителство в процеса. В случая е безспорно установено, че ответникът по иска е представляван от служител с юридическо образование съдебен помощник на трудов договор в Софийски окръжен съд, за когото е представено надлежно пълномощно л. 55 от първоинстанционното дело. С оглед гореизложеното, определението в обжалваната част, като правилно, следва да остане в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия