Решение № 14486 от 19.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 60/2012 г.

Решение № 14486 от 19.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 60/2012 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на Йордан Събев Събев от гр. Търговище, против решение № 154/22.11.2011 г., постановено по а. д. № 609/2011 г. по описа на Административен съд Добрич (АСД). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, състав на АСД е отхвърлил жалбата на Събев против решение № 36447/27.07.2011 г. на директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи, Добрич (ОДМВР), с което се отказва да му се предостави искана информация по заявление вх. № 19094/07.07.2011 г. Недоволен от решението, Събев го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснати от съда нарушения на материалния закон и необоснованост. Моли отмяната му, както и постановяване на решение по съществото на спора, с което се задължи директора на ОДМВР, да му предостави исканата информация. Ответната страна - директорът на ОДМВР, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе установената от АСД фактическа обстановка. При правилно установеното от фактическа страна касационната жалба се явява неоснователна. АСД обосновано и въз основа на представените по делото доказателства е приел, че информацията по заявление вх. № 19094/07.07.2011 г. на Събев е търсена с цел същият да организира и проведе защитата на интересите си в бъдещ бракоразводен процес. По въпроса има изрично негово и на процесуалния му представител, заявления в съдебното заседание по делото, проведено на 02.11.2011 г. (вж. л. 83, отзад). В същото време, правилно са отчетени и обстоятелствата, че се иска достъп до документи, съставени лично от касатора, които той следва да има при себе си, както и до такива, които вече е получил от ОДМВР в хода на полицейските проверки по подадените от него молби и сигнали, достъп до които иска със заявлението. За наличието на последните също е налице признание от Събев, направено в съд. заседание от 02.11.2011 г. (л. 83, отпред). Посочените цели за събиране на исканата информация, нейният характер и обстоятелствата около предишното `и частично предоставяне на касатора сочат, че се касае не за искане за достъп до обществена информация, а до лична такава, вече известна на Събев. В касационната жалба за пореден път се излагат твърдения за факти и обстоятелства, които касаят неправомерното и незаконосъобразно (според Събев) поведение на съпругата му, за което той иска да си набави доказателства за използване за посочената по-горе цел, чрез подаденото заявление за достъп до обществена информация. Всъщност, касационни доводи по смисъла на чл. 209, ал. 3 от АПК касаторът не излага, поради което не могат да бъдат и разгледани от ВАС. При служебната проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че обжалваното решение на АСД е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Следва обжалваното решение да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС