Решение № 10130 от 31.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 850/2017 г.

Решение № 10130 от 31.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 850/2017 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на С. А. Ш. срещу решение № 1742 от 31.10.2016 г. по адм. д. № 1522/2016 г. на Административен съд Б., с което отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № 16-0454-000078 от 20.05.2016 г., издадена от началника на РУ "Полиция" гр. С. към ОД на МВР - гр. Б., с която му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца. В жалбата е посочил касационните основания както са описани в разпоредбата на чл. 209, т. 3 АПК. Допълнително е уточнил, че съдът не обсъдил доклада за установен на факт и предприети действия съгласно раздел II "Отчет на МПС" от инструкция "За ППС в МВР", приложение 6 към чл. 34, ал. 2, т. 1, чиято липса не може да бъде заместена от докладна записка, която е част от целия доклад, част втора "описание на случая". Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена на 18.11.2016 г., при връчено съобщение за решението на 04.11.2016 г. Разгледана по същество е неоснователна. Установено е по делото, че на 01.05.2016 г. на ул. "Кооперативна" в гр. С., пред сградата на ДСК бил спрян за проверка л. а. Ф. Д. с рег. № А 9468 МА управляван от С. Ш., който бил във видимо нетрезво състояние. Водачът бил многократно поканен да бъде изпробван за алкохол с техническо средство, но е отказал и му бил издаден талон за медицинско изследване с № 0011360, отказал да даде кръв за изследване, както и да подпише талона за медицинско изследване. При проверката било установено и че водачът не носи свидетелство за управление на МПС и контролен талон. На място бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 119/30. 04. 2016 г., пореден № 233483, но Шерифов отказал да го подпише, както и да получи копие. С. С. Ш. била издадена заповед № 16-0454-000078 от 20.05.2016 г., с която началникът на РУ "Полиция" гр. С. към ОД на МВР - гр. Б. наложил принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца. В мотивите на заповедта е посочено, че като водач на МПС - "Ф. Д. 2.8 ЖТД Комбинато" с рег. № А 9468 МА в гр. С. С. Ш. бил спрян за проверка и се установило, че водачът управлява МПС след видима употреба на алкохол, като отказва да бъде изпробван (да даде класическа проба) с техническо средство - дрегер и не носи свидетелство за управление на МПС и контролен талон. Отразено е, че е издаден и талон за медицинско изследване с № 0011360. Между страните няма спор по отношение на факта, че при проверката, извършена от полицейски служители, жалбоподателят е отказал да бъде проверен с техническо средство за наличие на алкохол. От своя страна жалбоподателят не твърди и не сочи доказателства да е бил изпробван по описания начин, нито че е управлявал МПС без да е употребил алкохол. Същевременно от отразеното в АУАН № 119/30. 04. 2016 г., към което препраща и оспорената заповед, е установено, че Шерифов на посочените дата, място и час е управлявал МПС след "видима употреба на алкохол". С оглед изложеното съдът приел за установено, че жалбоподателят при управление на МПС след употреба на алкохол, е отказал да бъде проверен за наличие на алкохол в кръвта, поради което е осъществена хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б", предл. 2 от ЗДвП. Решението е правилно. При разглеждане на делото съдът е изпълнил задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК. При подробното анализиране на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност е достигнал до обосновани и правилни фактически и правни изводи, като се съобразил с всички доводи на страните. Обосновал е съдебния си акт и е приложил правилноматериалния закон. Правилно е приел, че оспорената заповед на началника на РУ "Полиция", гр. С. към ОД на МВР -гр. Б., с която е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелствата за управление на МПС, до решаване въпроса за отговорността, но не за повече от 6 месеца" е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствени правила и материалноправни предпоставки. Правилно е приел, че събраните доказателства - докладната записка, съставения АУАН, както и разпита на свидетеля Стоянов доказват, че материалноправните предпоставки за налагането на принудителната административна мярка, в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП с оспорената заповед са били налице - водачът е бил във видимо пияно състояние и е отказал на многократните покани на полицейските служители да бъда изпробван с техническо средство "дрегер", не и извършил и медицинско изследване, отказал е да получи издадения талон. Тези обстоятелства не са оспорвани от жалбоподателя. Съдът правилно е игнорирал твърдените от жалбоподателя нарушения при съставянето на АУАН, тъй като имат отношение към оспорването на съставеното по същия повод наказателно постановление, но не и към оспорването на наложената принудителна административна мярка по реда на АПК. Обстоятелствата посочени в АУАН са изложени и в докладна записка, изготвена на 1.05.2016 г., която, заедно издадения АУАН е достатъчно основание за издаване на оспорената пред съда заповед за налагане на принудителна админидстративна мярка. Приложения по преписката доклад, на който се позовава жалбоподателя в уточнението на касационната жалба, не касае процесния случай, а производство по друго дело № 540/2015 г. на Административен съд С. З. с други страни. Решението е обосновано и законосъобразно и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да остане в сила. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение