Решение № 10623 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5924/2013 г.

Решение № 10623 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5924/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи представляван от процесуалния представител, против Решение № 3901/20.03.2013 г, постановено по адм. д. № 516/2013 г., на 3-членен състав на ВАС, шесто отделение. С доводи за недопустимост се претендира обезсилването му. Ответникът Маргарита Стоянова Златева - Хемпел намира жалбата за неоснователна, като представя писмено становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С обжалваното решение тричленният състав на ВАС прогласил нищожността на Инструкция № Iз 1321/25.05.2006 г. на министъра на вътрешните работи за изплащане на еднократно обезщетение на държавните служители в МВР за претърпяна телесна повреда и за загинали държавни служители при или по повод изпълнение на служебни задължения, изменена с Инструкция № Iз - 2809/24.11.2010 г., на министъра на вътрешните работи в частта за разпоредбите на чл. 3 и чл. 4, ал. 1, т. 3. Развил е доводи за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила при приемане на процесната инструкция - актът не е обнародван съгласно чл. 37 и сл. ЗНА. Съдът е приел, че това нарушение е от категорията на съществените и пречка за пораждане на каквото и да е действие на последния. Така постановеното решение е неправилно. Въз основа на събраните по делото доказателства настоящият петчленен състав на Върховния административен съд приема, че процесната инструкция не страда от пороци, които да доведат до прогласяване на нейната нищожност. Нищожност на административен акт може да бъде прогласена от съда, ако актът страда от толкова съществен порок, който да не позволява пораждането на каквото и да било действие на последния. Примерното изброяване на такива пороци са липсата на компетентност на издаващия орган, вменяване на задължение за извършване на престъпно деяние или деяние което съставлява административно нарушение, липса на предмет и т. н. В конкретният случай процесната инструкция е издадена от компетентен орган и не страда от цитираните по-горе пороци. Обнародването на подзаконовите нормативни актове следва да бъде правопораждащ факт за влизането в сила на последните. Неизпълнението на задължението за обнародване би могло да засегне влизането в сила на подзаконов нормативен акт, но не и неговата валидност. В конкретния случай не е спорно между страните, че Инструкция № Iз 1321/25.05.2006 г. на министъра на вътрешните работи не е обнародвана, но това по никакъв начин не се отразява на нейната валидност, а би създало пречка за нейното изпълнение. От представените по делото доказателства за настоящата инстанция е видно, че Инструкция № Iз 1321/25.05.2006 г. на министъра на вътрешните работи е отменена с Инструкция № Iз 453/1.03.2013 г. По своята правна природа издаването на последната представлява оттегляне на предходния административен акт. По този начин първоинстанционното производство се явява недопустимо, поради липса на годен предмет подлежащ на обжалване. С оглед гореизложеното направените в касационната жалба възражения се явяват основателни. Решение № 3901/20.03.2013 г., постановено по адм. д. № 516/2013 г., на 3-членен състав на ВАС, шесто отделение се явява недопустимо, поради липса на предмет и подлежи на обезсилване, а жалбата на Деница Петрова Люнчева следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 3, пред. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,