Решение № 2560 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1962/2017 г.

Решение № 2560 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1962/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. П. В., срещу Решение № 468 от 21.12.2016 г., постановено по адм. дело № 477/2016 г. по описа на Административен съд В., с което е отхвърлен предявения от него иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието - гр. С.. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност, като постановено в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което предявения иск да се уважи изцяло. Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) при Министерство на правосъдието, чрез процесуалния й представител ст. юрк. Р. Л., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли процесното решение да бъде потвърдено. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Производството пред Административен съд В. се е развило по исковата молба на А. П. В. срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С., с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) е предявил иск за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 (десет хиляди) лева за претърпени неимуществени вреди, в периода от 10.12.2015 г. до 09.08.2016 г. - датата на предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на обезщетението, настъпили в резултат от лишаването му от право на адекватно зъболечение. С оглед на това лишаване са му нанесени неимуществени вреди изразяващи се в силно негативно влияние на психиката му, като чувство на безсилие, гняв, безпокойство, уязвимост, безсъние, главоболие, безпомощност и незащитеност, пряко свързани с действията и бездействията на администрацията на З. В.. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора, както и е разпитан свидетел. Въз основа на анализа на доказателствата и възраженията на страните съдът е изяснил фактическата обстановка по делото и е направил правните си изводи, като е приел иска за неоснователен, тъй като А. П. В. не се е справил с доказателствената тежест и не е установил наличието на всички кумулативно изискуеми от закона предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва безспорно да бъде установена както незаконосъобразността на действията и бездействията, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях в пряка и непосредствена причинна връзка. Правилно е прието в обжалваното решение, че в случая по делото не са установени и доказани елементите на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, при което не е налице изведената от ищеца отговорност на ответника за обезщетяване на твърдените за причинени му неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразното бездействие на администрацията в Затвора - гр. В.. Видно от доказателствата по делото, в Затвора - гр. В. има осигурен и оборудван зъболекарски кабинет, като денталното обслужване на лишените от свобода се извършва от външен зъболекар. В хода на съдебното дирене е установено, че е създаден необходимият по закон ред за заявяване на нужда от зъболекарска помощ от страна на лишените от свобода, вписването им в съответен график и осигуряването на възможност за посещение на зъболекарския кабинет, както и за осигуряване на възможността за ползване на техника извън този кабинет, свързана с изготвянето на снимки при необходимост. От събраните по делото доказателства (копие от книги за посещение на зъболекарски кабинет в затвора, амбулаторен лист и писмо на началника на затвора, л. 89 - л. 94) безспорно се установява, че за периода 10.12.2015 г. до 09.08.2016 г. ищецът е посещавал зъболекарския кабинет, където са му извършвани манипулации. Установено е безспорно също, че на ищеца, по необходимост, е направена и рентгенова снимка - на 19.01.2016 г. - в кабинет, находящ се извън територията на Затвора - гр. В.. При тази фактическа установеност изводът на съда, че администрацията на затвора гр. В. не е проявила бездействие е обоснован и законосъобразен. Законосъобразно също е приел, че на В. е осигурена дължимата медицинска помощ по дентално обслужване, в изпълнение на задълженията по чл. 134, ал. 1, т. 4 ЗИНЗС и чл. 25 - чл. 29 от Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода. В този смисъл са неоснователни доводите на касационния жалбоподател за незаконосъобразност на процесното решение. На следващо място ищецът не е представил категорични и безспорни доказателства, че именно в процесния период той е имал необходимост от дентална помощ. Твърди само, че е имал проблеми със зъбите и се е оплаквал от тях, като тези показанията не установяват релевантни факти, относно здравословното му състояние през процесния период, както правилно е приел първостепенния съд. Показанията на посочените от него свидетели не допринасят за изясняване на относимите обстоятелства, поради което първостепенният съд обосновано е приел, че факта на бездействие на ГДИН в претендирания период от 10.12.2015 г. до 09.08.2016 г. не е доказан. Не на последно място не са били доказани твърдяните от ищеца дискомфорт, болки страдания или други негативни усещания в повече от обичайното при този вид страдания, както и факта, че те са в пряка и непосредствена причинна връзка с неадекватна, несвоевременна или друг вид нетипична намеса на администрацията на Затвора - гр. В.. Предвид изложеното, изводът на съда за неоснователност на претенцията на Велков за заплащане на обезщетение от страна на ответника по делото е обоснован и законосъобразен. Настоящата инстанция следва да отбележи, че качеството на извършваните манипулации по лечение на зъбите на лицето не може да бъде контролирано от затворническата администрация по какъвто и да е начин, а отговорността на зъболекаря не може да бъде търсена по реда на чл. 204 и сл. от АПК, тъй като неговата дейност не е административна по смисъла на ЗОДОВ. На следващо място доводите на касационния жалбоподател за немотивираност на обжалваното решение са също неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил всички въведени от ищеца обстоятелства, на които се основава предявения иск, съобразно материално и процесуалноправните разпоредби. Дал е подробен, ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за недоказаност на изложени в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При така изложените съображения решението на съда като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение