Решение № 7312 от 27.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1245/2011 г.

Решение № 7312 от 27.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1245/2011 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Комисията по чл. 6 от Наредба № 6 на ОбС Русе против решение по адм. д. № 493/2010 г. по описа на АС - Русе. Иска отмяна на решението, защото Неда Митева Иванова е самонастанило се лице в общинско жилище, поради което не отговаря на условията на наредбата. Процедурата по настаняване на нуждаещи се граждани в общински жилища е формална, а Иванова живее при сина си без настанителна заповед. Ответната страна Неда Митева Иванова оспорва касационната жалба. Твърди, че е чл. на домакинството на сина си, а поради напреднала възраст и влошено здравословно състояние не може да живее сама. В общинското жилище семейството на сина й е настанено със заповед и при спазване на ЗОС. Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира касационната жалба за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 50/14.12.2010 г. по адм. д. № 493/2010 г. по описа на Административен съд - Русе, е отменено като незаконосъобразно решение на Комисия по чл. 6 от Наредба № 6 от ОбС Русе от 17.09.2010 г., като административната преписка е изпратена на административния орган за ново произнасяне по искането от 14.07.2010 г. на Неда Митева. Решението е правилно. Правният спор по делото е дали Неда Митева Иванова е самоностанило се лице, след като живее при сина си Валентин Мицов Тодоров и неговото семейство, настанени в общинско жилище със заповед № 4566/20.11.2009 г. на кмета на Община Русе за срок от 2 години. В съдебното производство не са конституирани Валентин Мицов и съпругата му Боянка Тодорова, макар че молителката е поискала да бъде настанена в това общинското жилище, в което двамата временно живеят на основание заповед по чл. 43, ал. 1 от ЗОС. Тъй като на това основание няма оплакване, не е налице касационно основание. Съгласно чл. 23, ал. 1 от Наредба № 6 за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и продажба на жилища общинска собственост, в едно жилище се настанява едно семейство или домакинство, съгласно нормите за жилищно задоволяване по чл. 22 от наредбата. С § 5 от ДП към Наредба № 6 общинският съвет дава определение за "домакинство", което включва съпрузите, ненавършилите пълнолетие низходящи, възходящи и пълнолетни низходящи, които живеят с наемателя, братя и сестри, както и децата, настанени със съдебно решение по ЗЗД, за времето на настаняване. Следователно и предвид Наредба № 6 правнорелевантна е роднинската връзка на молителката Неда Митева и настанения в общинското жилище неин син. След като по смисъла на нормативния административния акт тя е част от домакинството на сина си, заради това, че е възрастна негова майка, която видно от данните по делото се нуждае от грижи и подкрепа, е правилен извода, че не е налице "самонастаняване" по смисъла на нормативната уредба и не е налице забраната на чл. 3, ал. 1, т. 8 от Наредба № 6. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,