Решение № 7060 от 10.6.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8264/2019 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) срещу Решение 2375/05.04.2019 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по административно дело 12373/2018 г. С обжалваното решение е отменено Решение ППН-01-246/ от 19.10.2018 г. издадено от КЗЛД. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно и необосновано отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилен извода на съда, че е нарушен материалния закон и по конкретно придаването обратно действие на Общ регламент относно защитата на данните/ ОРЗД/, чрез посочване на разпоредба от Регламента в диспозитива на решението с извод , който не следва от съдържанието на решението на КЗЛД. Счита, че неправилно АССГ е приел, че нарушението следва да бъде квалифицирано по Закона за защита на личните данни/КЗЛД/, тъй като отговорността и на двете ответни дружества/ Еконт експрес ЕООД и Парфюм -1ООД- е ангажирана за неизпълнение на задължения за осигуряване на технически и организационни мерки , което неизпълнение касае и обхваща период при действието на ЗЗЛД и Общия регламент относно защитата на личните данни /Регламент /ЕС/2016/679. Моли обжалваното решение да се отмени и да се постанови ново, с което да се потвърди Решение ППН-01-246/ от 19.10.2018 г. издадено от КЗЛД. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните възнаграждения за адвокат от ответниците.Касаторът се представлява от юрк. Райчева. Ответникът по касация Еконт Експрес ЕООД оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор и в съдебно заседание. Моли обжалваното решение да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касация се представлява от адв.Точева . Ответникът по касация Парфюм 1ООД- също оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор и в съдебно заседание. Също претендира присъждане на разноски. Представлява се от адвокат Руканова. Ответницата Р. Тилева, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да отмени Решение ППН-01-246/ от 19.10.2018г. издадено от КЗЛД съдът е приел, че то е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, които е обсъдил и вярно и точно е установил фактите по делото, по които установявания не се спори. Правилно е приложил релевантните правни норми. Решението му не е необосновано. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение в насоките, които не са установени от закона. По делото е установено, че производството по издаване на оспорения акт е образувано пред КЗЛД по жалба на Р. Тилева, рег. ППН-01-246 от 19.04.2018 г., за това, че 06.02.2018г. получила съобщение на мобилния си телефон от Еконт, офис в Стара Загора да се яви, за да получи непотърсена пратка, изпратена на 03.02.2018г. до град София до лицето Р. Андреева. Тилева посетила офиса на спедиторското дружество , удостоверила самоличността си , след което й е предоставена товарителница удостоверяваща, че на 03.02.2018 г. е посетила офис на Еконт и е изпратила пратка до лице Р. Андреева. Тилева твърди, че не е посещавала соченият офис, не е изпращала пратка, нито е упълномощавала друго лице да извърши тези действия. Сигнализирала МВР- Стара Загора. В резултат на извършената полицейска проверка е установено, че служител на дружеството погрешно е предоставил възможност на непознато на Тилева лице Н. Неделчева да има достъп до личните й данни и въз основа на това да ги ползва- изпращайки пратки до трети лица. Изяснен е и механизма за това: реално Неделчева е посетила офиса на Еконт за изпращане на пратка. При въвеждане на телефонен номер, при изписване на първата до петата цифра системата на Еконт- извела опция- избор на подател. Измежду предоставените възможности/съвпадащи първи пет цифри/ служителят направил грешен избор, вместо явилата се Неделчева избрал името на Тилева. Също така е установено, че в град Стара Загора , площад Берое, дейността в офиса е осъществяван от Парфюм1ООД, на основание сключен с Еконт Експрес договор за търговско представителство. АССГ сочи, че при тези факти КЗЛД е направила следните изводи: Еконт и Парфюм 1 имат качество на администратори по смисъла на чл.3,ал.1 от ЗЗЛД. И двете дружества , при обработка данните на Тилева са извършили нарушение на чл. 23,ал.1 ЗЗЛД. С оспореното решение, на основание чл.38,ал. ЗЗЛД административния орган е уважил жалбата на Тилева като основателна за извършено нарушение на чл.32,§2 от ОРЗД за всеки от администраторите, поради което , във връзка с т.1 за нарушение на чл.32,§2 от ОРЗД и на основание чл.58,§2,б."б" от регламента отправя официално предупреждение на "Еконт Експрес"; както и във връзка с т.1 за нарушение на чл.32,§2 от ОРЗД и на основание чл.58,§2,б."б" от регламента , разпорежда на администратора "Парфюм 1"ООД да съобрази операциите по обработване на личните данни при идентификация на клиентите с разпоредбите на чл.32,§2 ОРЗД,прилагайки подходящи технически и организационни мерки. Правилни и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд относно приложението на материалния закон и същите се споделят от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. Обоснован е извода на АССГ, че административния орган е нарушил материалния закон. Няма спор налице е неправомерно обработване личните данни на Тилева . Спорно е- коя е приложимата норма. Както правилно е отбелязал решаващият съд неправилно нарушението е квалифицирано като нарушение на чл. 32,§2 от ОРЗД. Касае се за деяние , извършено на 03.02.2018 година, когато приетата за нарушена разпоредба не е била действаща и част от законодателството ни. ОРЗД, чиято разпоредба е приета за нарушена в диспозитива на процесното решение, е действащ в Република България от 25.05.2018 г., съгласно чл. 99, т. 2 ОРЗД. За да се приеме, че едно деяние е нарушение, то трябва да е обявено за такова с действаща към момента на извършването му правна норма, която да е приета за нарушена. Поради това правилно съдът е посочил, че в случая извършеното нарушение е следвало да бъде квалифицирано като такова по действащите към момента на извършването му разпоредби. КЗЛД е следвало да приложи относимата към случая и действаща към 03.02.2018 г. разпоредба на ЗЗЛД. Доводът в касационната жалба, че констатираното нарушение е продължило в период и след 03.02.2018 г. до момента на постановяване на решението, а и вероятно продължава и към настоящия момент, не е подкрепен с доказателства по делото. В производството пред КЗЛД не са събирани доказателства в тази връзка, поради което този довод почива не предположения. Доказателствата по делото не обосновават извод за продължавано нарушение, поради което правилно съдът е извършил преценка за приложимата нормативна уредба към датата на извършване на деянието. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Ответниците по касация претендират присъждане на разноски заплатено адвокатско възнаграждение . Размерът им е оспорен като прекомерен. Оспорването е неоснователно. Претендираните от дружествата суми,разходвани за адвокатско възнаграждение от 704 лв.,съответно 500 лева са на и близко до предвидения минимум , поради което не могат да бъдат приети като прекомерно завишени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение