Решение № 9729 от 2.11.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Г. Колев от гр. Русе против Решение 3/11.02.2022 г. на Административен съд Русе, постановено по адм. дело 750/2021 г., с което е отхвърлена жалбата му против Решение 2153-17-115/17.11.2021 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) - Русе, потвърждаващо Разпореждане 2/01.09.2021 г. на ръководителя по Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Русе за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер, съгласно чл. 70, ал.13 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), от 16.08.2021 г. (датата на заявлението), пожизнено на основание чл. 68, ал. 3 КСО. В жалбата се твърди, че първоинстанционният административен съд приложил незаконосъобразно материалния закон и постановил неправилно съдебно решение, като отхвърлил оспорването срещу административния акт. На това основание се поддържа, че е налице касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК и се иска отмяна на съдебното решение. Ответникът - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Русе не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Сочи, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд - състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 2153-17-115/17.11.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Русе, с което е потвърдено Разпореждане 2/01.09.2021 г. на ръководителя по Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Русе, за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя Колев. От фактическа страна първоинстанционният административен съд е приел за установено, че Г. Колев е подал заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на 16.08.2021 г., ведно с приложени документи, доказващи претендираното от него право. Пенсионният орган е изчислил по документи, че лицето има общ стаж от 19 години, 3 месеца и 7 дни, формиран от подробно посочени в решението периоди. Към датата на подаване на заявлението Колев има навършена възраст от [възраст]. Преценено е, че той придобива право на пенсия по чл. 68, ал. 3 КСО към дата 30.04.2021 г., но е подал заявлението на 16.08.2021 година. Действителният стаж на жалбоподателя е определен на 16 години, 7 месеца и 14 дни. За потвърждаване на осигурителния стаж на жалбоподателя в Полша от органа е изпратено запитване до полската компетентна институция. На 20.08.2021 г. е получен отговор с данни за липсващи осигурителни периоди в Полша. С Разпореждане 2/01.09.2021 г. на ръководителя по Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Русе на Г. Колев е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 16.08.2021 г. пожизнено по чл. 68, ал. 3 КСО, по заявление, подадено на 16.08.2021 г. и навършена възраст [възраст], с доказан осигурителен стаж 19 години, 3 месеца и 7 дни. Установява се, че пенсията е в минимален размер съгласно чл. 70, ал. 13 КСО, като органът е посочил, че впоследствие ще бъде определен действителния й размер. С обжалваното решение, последното постановено в производството по чл. 117, ал.1 във връзка с чл.117, ал. 3 КСО, директорът на ТП на НОИ Русе е отхвърлил жалбата на Колев срещу издаденото разпореждане. Прието е от съда, че оспореният административен акт е законосъобразен, защото не са налице основанията за неговата отмяна, посочени в чл. 146 АПК. Върховният административен съд, шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира решението му за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд Русе, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд е събрал и ценил поотделно и в своята съвкупност относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК и на всички основания по чл. 146 АПК. Правилно е прието от съда и на основание чл. 10, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), че пенсиите за трудова дейност с правопораждаща дата след 31 декември 1999 г. (какъвто е настоящия случай), когато по представените със заявлението документи за трудов/осигурителен стаж е доказано правото на съответния вид пенсия, се отпускат и изплащат в минималния размер до определянето на размера им по реда на КСО. След определянето на размера на пенсията по КСО разпореждането, с което първоначално е отпусната пенсията, се изменя съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2, буква "д" КСО от органа, който го е издал, и ако има разлика в размера на пенсията, тя се изплаща от датата на отпускането. Съгласно чл. 10, ал. 4 от НПОС в тези случаи, когато за първи път се отпуска пенсия, длъжностните лица по ал. 1 се произнасят в едномесечен срок след подаването на заявлението. Разпореждането по чл. 10, ал. 2 НПОС е с временен характер до определяне на пенсията в действителен размер и се издава, за да не бъде лицето лишено от доходи, докато не се издаде разпореждане на основание чл. 99, ал.1, т. 2, б. д КСО, съдържащо разпоредителна част за действителния размер на следващата се на лицето пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено. По делото е установено, че Г. Колев е подал на 16.08.2021 г. заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Правилно съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 68, ал. 3 КСО, при която лицето има право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а не по чл. 68, ал.1 и ал. 2 КСО, защото няма изискуемия се стаж, посочен в тези правни норми. Според чл. 68, ал. 3 КСО в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст Обосновано административният съд приема, че съобразно правилото на чл. 15, ал. 1 и ал. 3 НПОС в 2021 г., когато жалбоподателят е подал заявление за отпускане на пенсия за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО, за мъжете се изисква да имат навършена възраст 64 години и 4 месеца и осигурителен стаж 39 години, а за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 3 КСО (каквато е отпусната на жалбоподателя) - изискването е за възраст 66 години и 8 месеца и съответно минимум 15 години действителен осигурителен стаж. Не е било спорно за съда и страните, че на 01.10.2018 г. Г. Колев, който е роден на [дата]., е бил на възраст [възраст]. Правилно се констатира от Административен съд Русе, че към тази дата Колев не е притежавал осигурителен стаж 38 години и 6 месеца, които се изискват кумулативно с възрастта за придобиване на правото на пенсия. На това основание вярно е заключено от съда, че Колев не е могъл да придобие право на пенсия за ОСВ към 2018 година. За да се обоснове в посочения смисъл административният съд правилно се е позовал на приложението на материалноправните норми на Регламент (ЕО) 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, а не Спогодбата между Република България и Република Полша за социално осигуряване, ратифицирана със закон, приет от 40-то НС на 03.11.2005 г., обн. ДВ, бр. 91 от 15.11.2005 г., издадена от Министерството на труда и социалната политика, в сила за България от 01.01.2006 година. Според чл. 8 от Регламент (ЕО) 883/2004, последният заменя всички приложими между държавите-членки конвенции за социална сигурност, които попадат в приложното му поле. Въпреки това, някои разпоредби на конвенциите за социална сигурност, сключени от държавите-членки преди влизането в сила на настоящия регламент, продължават да се прилагат при условие, че те са по-благоприятни за бенефициентите или ако са резултат от специфични исторически обстоятелства и последиците им са ограничени във времето. За да продължат да се прилагат тези разпоредби, те се включват в приложение II. Ако по обективни причини, не е възможно приложното поле на тези разпоредби да обхване всички лица, за които се прилага настоящия регламент, това се определя точно. В цитираното Приложение II към регламента съдът основателно установява, че липсва вписване от страна на Република България за продължаване на действието на спогодбата й с Полша. Претендираният от Колев осигурителен стаж, положен в Полша, не е бил установен по безспорен начин пред първоинстанционния административен съд, поради което е изпратено и повторно запитване към компетентната институция в Полша. Обосновано съдът е достигнал до извод, че Колев е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, считано от 30.04.2021 г., но е подал заявление за отпускане след 2 месечния срок по чл. 94, ал. 1 КСО и пенсията му се следва от 16.08.2021 година. Съдът правилно е разрешил и другия спорен въпрос по отношение размера на личната пенсия за ОСВ, като е приел, че разпореждането на ръководителя по Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Русе е съобразено с предвиденото в чл. 10, ал. 2 НПОС и чл. 70, ал. 13 КСО в релевантната редакция. Въз основа на изложеното Върховният административен съд, шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,