Решение № 13520 от 12.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4720/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. К. С. и С. А. С. чрез техния роцесуален представител, срещу решение 1046 от 08.03.2024 г., постановено по адм. дело 511/2023 г. по описа на Административен съд - Хасково. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в несъответствие с материалния закон. Претендират от съда отмяна на оспореното решението. Ответникът - кметът на община Хасково чрез пълномощника си в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност за адвокатското възнаграждение на касационните жалбоподатели. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на оспореното съдебно решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК . Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Хасково отхвърля жалбата на С. К. С. и С. А. С. срещу заповед УТ-96/23.02.2023г., издадена от кмета на община Хасково. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед на основание чл. 225а ал.1 ЗУТ се нарежда да бъде премахнат незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж Селскостопанска сграда овчарник , намиращ се в ПИ 39863.206.4 по плана на [населено място], община Хасково, собственост на С. К. С. и С. А. С.. По делото е изготвена и представена в два варианта комплексна съдебно-техническа експертиза. В съдебно заседание вещите лица се обединяват около това, че преди сградата да придобие вид овчарник , на това място е съществувала чешма, която към настоящия момент е вградена в спорната сграда. Обединяват се и около становището, че част от сградата овчарник навлиза с отразените в експертизата сантиметри в съседни имоти общинска собственост, като вещото лице геодезист сочи, че дори е дал точните размери. Относно тези обстоятелства вещите лица заявяват, че нямат различия. От заключението на комплексните съдебно технически експертизи във връзка с първия поставен въпрос вещите лица са описали предприетите действия, за да се установи местоположението на строежа Селскостопанска сграда овчарник , който се намира в ПИ 39863.206.4 по плана на [населено място], община Хасково направено е геодезическо заснемане на постройката; инженерът геодезист се е снабдил с цифрова извадка от действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място], община Хасково, за процесния ПИ 39863.206.4, както и за съседните му имоти; в цифров вид е изготвен комбиниран план, съвместяващ имотите от действащата кадастрална карта с данните от геодезическото заснемане на процесната постройка, като от този комбиниран план е изчертана Комбинирана скица 1. Прието е, че от комбинирания план, съответно от Комбинирана скица 1, се установява, че процесната постройка Селскостопанска сграда овчарник , в по-голямата си част попада в ПИ 39863.206.4, по КККР на [населено място] , община Хасково, с НТП: други промишлени територии, с нов НТП: За друг вид производствен, складов обект, Вид територия: Населени места, трайно предназначение: Урбанизирана територия. Част от северозападния ъгъл на постройката Селскостопанска сграда овчарник попада в ПИ 39863.206.5, по КККР на [населено място], Община Хасково, с НТП: Полски пътища, с нов НТП: За селскостопански, горски, ведомствен път, Вид територия: Селско стопанство, трайно предназначение: Земеделска територия. ПИ 39863.206.5 в КККР е регистриран като общинска публична собственост на община Хасково. Датата, на която е извършена регистрацията е 23.10.2020 г. Частта от северозападния ъгъл на постройката Селскостопанска сграда овчарник , която попада в ПИ 39863.206.5 по КККР на [населено място], навлиза в този имот с 2.60 м. От ъгъла на постройката до северната граница на ПИ 39863.206.5 отстоянието е 1.40 м. Част от североизточния ъгъл на постройката попада в ПИ 39863.168.173 по КККР на [населено място], община Хасково, с НТП: Пасища, мери, с нов НТП: Пасище, вид територия: Селско стопанство, трайно предназначение: Земеделска територия. ПИ 39863.168.173 в КККР е регистриран като общинска публична собственост на община Хасково с АПОС 5139 от 20.05.2013 г. на община Хасково. Датата, на която била извършена регистрацията била 23.10.2020 г. Частта от североизточния ъгъл на постройката, която попада в ПИ 39863.168.173 по КККР на [населено място], навлиза в този имот с 1.57 м. В заключението е посочено, че размерите на заснетата постройка, по данните от геодезическото заснемане, са както следва: по северната фасада: 22.72 м., по южната фасада: 22.35 м., по източната фасада: 9.00 м. и по западната фасада 9.00 м. Първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при спазване на установената процедура, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Обосновава извод за незаконност на строежа, както и че същият не е узаконен и за липса на предпоставките за търпимост на същия в хипотезите на § 16 ПР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ с оглед на това, че в посочената нормативна уредба правомощията да издаде заповед за премахване на незаконен строеж от четвърта до шеста категория са предоставени на кмета на общината. Същата е издадена при спазване на изискванията за форма. Административният акт съдържа фактически и правни основания, мотивиращи постановяването му. Спазена е предвидената в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ процедура, поради което доводите на касационните жалбоподатели в обратна насока се явяват неоснователни. По своите характеристики и предназначение безспорно обектът представлява строеж според дефиницията, съдържаща се в §5 т.38 ДР ЗУТ, за който липсват издадени строителни книжа. Съгласно чл. 137, ал. 3 ЗУТ, строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон. Разпоредбата на чл. 148, ал. 1 ЗУТ регламентира, че строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон, като обосновано пъроинстанционният съд приема, че процесният строеж не попада сред изключенията по чл. 151, ал. 1 ЗУТ, за които разрешение за строеж не се изисква. С оглед изложеното законосъобразен е изводът на съда, че се касае за извършен без строителни книжа строеж, който е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Предвидената в нормата последица - премахване може да се преодолее единствено в случай, че той е търпим в някоя от регламентираните в ЗУТ хипотези. Като в тежест на жалбоподателите е да докажат, че строежът е в режим на търпимост, построен (и деклариран) в сроковете по §16 ПР ЗУТ. В случая от съвкупния доказателствен материал по делото се установява, а и не е спорно, че процесната сграда е построена през 1996г. Законосъобразен и обоснован е изведеният от съда извод, че строежът не е търпим. Правилно съдът приема, че с оглед периода на извършване на строежа, приложение намира разпоредбата на § 16, ал. 2 ПР ЗУТ, според която незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. При липсата на данни за деклариране на строежа, същият не е търпим независимо от изследване на обстоятелствата за неговата допустимост. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за несъобразяване със заключението на вещите лица по извършените експертизи. Съдът е обсъдил всички доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, включително заключението на съдебно-техническата експертиза и изготвената в два варианта комплексна съдебно-техническата експертиза. Приетите за установени фактически констатации са правилни и се подкрепят от доказателствата по делото. Обосновано първоинстанционният съд не кредитира първоначално представеното заключение от вещо лице в частта, в която е посочено (отговор на въпрос 4), че имотът, в който е изграден строежът, има действащ ПУП, който е от вида Кадастрален и регулационен план . По делото е изяснено, че се касае за план, приет от Комисията по чл. 45, ал. 5, във връзка с ал. 3 ППЗСПЗЗ. При липса на одобрен подробен устройствен план за територията на поземления имот, в който се намира обектът, се изключва приложимостта на §16 ал. 2 ПР ЗУТ, тъй като не е налице една от кумулативно необходимите предпоставки за търпимост, а именно допустимостта на строежа съгласно ПУП одобрен и действащ към момента на изграждане или впоследствие. Предвид изложеното изводът на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед е в съответствие със събраните по делото доказателства и приложимите материалноправни разпоредби. Не се установяват сочените основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение. Същото като правилно следва да се остави в сила. При този изход по спора и с оглед своевременно заявеното искане от ответника, на община Хасково се дължат направените за тази инстанция разноски в размер на 100 /сто/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1-во АПК, Върховният административен съд, второ отделение,