Решение № 12537 от 18.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3390/2017 г.

Решение № 12537 от 18.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3390/2017 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Т. Й. И., от с. Б., общ. Р., чрез адв. Г. М., срещу решение № 4/4.01.2017 г. по адм. дело № 1719/2016 г. на Административен съд - П.. С доводи за неправилност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Претендира разноски. Ответникът - кмет на община Р., чрез юрк. Калоферов, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът - П. К. П., чрез адв. М. Х., оспорва касационната жалба като неоснователна. Ответниците - М. Т. А., Е. Х. Р., М. П. П. и Х. П. П. редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата и предлага да се отмени решението като неправилно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за основателна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед № 566/6.06.2016 г. на кмета на община Р., с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж "БАЛКОН", изпълнен в УПИ II-80, кв. 6 по плана на с. Б., общ. Р.. Установено е, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган при спазена административна процедура. Прието е, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, изграден без строителни книжа. Законосъобразността на заповедта е обоснована с наличие на основанието по чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. От приетата по делото СТЕ е установено, че процесния обект не отговаря на изискванията на действалите по времето на построяването му норми, както и на разпоредбите на ЗУТ. Изложен е извод за неприложимостта на режима по § 16, ал. 1 от ПР и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. Решението е незаконосъобразно, като постановено при изяснена фактическа обстановка, но неправилно прилагане на материалния закон. При извършените в първоинстанционното производство фактически установявания, административният съд е извел погрешен извод за законосъобразност на разпореденото премахване на незаконния строеж. Досежно индивидуализацията на процесния обект "БАЛКОН", не е обсъдено заключението на вещото лице за фигуриране на тераса /от източната страна на сградата/, конструктивно и функционално свързана с балкона, както и констатацията, че съобразно допълнителната експертиза по делото, същата отговаря на изискванията за търпимост по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Нито в процесната заповед, нито в съставеният констативен акт № 49/9.12.2015 г. е отбелязано наличието на тераса в източната част от обекта, като и административният орган и първоинстанционният съд са приели целия процесен обект за "балкон" по смисъла на § 5, т. 57 от ЗУТ. Така възприетия обаче обект на премахване "БАЛКОН", видно от двете заключения на вещото лице не съставлява един обект, а два отделни -балкон и тераса, които са свързани. След направен оглед на място и измервания, експерта установява, че "балкон" по смисъла на § 5, т. 57 от ПР на ЗУТ е конзолно изпълнен на западната фасада, в южната й част, с описаните в заповедта параметри, а останалата визирана в заповедта част съставлява "тераса" по смисъла на § 5, т. 59 от ЗУТ-ст. бет. плоча, двустранно подпряна по дългата страна, от север върху пояс от жил. сграда, от юг върху ст. бет. колони и три метални тръбни колони. Именно в тази си част /тераса/, процесния незаконен строеж се явява търпим по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, т. е. не подлежащ на премахване. Горните установявания сочат на неясен предмет на процесната заповед, с която е разпореден за премахване незаконен строеж, съставляващ "БАЛКОН", т. е. описания незаконен строеж е разпореден изцяло за премахване, без фактическа конкретизация на обема и параметрите му, предвид констатираното от вещото лице наличие на два отделни по смисъла на ЗУТ обекта-балкон и тераса. Това съставлява нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 и 5 от АПК. При издаване на заповедта по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ административният орган, извън липсата на строителни книжа за проверявания обект, следва да установи вида, местоположението и всички относими към индивидуализацията на строежа факти. От една страна за това го задължават административно-производствените правила, а от друга - установяването на тези факти е от значение за последващото изпълнение на заповедта, след влизането й в сила. Липсата на точно описание на подлежащия на премахване обект води до невъзможност за определяне предмета на незаконното строителство, както и на относимите за него правно релевантни факти и норми. В случая е допуснато "обобщаване" на два отделни обекта на премахване като незаконни в един, което препятства частичната отмяна на заповедта, респ. води до невъзможност за изпълнението й при отчитане на обстоятелството, че едната част /тераса/ се явява търпим строеж по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Предвид изложеното и тъй като са налице основанията за отмяна на съдебното решение по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде отменено и по реда на чл. 222, ал. 1 АПК - постановено друго, с което се отмени оспорения административен акт. Предвид своевременно заявената претенция за разноски от процесуалният представител на Т. Й. И. и изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 1 АПК О. Р. дължи реално направените в съдебните инстанции разноски в общ размер на 565 лева, съставляващи 330 лева адв. възнаграждение, 220 лева депозити за първоначална и допълнителна експертизи /180 лева и 40 лева/ и държавна такса от 15 лева за двете инстанции. Възражението за прекомерност, направено от процесуалният представител на ответника юрк. Калоферов се явява неоснователно, тъй като адв. възнаграждение е само за една инстанция и е под минималния размер по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение