Решение № 1362 от 31.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10141/2013 г.

Решение № 1362 от 31.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10141/2013 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Благой Красимиров Николов от гр. Варна против решение № 1339/29.05.2013 г., постановено по адм. дело № 240/2013 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 552-6/26-27.07.2012 г. на Общински съвет-Варна за одобряване на план за улична регулация на улици и поземлени имоти за обекти - публична собственост - ПУП-ПУР на кв. "Изгрев", гр. Варна, включващ: м. "Изгрев", м. "Франга дере" и м. "Кокарджа", в частта му по отношение на имот с идентификатор 10135.2522.2389, кв. 220. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответната страна Общински съвет - Варна не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорения ПУР в частта, засягаща имот на оспорващия, за законосъобразен, без наличие на основания по чл. 146 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Процесният подробен устройствен план - ПУР предвижда първична улична регулация по чл. 110, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗУТ. Основанието за такъв ПУП е чл. 16, ал. 7 ЗУТ, тъй като имотите не са урегулирани, но попадат в урбанизирана територия. Правилно и обосновано от събраните по делото доказателства, вкл. заключение на вещо лице по съдебно-техническа експертиза, първоинстанционният съд приема, че оспореното решение е прието от компетентен орган, във валидна писмена форма, без съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. По делото е установено с неоспореното по надлежния ред заключение на вещото лице, че в частта по отношение на ПИ № 2389, одобреният ПУП-ПУР предвижда отнемане на площ от 196 кв. м. за улицата от север и още 99 кв. м. за улицата от юг, което съставлява 27,2 % от общата площ на имота от 1085 кв. м. в рамките на изискуемия размер по чл. 19, ал. 1 ЗУТ. Предназначението на отнетата площ е за прокарване на обслужваща улица - пътно платно, като проектираната улична регулационна линия не засяга намиращите се в имота сгради, но засяга водомерна шахта, декоративна растителност и подпорна стена. От събраните по делото доказателства, вкл. и заключението на вещото лице, се установява, че процесният ПУП-ПУР е допустимо и законосъобразно устройствено решение, предвид обстоятелството, че разглежданата улична регулация е първа за имота. Показателите на предвидените с ПУР улици в частта, засягаща процесния ПИ, отговарят на изискванията на ЗУТ и Наредба № 2/2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии. При конкретното техническо задание не е възможен друг план, който да засяга по-малко имота. Оспореният план е законосъобразен, отговоря на изискванията за икономичност (чл. 108, ал. 5 АПК) и съразмерност /чл. 6, ал. 2 АПК/, затова оспорването му правилно е отхвърлено с обжалваното решение. При неоснователност на касационните оплаквания, обжалваното решение следва да остане в сила, воден от което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,