Решение № 628 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3846/2011 г.

Решение № 628 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3846/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница Варна и на началника на МП - Варна Запад", подадена чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т. Караславов, против решение № 25 от 10.01.2011 г., постановено по адм. дело № 1737/2010 г. на Варненския административен съд, с което е отменено Решение вх. № С 47-152-1 от 12.04.2010 г. на Началника на МП "Варна Запад", потвърдено с Решение № С 47-310-1/12.05.2010 г. на началника на Митница Варна, с което в резултат на извършена корекция на декларираната стойност на стоката, на "Стомана индъстри" АД гр. Перник са определени допълнителни държавни вземания за внасяне общо в размер на 3 186,94 лв., от които 785,51 лв. мито и 2 401,43 лв. ДДС. Релевирани са доводи за необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира отмяна на първоинстанционното решение и по същество жалбата против решението на началника на МП-Варна запад да бъде отхвърлена. Ответникът по касация "Стомана индъстри" АД гр. Перник, чрез процесуален представител адв. Вълков, обосновава становище за недопустимост, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, в настоящия състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в тях по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба на Началника на Митница Варна и на Началника на МП - Варна Запад" е допустима и подадена в срок. Неоснователен е доводът на дружеството за недопустимост на жалбата на Митница Варна и МП - Варна запад, подадена от юрисконсулт Тодор Караславов. Жалбата е подадена от името на Митница Варна, за което е приложено пълномощно на юрк. Т. Караславов (№ 4424-36/11.01.2010 г. и на МП - Варна запад, като видно от пълномощно № 4424-246/19.02.2010 г. на началника МП - Варна Запад юрк. Караславов е упълномощен да подава жалби и да представлява интересите на учреждението. Жалбата е подадена от упълномощен от административния орган юрисконсулт и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени обжалваното решение на началника на МП - Варна Запад административният съд е приел, че с него е определена по-висока митническа стойност на внесените по ЕАД № 10BG002002Н0011261/20100212 графитни електроди от Индия и са определени допълнителни държавни вземания за довнасяне общо в размер на 3 186,94 лв., от които 785,51 лв. мито и 2401,43 лв. ДДС в нарушение на чл. 29 и 30 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (МК). Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и доводите на страните, и е достигнал до обоснован извод за незаконосъобразно определена митническа стойност в оспореното решение. Обосновано съдът е приел, че представените поръчки и фактури установяват договорената между страните по доставката единична цена на доставката в размер 3607 евро/МТ за графитните електроди или обща стойност 70 632,28 евро. Вещото лице е дало заключение, че договорената с поръчката и фактурите цена е платена на доставчика и съдът обосновано е приел, че договорната и платена цена на внесените стоки е установена по делото. Представените застрахователни удостоверения, приложени към ЕАД, са издадени за доставка по фактури, различни от посочените в ЕАД и представени по делото, отнасят се за други количества стоки и от погрешното им приложение към ЕАД не може да се направи извод, че се отнасят за стоките, внесени по процесното ЕАД. В случая, процедурата, в която е издадено оспореното решение, е тази по чл. 181а, § 2 от РПМК във връзка с чл. 29 и 30 от МК, в рамките на осъществена повторна проверка по чл. 78 от МК. Съгласно разпоредбата на чл. 181а от Регламент (ЕО) № 2454/93, не се налага митническите органи да определят митническата стойност на внесените стоки въз основа на метода на договорната стойност, когато съобразно определената в § 2 процедура не са получили задоволителна информация или се съмняват основателно, че декларираните стойности представляват цялата платена или платима сума. § 2 от разпоредбата предвижда, когато митническите органи имат подобни съмнения, да могат да изискват допълнителна информация, и когато съмненията продължават, преди да вземат окончателно решение, да известят заинтересованото лице в писмен вид относно основанията за съмненията си, както и да му предоставят възможност за отговор. Касаторът поддържа, че е приложил процедурата по чл. 181а § 2 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилага на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността и поради непредставени, поискани доказателства е имал право да определи митническата стойност по цената, посочена в застрахователните удостоверения. Съгласно чл. 181а § 2 Регламент (ЕО) № 2454/93 е следвало митническите органи да уведомят вносителя писмено относно основанията за съмненията си и да му предоставят възможност за отговор, преди да вземат окончателно решение. Видно от преписката с писмо изх. № С 47-152/24.03.2010 г., дружеството е уведомено да представи допълнителни доказателства за определяне на митническата стойност на основание чл. 181а § 2 ППМК, но не са посочени основанията за съмнения, нито че дружеството може да представи отговор, с което не е спазена процедурата по чл. 181а § 2 ППМК. В протеклото производство съобразно чл. 170, ал. 1 АПК от митническите органи не са доказани обстоятелства пораждащи съмненията относно достоверността на декларираната митническа стойност, а впоследствие не е посочен категорично и начина, по който е определена новата митническа стойност. Доказателства за твърденията за различна от декларираната договорна стойност на стоките по ЕАД не са събрани от митническите органи в административното и не са ангажирани впоследствие, като от представените по делото доказателства се налага извода, че с наличните такива към момента на декларирането в протеклото административно производство е можело и е следвало от административния орган да се определи надлежно митническата стойност на стоката без да се налага приложението на метода по аналогия. Съдът е достигнал до правилен извод за незаконосъобразно приложение на чл. 29 МК в оспореното решение Ирелевантно е наличието на предварителна фактура и по-ранна поръчка по фактурата, която е вписана в процесното ЕАД, тъй като е видно от самата фактура, от ЕАД, както и от заключението на експертизата, че процесната фактура № S16/20090151/14.01.2010 г. е издадена за осъществени доставки на графитни електроди по обща поръчка № 4509027517/14.09.2009 г., при уговорена единична продажна цена в размер, съответно на който са извършени и постъпили плащанията по банков път. Наличието на предварителни уговорки не е от значение за определяне на митническата стойност, поради което не е процесуално нарушение несъбирането на доказателства в тази връзка по делото. Оплакването на касатора за допуснати процесуални нарушения от съда се явява неоснователно. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с касационните доводи Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице касационно отменителни основания. С оглед изхода на делото и съобразно чл. 161 ДОПК в тежест на бюджета на юридическото лице - Агенция "Митници", към чиято структура е органът - касатор, следва да се присъдят направените от ответника разноски в размер на 800 лева за процесуално представителство пред настоящата инстанция. По изложените съображения решението като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,