Решение № 4851 от 24.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7537/2019 г.

Решение № 4851 от 24.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7537/2019 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби от Община Хитрино и от Т. и Н. А. против решение № 61/18.04.2019 г. по адм. д. № 393/2018 г. на Административен съд – Шумен. В касационната жалба на Община Хитрино се оспорва решението в осъдителната част, като се излагат твърдения, че решението е неправилно поради необоснованост и се иска в тази част решението да бъде отменено. Възразява се, че премахването на процесния гараж не е извършено въз основа на отменената заповед на кмета на Община Хитрино, а въз основа на сключен договор по ЗОП с фирма-изпълнител на дейността по събаряне на увредените сгради. Моли да бъде отменено решението и да бъдат присъдени разноски. Касационните жалбоподатели Т. А. и Н. А. обжалват решението в отхвърлителната част, досежно размера на претърпените имуществени и неимуществени вреди. Възразяват, че съдът не е съобразил заключението на първата по делото експертиза за оценка на имуществените вреди, както и гласните доказателства за неимуществените вреди. Молят да се отмени решението в обжалваната част и претендират заплащане на разноските по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са допустими, но по същество са неоснователни. Не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Доводите на Община Хитрино за отмяна на оспореното решение като необосновани и немотивирани следва да бъдат оставени без уважение. Като е приел, че са налице законовите основания и е уважил предявените искове до установените размери, съдът е постановил обоснован и мотивиран акт, който следва да бъде потвърден. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Административен съд – Шумен е бил сезиран с искова молба от Т. А. и Н. А. срещу Община – Хитрино, с която на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се претендира съвместно от двамата ищци обезщетение за причинените им имуществени вреди на стойност 10 000 лв., съставляващи обща възстановителна стойност на съборения гараж въз основа на отменена като незаконосъобразна Заповед № РД-391/20.10.2017 г. на Кмета на Община Хитрино и неимуществени вреди на стойност 5 000 лв., от които Т. А. претендира сума в размер на 4 000 лв., а Н. А. – сума в размер на 1 000 лв., представляващи претърпени от последните болки, страдания, уплаха, стрес и влошено здравословно състояние, както и законната лихва върху претендираните суми, съставляващи главница, считано от 24.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумите. Впоследствие е допуснато увеличение на предявения иск за присъждане на имуществени вреди от 10 000 лв. на 40 000 лв. Съдът е осъдил Община Хитрино да заплати на Т. А. и Н. А. сумата 8 945. 28 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на отменена като незаконосъобразна Заповед № РД-391/20.10.2017 г. на Кмета на Община Хитрино, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да заплати на Т. А. сумата от 2 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на отменена като незаконосъобразна Заповед № РД-391/20.10.2017 г. на Кмета на Община Хитрино, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Съдът е отхвърлил иска на Т. и Н. А. за имуществени вреди за сумата над 8 945. 28 лв. до 40 000 лв., както и исковете на двамата за обезщетение за неимуществени вреди – за Т. А. – в останалата част за сумата до 4 000 лв., а за Н. А. искът за обезщетение за неимуществени вреди изцяло е отхвърлен. В мотивите си съдът е приел, че е налице първата предпоставка за ангажиране на обективната отговорност на ответника, а именно – отменена като незаконосъобразна Заповед № РД-391/20.10.2017 г. на Кмета на Община Хитрино, издадена на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА във вр. с чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, с която е наредено премахването на построената в собствения на ищците имот сграда-полумасивен гараж, която заповед има административен характер. Съдът е приел, че събарянето на сградата е извършено въз основа на отменената заповед на кмета на Община Хитрино, а не на основание решение на административния орган – кмета на общината за избор на изпълнител и сключен договор за СМР с този изпълнител, в случая – дружество "Девня Трейд" ООД. Според съда, в резултат на изпълнението на незаконосъобразния административен акт, за ищците са настъпили имуществени вреди, а за Т. А. и неимуществени вреди. По отношение на размера на имуществените вреди, съдът е приел, че обезщетението следва да покрива реално претърпените от изпълнението на незаконосъобразния акт вреди, следователно следва да е в размер, включващ стойността на разрушения гараж, изчислена към датата на неговото разрушаване във вида, в който се е намирал преди да бъде разрушен и разходите за транспортиране, разчистване и депониране на строителните отпадъци, останали след събарянето на гаража. За размера на обезщетението съдът е приел заключението на втората експертиза, поради това че тя е направила сравнение с постройки със сходен характер в същото населено място и аналогови цени. Въз основа на гласните доказателства съдът е приел, че ищецът Т. А. е преживял тежко премахването на собствения му гараж, изпитал е уплаха, стрес, душевни страдания, поради факта, че същият е бил пряк свидетел на действията по разрушаване на собствения му гараж, поради което му е присъдено обезщетение в размер на 2 000 лв., а претенцията на ищцата Н. А. за присъждане на обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди на стойност 1 000 лв. е отхвърлена като неоснователна. Решението е правилно. Въз основа на подробно изяснените факти по делото, съдът е изложил обосновани изводи, съобразени с приложимия материалния закон. Доказателствата по делото установяват, че двамата ищци са законни съпрузи, сключили граждански брак на 03.09.2005 г. С Договор № ДО-63 от 11.09.2015 г., сключен между Община Хитрино и Т. А., двамата ищци придобили процесния недвижим имот, съставляващ УПИ VIII-коо в кв. 3 по плана на с. Хитрино с площ от 206. 00 кв. м., заедно с построената в него сграда-гараж, полумасивен със застроена площ от 99. 00 кв. м. с административен адрес с. Хитрино, ул. "Рила" № 1 в Община Хитрино за сумата от 3 060. 88 лв. Със Заповед № РД-391/20.10.2017 г. на Кмета на Община Хитрино, издадена на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА във вр. с чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, е било наредено премахването на построената в УПИ VIII-коо в кв. 3 по плана на с. Хитрино сграда-гараж, като в мотивите за издаване на заповедта е посочено, че сградата е негодна за обитаване, опасна за здравето на гражданите, поради което не подлежи на поправка, възстановяване или заздравяване и следва да бъде премахната. Т. А. е обжалвал заповедта и с решение № 37 от 23.02.2018 г., постановено по адм. д. № 320/2017 г. на Шуменския административен съд, потвърдено с решение № 12845/24.10.2018 г. по адм. д. № 4485/2018 г. на Върховния административен съд, заповедта е отменена като незаконосъбразна. В заповедта е бил определен краен срок за събаряне на гаража до 12.12.2017 г. За целта на 11.12.2017 г. Община Хитрино, в качеството й на възложител, сключила договор № ДО-114 с "Девня Трейд"ООД, в качеството му на изпълнител с предмет "Премахване на сграда-гараж в УПИ VIII-коо в кв. 3 по плана на с. Хитрино" – собственост на ищците. На 13.12.2017 г. гаражът бил окончателно съборен от фирмата-изпълнител по договора, независимо от обстоятелството за наличие на висящо съдебно производство по оспорване на заповедта на кмета за премахване на сградата. Не е спорно по делото, че частични действия по събаряне на гаража са били предприети значително по-рано, още на 25.09.2017 г. Законосъобразни са изводите на съда, че събарянето на гаража е в изпълнение на отменената като незаконосъобразна заповед на кмета на общината. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че събарянето е вследствие на проведения избор на изпълнител на обществената поръчка и вината следва да носи фирмата-изпълнител. Основанието за незаконосъобразното изпълнение е заповедта, определяща събаряне на гаража, а избирането на изпълнител на това събаряне е следствие от това. Разрушаването на гаража е в пряка причинна връзка с отменената заповед. Предвид на това правилно съдът е направил извод, че са налице предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за ищците, собственици на процесния гараж. Що се отнася до размера на обезщетението, съдът е съобразил състоянието на съборената сграда. Обосновано е приел, че размерът на обезщетението следва да е равен на сумата за възстановяването й в предишното състояние. В тази връзка неоснователно е възражението на Т. и Н. А., че съборената постройка не е обикновен гараж, а сграда за автосервиз. Действително намерението за ползване на съборената сграда може да е било такова, но тя е закупена през 2015 г. като полумасивен гараж и заедно с поземления имот на площ от 206 кв. м., върху който е построена, е имала пазарна цена от 3 060. 88 лв. Като се има предвид, че имуществените вреди възмездяват само унищожената постройка, присъдената сума от 8 945. 28 лв. е справедливо определена по размер. Правилно е решението на съда и по отношение на присъденото обезщетение за неимуществени вреди на Т. А. Доказателствата установяват, че такива вреди са претърпени само от него, но не и от неговата съпруга. Определеният от съда размер е съобразен с негативните преживявания на ищеца от незаконосъобразното събаряне на гаража му. При тези съображения, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изхода на спора, на страните не следва да бъдат присъждани разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение