Решение № 11088 от 7.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7088/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Г. С., гражданин на Афганистан, чрез пълномощник адв. В. Борисова, против решение 12193 от 08.04.2025 г., постановено по адм. дело 2599/2025 г. по описа на Административен съд София-град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. Г. С., гражданин на Афганистан, против решение 1741/17.02.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ). В касационната жалба са наведени доводи, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че не са налице материалноправните предпоставки да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут по смисъла на ЗУБ. Счита, че съдът не е изложил собствени мотиви, а буквално е предал мотивите в административния акт, като липсва произнасяне по релевантните за спора факти и обстоятелства. Сочи, че са допуснати процесуални нарушения, довели до грубо нарушаване на правото му на участие в процедурата и опорочаващи издаденият от органа краен акт. Моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на преписката на административния орган с указания, относно правилното прилагане на закона. Ответникът председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), чрез пълномощник юрк. Хичовски, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Прилага писмена справка от 30.09.2025г. за актуалната обществено-политическа обстановка в Афганистан. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба, подадена от М. Г. С., гражданин на Афганистан, против решение 1741/17.02.2025 г.на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във вр. чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. Г. С., гражданин на Афганистан, срещу процесния отказ. За да постанови този резултат, решаващият състав на Административен съд София-град е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен административен орган и отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 АПК. Постановен е при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон, за което административният орган е събрал точна и актуална информация, свързана с общата обстановка в държавата по произход на чужденеца Афганистан. Съдът е преценил като правилен извода на председателя на ДАБ при МС, че изложената от М. Г. С. бежанска история не обосновава предоставянето на бежански статут по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като по делото не се установява той да е преследван или да има опасност от преследване поради неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Констатирано е, че макар М. Г. С. да мотивира молбата си за международна закрила с факта, че е бил военен, то в бежанската му история са налице множество несъответствия както в имената и датата му на раждане, така и от представените от лицето сертификати и удостоверения за заеманата от него длъжност в армията, поради което не може да се приеме, че същите принадлежат и се отнасят за лицето, търсещо закрила. На следващо място са обсъдени доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, като е счетено, че не са налице и основанията по чл. 9 ЗУБ. Според решаващия съд от твърденията на жалбоподателя в проведеното интервю не може да се обоснове извод, че М. Г. С. е напуснал Афганистан поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или други тежки посегателства срещу личността, а такава опасност не може да бъде изведена и от представените по делото справки, изготвени от Дирекция Международна дейност към ДАБ от 30.09.2024 г., 31.12.2024г. и 24.06.2024г. относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Афганистан. Съдът е отбелязал, че според изявлението на чужденеца, той не е имал намерение да подава молба за закрила в България, а е искал да се установи в Белгия, но е бил върнат на основание Регламент (ЕС) 604/2013/Регламент Дъблин/. При което съдът е формирал извод, че личните мотиви на молителя да остане в България не могат да бъдат оценени като хуманитарни по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Оттук е изведено заключение, че обжалваният административен акт е законосъобразен на всички основания по чл. 146 АПК и като незасегнат от порок, налагащ отмяната му, първостепенният съд е отхвърлил жалбата против него. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Това е така, защото съдът точно е констатирал, че при произнасяне по молбата за международна закрила същата е разгледана от председателя на ДАБ при съобразяване на разказаната бежанска история и материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният орган е преценил всички относими обстоятелства, декларации и документи, свързани с личното положение на молителя и с актуалната обстановка в държавата му по произход, при съобразяване на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ. В съответствие с данните по делото, в това число свободно разказаната от кандидата за статут история при провеждане на интервюто, както административният орган, така и първоинстанционният съд обосновано са приели, че не се установява чуждият гражданин да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Видно от представените по административната преписка доказателства жалбоподателят е гражданин на Афганистан, роден на [дата]. в пров. Конар, с етническа принадлежност - [заличен текст], с религиозна принадлежност [заличен текст], женен. Разказва, че е напуснал Афганистан нелегално преди три години и осем месеца, влязъл е в Иран, където е останал 2 години, след което е заминал за Турция, където е пребивавал 9 месеца, а впоследствие преди около 3 месеца е преминал нелегално на територията на Република България. Според разказаната бежанска история, не е искал да остане в България, затова заминал за Белгия, но след 2 месеца и половина там, бил заловен и върнат в България. Изложил е, че причината да напусне страната си по произход е защото е бил военен и се страхувал от проблеми с талибаните, но сочи, че той лично никога не е бил заплашван, насилван, отвличан или преследван. Споделил е, че е имал и личен проблем в страната си заради делба на земи. Заявил е, че в България се чувства добре и се надява да получи документи. Всички тези елементи от установената фактическа обстановка визират липсата на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Цялостният анализ на обясненията на чужденеца и установените несъответствия в имената му, датата му на раждане и представените от него сертификати и удостоверения за заеманата от него длъжност в армията, разколебават достоверността на бежанската история на М. Г. С. и налагат обоснованият извод, че са налице единствено икономически причини за напускане на Афганистан, което го прави икономически мигрант. Изводите на съда за липса на законовите изисквания за предоставяне статут на бежанец са правилни и законосъобразни. Административният орган и съдът вярно са констатирали, че в случая не са изложени твърдения и не е установено в държавата по произход чуждият гражданин да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1-2 ЗУБ. Първостепенният съд е съобразил актуалното състоянието на държавата по произход след напускането й от чужденеца въз основа на приобщените по делото справки на Дирекция Международни дейности към ДАБ от 30.09.2024 г., 31.12.2024г. и 24.06.2024г. Правилен е изводът на съда, че състоянието в държавата по произход на М. Г. С. не предполага реална опасност от тежко посегателство, като това по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, изразено в тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт . От данните от представената пред настоящата касационна инстанция справка с вх. МД-02-530/30.09.2025 г. се установява, че в страната не е налице вътрешен или международен конфликт, а напротив е налице укрепване на държавните институции и инфраструктурата на публичния сектор в Афганистан. Във връзка с така установената обществено - политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С- 465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение основанието по чл. 9, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Неоснователни са възраженията на касатора, че е нарушено правото му на участие в процедурата, понеже не му е бил осигурен преводач от езика пащу , а всички преводи в административното производство са извършени на езика дари . Видно от доказателствата по делото, в регистрационния лист чужденецът е посочил, че владее и двата езика - пащу и дари , които всъщност са двата официални езика в Афганистан. В регистрационния лист е вписано, че текстът на документа му е преведен на разбираем език пащу . Декларацията по чл. 30, т. 3 ЗУБ относно данни за самоличността на чужденеца също му е преведена на пащу , както и копие от указанията, съдържащи процедурна и правна информация по ЗУБ, също му е връчено в превод на езика пащу . От друга страна, преди провеждане на интервюто, чужденецът е попитан дали е съгласен преводачът да бъде от езика дари и дали разбира добре смисъла на думите от превода, на което същият е отговорил утвърдително. На края на интервюто чужденецът се е подписал, че текстът му е бил преведен на разбираем от него език дари и не са съществували комуникативни пречки, както и че добре разбира смисъла на написаното и няма възражения по него. В съдебното производство също му е бил осигурен както преводач, така и му е назначен служебно процесуален представител, поради което настоящият състав счита, че правата на чужденеца за участието му в административното и съдебно производство не са били накърнени. По изложените съображения се явяват верни правните изводи на съда и като е счел процесното решение на председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, първостепенният съд е постановил правилно решение, което следва да остане в сила. Настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,