Решение № 6303 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9337/2014 г.

Решение № 6303 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9337/2014 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против Решение № 3454 от 23.05.2014 г., постановено по адм. дело № 11065/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012 г., изх. № 02-220-6500/3841 от 21.09.2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", съдържащо отказ за финансиране, като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. В жалбата са направени оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по см. на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска от съда да го отмени и постанови друго, с което да остави без уважение първоинстанционната жалба. Ответникът по касационната жалба - Марио Илиянов Петков, гр. София, чрез пълномощника си адв. Екатерина Иванова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и предлага решението да бъде отменено. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав, приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Марио Илиянов Петков, гр. София, против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания изх. № 02-220-6500/3841 от 21.09.2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което му е отказано финансово подпомагане на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 и 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), по подадено от него общо заявление за плащания на площ по схемите и мерките за директните плащания с УИН 22/200412/45951 за кампания 2012 г. ДФ "Земеделие" е отказал финансово подпомагане по Схема за единно плащане (СЕПП) в размер на поисканата сума от 13 010.63 лева, като оторизираната сума е 0.00 лева; по Схема за Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони (НР1) също е постановен отказ за подпомагане в размер на 12 509.30 лева, като оторизираната сума отново е 0.00 лева и е наложена санкция за бъдещ период в размер 14 025.59 лева. С цел изясняване фактическата обстановка на спора съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза. Изготвени са и изслушани основно и допълнително заключение, които са приети от съда и неоспорени по законоустановения ред от страните. За да постанови обжалвания резултат, първоинстанционният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" в рамките на предоставените му правомощия в съответствие с чл. 20а от ЗПЗП, съгласно който изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция и организира и ръководи дейността й. Съдът е приел, че при издаване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в него изрично са посочени правните и фактически основания за постановения отказ, но същият е издаден при неправилно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за преценката на основанията за допустимост на подпомагането. Счел е, че административният орган неправилно е приложил материалния закон, в частност нормата на чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП във вр. чл. 58, § 1 от Регламент № 1122/2009 г., като не е оторизирал част от исканата сума за подпомагане по СЕПП и НР1. Предвид изложените в обжалваното решение съображения, първоинстанционният съд е отменил като незаконосъобразно процесното уведомително писмо и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно мотивите на съдебния акт като е определил едномесечен срок за това. Предвид изхода на делото е осъдил ДФ "Земеделие" да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 1 166,70 лева. Така постановеното решение е правилно. Безспорно по делото е установено, че Марио Илиянов Петков, гр. София е земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП, с УРН 561884, който е подал общо заявление с № УИН 22/200412/45951 за плащане на площ за 2012 г. за подпомагане по СЕПП - 49,20 ха и НР1 - 49,20 ха. По подаденото от жалбоподателя общо заявление са извършените административни проверки и са установени застъпвания по отношение на 22 от кадастралните имоти, за които е извършена процедура по разрешаване на застъпванията. С уведомително писмо изх. № 02-220-6500/2847 от 18.09.2012 г. за площи, декларирани от повече от един кандидат, получено лично от жалбоподателя на 02.10.2012 г., ДФ "Земеделие" го е информирал, че по отношение на 22 конкретни БЗС са констатирани застъпени площи (стр. 66 - 67), както и е предоставен 20-дневен срок на земеделския стопанин да потвърди дали ползва цялата застъпена площ, или съответно да откаже, като при това положение последната ще бъде изключена от размера на полагащата се субсидия и ще бъде третирана, като наддекларирана площ. В отговор на писмото, Марио Петков е потвърдил ползването на 5 от застъпените площи и е представил доказателства за тях, удостоверяващи правното основание за ползване, а останалите 17 БЗС е отказал. Със Заповед № РД-09-148 от 28.02.2013 г. на министъра на земеделието и храните е одобрен окончателният специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за Кампания 2012 г. като част от Системата за идентификация на земеделските парцели. В настоящия случай административният орган съгл. чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. и чл. 16 от Регламент 65/2011 на Комисията е определил процента на наддекларирана площ в размер на 100 % и е санкционирал земеделския стопанин, като е оторизирал сумата в размер на 0,00 лева и по двете схеми за подпомагане - СЕПП и НР1. По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, по която са изготвени и изслушани основно и допълнително заключения. С допълнителното заключение, след проверка на наличните в преписката доказателства, вкл. относимите към заявлението ортофотоизображения, цветни изображения, констатациите на извършените проверки на място, техническата документация, както и след проверка на място, вещото лице е констатирало несъответствие с цитираните в обжалваното уведомително писмо недопустими площи като е изчислено, че по подаденото от жалбоподателя общо заявление с УИН 22/200412/45951 за кампания 2012 г., наддекларираните площи по СЕПП са в размер на 3,18 ха, процентът на наддекларираните площи е 6,91 %, а санкционираната площ - 6,36 ха. По НР1 цифрите са същите, което попада в обхвата на чл. 58, ал. 1 от Регламент (ЕО) 1122/2009 на Комисията, а именно "от 3 %, но не повече от 20 % от площта", а не което е прието с оспореното уведомително писмо - над 50 %. При така изяснена фактическа обстановка и въз основа на подробен анализ, първоинстанционният съд е формирал обосновани и правилни изводи, които се споделя изцяло от настоящата инстанция. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗПЗП системата за идентификация на земеделските парцели е географска информационна система и се създава въз основа на ортоизображения чрез дигитализиране на физическите блокове и блоковете на земеделските стопанства. В системата се включват данни от картата на възстановената собственост и регистрите към нея. На основание чл. 30, ал. 4, т. 2 от ЗПЗП системата за идентификация на земеделските парцели се създава и поддържа от министерството на земеделието и храните, като на основание чл. 33, ал. 2 от ЗПЗП министърът на земеделието и храните организира създаването и актуализирането на цифрови ортоизображения с дигитализирани физически блокове. В случая със заповед № РД-09-148 от 28.02.2013 г. на министъра на земеделието и храните е одобрен окончателният специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за Кампания 2012 г. Същата е издадена на основание чл. 16г, ал. 2 от Наредба № 105 и е част от производството по приемане и разглеждане на заявленията на земеделските стопани и въз основа на одобрения с тази заповед специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" Разплащателна агенция извършва плащания по схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика. Очертаните в тази заповед площи са тези, за които Разплащателна агенция извършва, въз основа на допълнителни проверки, окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година. На оспорване пред съда подлежат издадените при осъществяване на дейността на Разплащателна агенция индивидуални административни актове, с които се засягат права и законни интереси на земеделските стопани при предоставяне или съответно отказ на суми за подпомагане. Това са актовете, с които се засягат конкретните права и законни интереси на земеделския стопанин и тези актове подлежат на съдебен контрол за законосъобразност. В тези съдебни производства косвено се извършва и проверката по законосъобразността на проведената процедура по определяне на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние". Ето защо Заповедта на министъра на земеделието и храните, с която се одобрява окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" не е индивидуален административен акт, а е част от процедурата по издаване на такъв, поради което не подлежи на съдебен контрол. Изготвената и приета от съда съдебно-техническата експертиза не е оспорена от страните, поради което правилно първоинстанционният съд се е позовал на заключението й като достоверно и компетентно изготвено. След като в съдебно производство са констатирани и неоспорени несъответствията в размера на недопустимите площи по СЕПП и НР1, то тези несъответствия следва да бъдат отразени в процесното уведомително писмо. Настоящата инстанция напълно споделя извода на първоинстанционния съд, че административният орган неправилно е приложил материалния закон, в частност нормата на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП във вр. чл. 58, § 1 от Регламент № 1122/2009 г., като не е оторизирал част от исканата сума за подпомагане по СЕПП. С оглед установено от фактическа страна, че наддекларираната площ е 6.91 % или санкционираната площ е 6.36 ха правилно съдът е приел, че на жалбоподателя следва да бъде изплатено финансово подпомагане за 39.66 ха от заявените от него площи. По отношение на мярка НР1, наддекларираната площ, установена с допълнителното заключение на вещото лице отново е 6.91 %, поради което и в този случай субсидията трябва да представлява намалена два пъти наддекларирана площ от 3.18 ха и въз основа на нея да бъде определен размерът на финансовото подпомагане. Предвид безспорно установеното несъответствие в недопустимите площи по подаденото заявление, както и правото на защита на земеделския стопанин, правилно първоинстанционният съд е отменил обжалваното уведомително писмо и е върнал делото на административния орган за ново произнасяне съобразно мотивите на съдебното решение. Поради изложеното, решението на съда като правилно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и на материалния закон и обосновано, следва да бъде оставен в сила. Предвид изхода на делото на ответната страна, която е направила своевременно искане за присъждане на разноски и представила е доказателства за плащане - Договор за правна защита и съдействие № 0379955 и списък по чл. 80 от ГПК, следва да се присъдят разноски в размер на 600 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение