Решение № 5230 от 25.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6583/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП), подадена чрез пълномощника юрисконсулт И. Консулов, против решение 2805/25.04.2023 г., постановено по адм. дело 1698/2023 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т. 3 АПК. Счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че вноската по чл.10а от Закона за хазарта (ЗХ) се дължи от момента на получаване на удостоверението по чл. 34 ЗХ. Тази вноска е за текущата година и не зависи от броя на дните в годината през което организаторът на хазартни игри е имал такова качество. Като годишна тя се дължи в посочените срокове в ЗХ. Заявява, че процесното решение за организиране на хазартни игри е влязло в сила на 20.12.2021 г., от която дата Ес Джи Казино ЕООД е придобило качеството на организатор на хазартни игри и дължи вноски за 2021 г. и за 2022 г., ведно с лихвите за забава. По изложените съображения иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на обжалвания акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - Ес Джи Казино ЕООД, не изразява становище по касационната жалба, не изпраща представител в съдебно заседание и не прави искания. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания с оглед правомощията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество тя е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е било решение 000030-1083/07.02.2023 г., издадено по заместване на изпълнителния директор на НАП, с което е оставено без уважение искане на Ес Джи Казино ЕООД за възстановяване на заплатената годишна вноска за 2021 г. за социално отговорно поведение по чл. 10а, ал. 1 ЗХ за игрална зала с адрес: гр. Пловдив, бул. България 97, в размер на 5000 лева и платените лихви в размер на 79,17 лева за 2021 г., и 254,19 лева за 2022 г. Съгласно установените пред АССГ факти, които не са били спорни между страните, с решение 000030-5951/02.12.2021 г. на изпълнителния директор на НАП е издаден лиценз на Ес Джи Казино ЕООД за организиране на хазартни игри в игрална зала за срок от 10 години за обект с горепосочения адрес. Решението е влязло в сила на 20.12.2021 г. На 14.03.2022 г. дружеството е заплатило сумата от 5000 лева, представляваща годишна вноска за социално отговорно поведение по чл. 10а ЗХ за обекта. На 03.10.2022 г. е заплатило и втора сума в размер на 5000 лева, представляваща следваща такава годишна вноска, ведно с лихви в размер на 79,17 лева за 2021 г. и 254,19 лева за 2022 г. На 19.01.2023 г. Ес Джи Казино ЕООД е поискало възстановяване на платената сума за заплатена годишна вноска за 2021 г. за социално отговорно поведение в размер на 5000 лв., ведно със заплатените цитирани по-горе лихви. Аргументирал се е с това, че удостоверение за издаден лиценз за организиране на хазартни игри за горепосочената зала е издадено на 04.01.2022 г., поради което дължи вноска са 2022 г., която е внесъл, но не и за 2021 г. Административният орган не е приел аргументите на дружеството и с оспореното пред АССГ решение е отхвърлил искането му с мотив, че вноската по чл. 10а ЗХ е годишна и се дължи от субекта в качеството му на организатор на хазартни игри, независимо от периода от годината в който той е имал това качество - в случая 11 дни, при влязло в сила решение за издадения лиценз на 20.12.2021 г. Неизпълнение задължението от организатора да внесе целия размер на вноската и в посочените в чл. 10а ЗХ срокове, води до начисляване на законна лихва върху главницата за периода на просрочието, съгласно чл. 10а, ал. 3, изр. 2 ЗХ За да отмени оспорения пред него акт АССГ е намерил, че е издаден от компетентен орган, отговаря на изискването за форма, с изложени ясни мотиви. Описал е съдържанието на приложимите норми по издаването на лиценз за организиране на хазартни игри и удостоверението за лиценза, които е преценил като два отделни етапа от процедурата и е направил извод, че едва след получаване на удостоверението за издаден лиценз лицата могат да организират хазартни игри. В контекст от това и при положение, че удостоверението е издадено на 04.01.2022 г., е приел, че Ес Джи Казино ЕООД дължи вноска за социално отговорно поведение само за 2022 г., която е внесена на 14.03.2022 г., т. е. в срока по чл. 10а, ал. 3 ЗХ и не е налице забавено изпълнение, респективно не се дължат лихви. При тези мотиви съдът е отменил оспорения административен акт и е върнал преписката на органа за ново произнасяне. Решението неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. При извършената проверка по чл. 218, ал .2 АПК за валидност и допустимост, настоящият касационен състав установи неотбелязването от АССГ, че решението е издадено по заместване на изпълнителния директор на НАП, съгласно заповед за заместване ЗЦУ-ОПР-30/02.09.2022 г. Последната е постановена на основание чл. 10, ал. 2, изр. 2 от Закона за НАП, уреждащ упражняване правомощията на изпълнителния директор при негово отсъствие, т. е. касае се за заместване на титуляра, а не за делегация на правомощия. Този пропуск на първоинстанционния съд не е оказал влияние върху правилното конституиране страните в процеса, съгласно разрешението дадено в тълкувателно решение 4 от 22.04.2004 г. по дело ТР-4/2002 г. на ВАС, досежно актове издадени именно по заместване, за разлика от тези при делегирани правомощия, какъвто не е настоящият случай. Не може да бъде споделен обаче, изводът на първоинстанционния съд, че атакуваният пред него административен акт е постановен при неправилно приложение на материалния закон. Същият, съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗХ, предвижда задължение за организаторите на хазартни игри да правят годишни вноски за социално отговорно поведение, което за процесната игрална зала възлиза на 5000 лева, на основание т. 3. Ал. 3 на същия член задължава организаторите на хазартни игри да направят вноските в срок до 31 март на текущата година, а ако са получили лиценз след тази дата, да заплатят годишните вноски в 30-дневен срок от датата на получаване на лиценза. За невнесените в срок вноски се дължи лихва в размер на законната лихва. Следователно дължимостта на вноската по чл. 10а ЗХ не се свързва с получаване на удостоверението по чл. 34 ЗХ и зависи единствено от получаването на лиценз за организиране на хазартни игри. Моментът от който той е получен определя кога вноската става дължима, както това изрично е отбелязано в чл. 10а, ал. 3 ЗХ. Тя е годишна, следователно се плаща отделно за всяка година, през която лицето притежава това качество. Неправилността на атакуваното съдебно решение на горепосоченото основание налага неговата отмяна и разрешаване на правния спор за законосъобразността на решение 000030-1083/07.02.2023 г. по същество. Както се посочи, след като решението за издадения лиценз е влязло в сила на 20.12.2021 г., то вноски по чл. 10а ЗХ се дължат както за 2021 г., така и за 2022 г., а невнасянето им в предвидените срокове е довело до начисляване предвидената законна лихва за периода на просрочието. При тези данни правилно е било издадено оспореното пред първоинстанционния съд решение. Неговата законосъобразност не е опорочена и не са налице приетите от АССГ нарушения. Обжалваното съдебно решение като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като не се налага събиране на нови доказателства, при условията на чл. 222, ал. 1 АПК трябва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата срещу административния акт бъде отхвърлена като неоснователна. При този резултат на делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции на касационния жалбоподател следва да бъде уважено на основание чл. 143, ал. 1 и 3 АПК. Ес Джи Казино ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на НАП юрисконсултски възнаграждения в размер по 200 лева за първата и за касационната инстанции, определени по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, към които препраща чл. 143, ал. 3 АПК. Касаторът е заплатил такса от 70 лева за касационната жалба, но нито в нея, нито в съдебно заседание или представените в неговия ход писмени бележки, не е поискал присъждането й като разноски. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд,, пето отделение