Решение № 6430 от 27.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7039/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на РЗОК (Районна здравноосигурителна каса) Варна, действащ чрез пълномощника Йорданов (с юридическо образование и правоспособност), срещу решение 632 от 04.05.2023 г., постановено по административно дело 2445 по описа за 2022 г. на Административен съд - Варна, с което е отменена заповед РД-11-1011/5 от 05.10.2022 г. на директора на РЗОК Варна в частта, с която на МАКСИФАРМ ООД с ЕИК 103897652 са наложени 9 бр. санкции финансови неустойки по т. І.2 т. І.10 от заповедта в размер на по 50 лв., в общ размер 450 лв., и е постановено възстановяване на получената сума в общ размер 7,28 лв. ведно със законна лихва в размер на 0,30 лв. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли решението на съда в атакуваната част да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се потвърди изцяло процесния административен акт като законосъобразен. Възведена е и претенция за присъждане на направените разноски за заплащане на държавна такса и на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Касаторовият повереник прави и възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение, като моли, ако се присъди такова, то да е в минимален размер. Ответникът по касация - МАКСИФАРМ ООД, ЕИК 103897652, действащо чрез пълномощника адвокат Бургазлиева, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена, а атакуваният с нея съдебен акт да се потвърди като правилен. Претендира и присъждане на направените разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които решението в атакуваната част е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери обжалваната част на решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесната заповед в частта й по т. І.2 т. І.10 директорът на РЗОК Варна е наложил на основание чл. 50, ал. 1, т. 6, б. а от индивидуалния договор между страните, сключен на 11.01.2022 г., на МАКСИФАРМ ООД гр. Варна, собственик на аптека Бриз в гр. Варна, финансови неустойки в размер на по 50 лева за установени нарушения на чл. 8, ал. 1, т. 4 от същия договор, съгласно която електронното предписание (на лекаря) не се изпълнява в аптеката при несъответствие между предписания брой опаковки от ЛП, МИ и ДХСМЦ и определената доза на прием и другите общи изисквания по ЛП, МИ и ДХСМЦ. Органът е установил 9 еднотипни нарушения, състоящи се в това, че рецептите са изпълнени при неспазване на ограничението в Позитивния лекарствен списък посоченият в тях лекарствен продукт да се предписва и отпуска само за деца и юноши от 6 до 18 години. Заповедта е издадена след извършена проверка, резултатите от която са обективирани в констативен протокол, съобразено е постъпилото възражение срещу протокола от ръководителя на аптеката и управител на дружеството неин собственик, както и протокола от заседанието на арбитражната комисия, гласуването в която е завършило с паритет три на три гласа. За да постанови подложеното на касация решение в обжалваната му част съдът е извършил съвкупна преценка на приетите по делото доказателства и компетентно изготвеното заключение по назначената по негова инициатива компютърна експертиза, въз основа на която е приел, че заповедта в тази й част е материално незаконосъобразна. Посочил е, че не може да бъде ангажирана отговорността на дружеството, собственик на аптеката, тъй като към момента на отпускане на лекарствения продукт на интернет страницата на НЗОК не са били публикувани актуализиращите файлове към номенклатурата на аптечния софтуер, в които да се съдържа въведеното изискване по отношение на възрастовото ограничение за отпускане на лекарствения продукт. Атакуваният съдебен акт е валиден и допустим. Решението е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Съдебното решение в обжалваната му част, с която е уважена отчасти жалбата на дружеството против заповедта за налагане на санкции, е постановено при изяснена фактическа обстановка и спазване на съдопроизводствените правила, правилно прилагане на материалния закон и обоснованост на правните изводи. То не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на касационните основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Постановено е след обсъждане на всички относими към предмета на спора доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени убедителни аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. В хода на съдебното производство първоинстанционният съд (инстанцията по същество на спора, пред която е могло да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт) е проверил констатациите на административния орган, обусловили издаването на заповедта, и дадената от него правна квалификация на установеното при проверката, като предвид събраните доказателства и приложимия към казуса материален закон в мотивите на решението правилно е прието, че изводите на органа за извършени нарушения в тези случаи са опровергани, което изключва налагането на санкции за извършването им. Изводите в съдебното решение са базирани на обоснованата съвкупна преценка на събраните доказателства. Установените по делото факти не се отклоняват от обективната действителност, а формираното вътрешно убеждение не е в нарушение на правилата на формалната и правната логика. Настоящата инстанция споделя изводите и съображенията, изложени в мотивите на проверявания съдебен акт, поради което препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК и не следва дословно да ги преповтаря. За пълнота във връзка с възраженията в касационната жалба следва да се акцентира върху това, че по делото не е спорно, че визираните по-горе девет електронни рецепти за посочения в тях лекарствен продукт са изпълнени от аптеката на лица, чиято възраст е извън диапазона 6 18 години, въведен като ограничение в Приложение 1 към Позитивния лекарствен списък. Съществен е обаче фактът, че това е станало, защото актуализационният файл към аптечния софтуер, съдържащ въпросното възрастово ограничение, е публикуван от НЗОК след изпълнението на тези рецепти, поради което отговорността на собственика на аптеката не следва да бъде ангажирана. С оглед гореизложеното тезата, която се силаеше да докаже процесуалният представител на касатора, за неправилност на първоинстанционното решение в атакуваната му част, не може да бъде кредитирана. Решението в тази част (в останалата не е обжалвано) не страда от пороци, които биха обусловили неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При установената неоснователност на главните касаторови искания не следва да бъде уважена и акцесорната им претенция за присъждане на сторените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, а с оглед изхода на спора се явява основателно искането на ответника по касация за присъждане на понесените от него деловодни разноски, които са доказани в размер на 400 лв., заплатени за възнаграждение на упълномощения да представлява страната в това производство адвокат. Своевременно направеното възражение от пълномощника на касатора по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатената сума за адвокатски хонорар за осъществената защита в съдебното производство пред настоящата инстанция, се явява неоснователно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото. Предвид критериите, заложени в чл. 36, ал. 2, изр. 2 от Закона за адвокатурата, дължимият размер не следва да се редуцира чрез намаляването му. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение