Решение № 4789 от 18.5.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл.160, ал.7 от ДОПК във връзка с чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Метросистем ЕООД, със съдебен адрес: гр.София, [адрес] срещу решение 1349/04.03.2021 г. по адм.д.11667 по описа на Административен съд София град за 2020 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт Р-22221720000715-091-001 от 30.07.2020 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с решение 1589/19.10.2020 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ гр.София. С ревизионния акт е ангажирана отговорността на ревизираното дружество по реда на чл.177 ЗДДС за периода от 01.07.2018 г. до 31.08.2018 г. по доставки извършени от Динамик 2017 ЕООД за дължим и невнесен ДДС, в общ размер на 48 000 лв. главница и лихви в размер на 9 409.64 лв. Касаторът твърди, че са налице всички основания по чл.209, т.3 от АПК за отмяна на постановеното съдебно решение. Констатациите на решаващия състав и приетото в мотивите на съдебния акт са неверни, незадълбочени и противоречат на приложените в административната преписка материали. При постановяване на съдебното решение първоинстанционният съд е повторил мотивите на органите по приходите, като напълно са игнорирани представените в хода на съдебното производство писмени доказателства. Изготвената в хода на ревизионното производство експертиза е използвала офертни цени, но те не са пазарните и следователно не може да се кредитират за определяне стойността по сделките. Използваният метод на пазарните аналози е непълен, неточен и води до погрешни изводи. От събраните в хода на ревизията и пред съда доказателства не се налага извод, че се е осъществил сложният фактически състав на отговорността реализирана по реда на чл.177 ЗДДС по отношение на третото лице. Неправилно съдът не е ценил доказателствата за плащане по процесните фактури само поради обстоятелството, че същите са представени едва в хода на съдебното производство. Договорът, за който е прието, че е представен едва пред съда е част от административната преписка, поради което фактът на разплащане е доказан с всички необходими средства. Нито органите по приходите, нито съдът са извършили дължимата проверка относно това дали данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че със своята покупка е участвало в сделка свързана с избягване на ДДС. Пренебрегнати от АССГ са всички представени в хода на ревизионното производство доказателства, че извършените от ревизираното лице доставки са относими към неговата икономическа дейност. Касаторът се позовава на решения на СЕС постановени по дела С-354/03; С-355/03 и С-484/03, както и на решението по обединени дела С-439 и С-440/04, които не са съобразени от съдебния състав при постановяване на оспорения съдебен акт. Неправилно е прието, че определените с ревизионния акт лихви се дължат. Съдът не се е съобразил с константната практика на ВАС, според която разпоредбата на чл.177 ЗДДС очертава границите на отговорността до дължимия и невнесен данък , тъй като се касае за особен вид отговорност, която може евентуално да обхване само главницата. Въз основа на горното се иска решението да бъде отменено, като бъде постановено друго по същество на спора. В условията на евентуалност се иска решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същият съд. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът оспорва подадената касационна жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Моли, решението да бъде оставено в сила като правилно постановено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Съдът правилно е отхвърлил жалбата на Метросистем ЕООД срещу ревизионния акт, с който е реализирана отговорността на дружеството по чл.177 ЗДДС. Осъществени са предпоставките за прилагане на цитираната правна норма. Не са налице посочените касационни основания за обжалване на съдебното решение. Същото е правилно и законосъобразно, постановено е при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материално правните разпоредби. Предлага да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след извършена служебна проверка по чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал.1 от АПК и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебна проверка пред АССГ е бил ревизионен акт /РА/ Р-22221720000715-091-001/30.07.2020 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.София, потвърден изцяло с решение 1589/19.10.2020 г. на Директора на Дирекция ОДОП -София, с който на Метросистем ЕООД е ангажирана отговорност по чл.177 от ЗДДС във връзка с извършени доставки от Динамик 2017 ЕООД за данъчен период 01.07.2018 г. до 31.08.2018 г. в размер на 48 000 лв. главница и лихви в размер на 9 409.64 лв. За да извърши проверка относно законосъобразността на РА, съдът е приел за установени следните факти: През 2018 г. декларираният от дружеството предмет на дейност е отдаване под наем и оперативен лизинг на други машини и оборудване със стопанско предназначение, некласифициран другаде . Приходните органи са констатирали, че през данъчни периоди м.07.2018 г. и м.08.2018 г. ревизираното лице е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 48 000 лв. по два броя фактури издадени от Динамик 2017 ЕООД с предмет на доставката покупка на ДМА . С РА Р-22221718005559-091-001/07.05.2020 г. от извършена ревизия на дружеството по ЗДДС е установено, че доставките по процесните фактури са признати за реално осъществени, поради което е упражнило правото си на данъчен кредит. Същото е прието и в РА издаден по отношение на Динамик 2017 ЕООД. След издаването на фактурите от дружеството-доставчик, регистрацията му по ЗДДС е била прекратена по инициатива на органите по приходите. По отношение на Динамик 2017 ЕООД е прието, че не е внесъл дължимият ДДС и не разполага с активи, срещу които да се приемат принудителни действия. Дългът на дружеството е категоризиран като несъбираем, за което по ревизионната преписка са приложени доказателства. При тези фактически установявания от органите по приходите е прието, че са налице основания за ангажиране отговорността на ревизираното дружество по чл.177 ЗДДС, като от обективна страна е налице доставка между две регистрирани по ЗДДС лица, доставчикът дължи данък по доставките, който не е внесен ефективно и получателят по доставката е упражнил право на приспадане на данъчен кредит. Ревизиращите органи са проследили веригата от доставки, касаеща процесните шест полуремаркета като са установили, че е налице злоупотреба с ДДС. Предходните доставчици на Динимак 2017 ЕООД, са Елтро ойл БГ 2014 ЕООД; Тенакс 2011 ЕООД; Смарт сис ойл 77 ЕООД и Тренд ин ЕООД. Четирите дружества са определени в РД, като такива с рисков профил. Фактурите издадени от тях по предходните доставки са с дати непосредствено преди процесните доставки 12.07.2018 г. и 10.08.2018 г. Вписаната цена в тези фактури е многократно по ниска от тази, на която са продадени стоките от Динамик 2017 ЕООД на ревизираното лице. Не е установено да са правени разходи по отношение на стоката, които да са повишили продажната й цена. Установена е и свързаност на лицата по смисъла на §1, т.3 от ДР на ДОПК между отделните лица участници във веригата от доставки. Установено е, че цените по процесните фактури се отклоняват съществено от определената пазарна цена на същите стоки. Следователно, с издаването на двете фактури се е целяло единствено осигуряване на данъчно предимство и неправомерно ползване на данъчен кредит от Метросистем ЕООД и съответно невнасяне на дължимия ДДС от страна на Динамик 2017 ЕООД. Според съда ревизионния акт е издаден от компетентен орган. Спазени са административно производствените правила на ДОПК за извършване на ревизията, правилно е бил приложен материалния закон. От установеното по време на ревизията, за което са събрани доказателства по реда на ДОПК, може да се заключи, че са налице всички елементи от сложния фактически състав на отговорността по чл.177 ЗДДС. Ревизираното лице е получател по облагаема доставка и е упражнило право на данъчен кредит по процесните две фактури, който данъчен кредит е свързан пряко с дължимия, но не внесен данък от доставчика Динамик 2017 ЕООД. Споделени са изводите на органите по приходите, че лицата представляващи дружествата по веригата са свързани, а сделката е сключена при съществено отклонение от пазарните цени. Не са възприети твърденията на РЛ, че е налице плащане, тъй като това обстоятелство не се установява от представените в хода на съдебното производство доказателства. Като неоснователно е възприето и възражението на ревизираното лице, че не са изчерпани всички възможности за събиране на дълга първо от основания длъжник. Прието е, че отговорността по чл.177 ЗДДС включва и лихвите дължими за несвоевременно внасяне на данъка. Постановеното решение е правилно. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че обжалвания ревизионен акт е действителен/ издаден е от административен орган, който разполага с необходимата компетентност/ и законосъобразен /при издаването му е спазен материалния закон/данъчен акт, при чието издаване не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са самостоятелно основание за неговата отмяна. С чл. 177 ЗДДС е предвидена възможност за предотвратяване на злоупотреби с ДДС. Отговорността, която се реализира въз основа на тази разпоредба е особен вид отговорност на лица, различни от платците на данъка. За разлика от обичайното развитие на правоотношенията по облагане с ДДС, тук отговорността за плащане на данъка е вменена на получателя по облагаемата доставка. За да бъде реализирана, е необходимо да бъде осъществен сложен фактическият състав, който включва обективни елементи, изброени в ал.1 на нормата: дължим и невнесен от друго лице данък; ползван от получателя данъчен кредит, свързан пряко или косвени с дължимия и невнесен данък, както и субективен елемент посочен в ал.2 - съществуващо или дължимо познание у лицето, че данъкът няма да бъде внесен. Знанието се предполага при кумулативното осъществяване на предпоставките на чл. 177, ал. 3, т. т. 1 и 2 ЗДДС - дължимият данък не е ефективно внесен като резултат за периода от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стоки или услуга и облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. При действието на чл. 170, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК процесуалната тежест да установи предпоставките на отговорността за злоупотреби е за приходната администрация. Правилно първоинстанционният съд е обосновал извод, че от органите по приходите в хода на ревизионното производство са установени предпоставките за ангажиране отговорността на Метросистем ЕООД, като в изпълнение на вменената им доказателствена тежест органите по приходите са установили, че е извършена реална доставка, по която от РЛ е упражнено право на данъчен кредит, а доставчикът не е платил дължимият данък. Изследвани са отношенията между дружествата и правилно е прието, че са свързани лица по смисъла на §1, т.3 от ДР на ДОПК. Установено е, че управителката на ревизираното лице е управител и на предходните доставчици. Налице са обективни обстоятелства, които сочат, че отношенията между търговците надхвърлят рамките на обичайните делови отношения между доставчик и получател по доставката. В унисон със трайната съдебна практика формирана по адм. д. 6068/2020 г., адм. д. 8964/2019 г., адм. д. 13411/2018 г. и др. съдът е посочил, че е налице такава свързаност между лицата, която обосновава знание у получателя по доставката. Установени са факти, за връзките между търговските дружества, които се различават от обичайните. Представителят на крайния получател по фактурите е бил предходен доставчик по фактурите на Динамик 2017 ЕООД. Логиката на търговските отношения, при така установените факти предполага, че няма как когато едно дружество се разпорежда със стока в полза на друго, в рамките на два дни да не се знае кой е крайният получател на стоките. Дружествата, които са посочени като предходен доставчик и краен получател на полуремаркетата се представляват от едно и също лице, а при продажбата извършена от Динамик 2017 ЕООД, са договорени цени много по високи цени. Многократното увеличение на цената в рамките на един ден не подкрепя тезата на касатора, че липсва знание у ревизираното лице. При тези обстоятелства е несподелимо и твърдението, че Метросистем ЕООД е било добросъвестен участник в доставката. Решенията на СЕС, на които се позовава касаторът са относими за случаи различни от настоящия, при които не е установено, че ревизираното лице е в отношения със своите контрагенти, които предполагат недобросъвествно поведение и сключване на сделки с цел отклонение от данъчно облагане. Не отговаря на събраните по делото доказателства твърдението на касатора, че приложените писмени доказателства установяват плащане на задълженията на доставчика. Установено е, че суми различни от задълженията между фирмите са превеждани от ДЗЗД Метросистем на ДЗЗД Динамик 2017 , но липсват каквито и да било доказателства, че това са плащания по процесните фактури за доставка на полуремаркета. Приложените пред първоинстанционния съд доказателства протокол за прихващане и договор за финансово обслужване не променят този извод. От протокола е видно, че между страните по доставката е прихваната само сумата от 13 320 лв., но задължението от 178 680 лв. остава висящо. На последно място следва да се посочи, че по делото е установено, че срещу доставчика по фактурите не може да бъде насочено изпълнение, тъй като той не разполага със средства по сметките си и авоари, от които да бъде удовлетворено задължението за внасяне на ДДС към бюджета. Неоснователно е твърдението на касатора, че преценката на съда относно дължимостта на лихвите е в противоречие с трайната практика на ВАС, че обхватът на задълженията е свързан само с основния дълг. Съгласно приетото с Тълкувателно решение 4 от 10.05.2022 г. на ВАС по т. д. 2/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия, обхватът на солидарната отговорност по чл.177 ЗДДС, включва и задълженията за лихви за забава върху дължимия и невнесен данък от друго лице. Ето защо настоящата инстанция намира, че постановеното от Административен съд София град решение е валидно, допустимо и правилно, поради което и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направено искане от ответника за присъждане на разноски, такива му се дължат. Размерът им следва да бъде определен по реда на чл. 8, ал. 1, т.4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и с оглед материалния интерес по делото е 2 252 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,