Решение № 2155 от 24.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4469/2015 г.

Решение № 2155 от 24.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4469/2015 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Камен Иванов Златев, гр. София, ул. "Нишава" № 59, ет. 3, ап. 8 срещу Решение № 409 от 04.03.2015 г. на Административен съд, гр. Пловдив, постановено по административно дело № 3344/2014 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил искането на г-н Златев за обявяване на нищожността на Акт за установяване на задължения по декларация № 960 от 15.10.2013 г. на орган по приходите в Община Пловдив, с който за периода 01.01.2009 г. - 31.12.2012 г. са му установени задължения за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробно фактите по делото и счита за неправилен извода на съда относно значението на факта, че не е собственик на имота, за който са установени задълженията с оспорения акт. Неправилно съдът приел, че административният орган не е бил информиран за други юридически факти, които лишават акта от законова основа. Позовава се на подадените декларации и закрития партиден номер на невярната декларация. Съдът не отчел, че актът е издаден на основата на нищожна, поради грешка, декларация. Съдът не направил проверка за наличие на други пороци на оспорения акт. Неправилен счита и извода, че актът би могъл да бъде унищожаем, но не е нищожен. Не отчел, че актът не е съобразен със съдържанието и целта на закона. Счита, че на практика е осъществен състав на принуда. Прави възражение за прекомерност на присъдените с обжалваното решение разноски. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да обяви нищожността на Акт за установяване на задължения по декларация № 960 от 15.10.2013 г. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Местни данъци и такси" в Община Пловдив, счита същата за неоснователна. Излага изключително подробно фактите по делото, като и релевантната нормативна уредба. Излага процедурата по издаване на оспорения акт. Счита обжалваното решение за правилно. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт Валя Янкова.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Съдът не изложил мотиви досежно оплакването на касатора за грешно деклариране на процесния имот, както и относно приложените писмени доказателства. От съществено значение за преценка на основателността на доводите за нищожност на административния акт е излагането на мотиви относно качеството на жалбоподателя на лице по чл. 11, ал. 1 и чл. 64 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Не са изложени мотиви относно факта заплатени ли са данъците за процесния имот по друга партида. Като не съобразил изложеното съдът допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и постановил неправилно решение. Същото следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 29.12.2006 г., със Заповед № 2825, издадена на основание чл. 4 ЗМДТ, кметът на Община Пловдив определил служителите в общинската администрация, които да изпълняват правомощията на орган по приходите по чл. 107 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Под № 9 фигурира Антон Петров Дадришки.

1. На 10.11.2008 г. Камен Иванов Златев подал декларация по чл. 14 ЗМДТ, вх. № 13684, с която декларирал, че е собственик на * ид. ч. от недвижим имот, представляващ земя от 4 977 кв. м., със застроена площ от 320 кв. м., находяща се в гр. Пловдив, район "Северен", парк "Отдих и култура", с идентификатор 56784.01.527. Към декларацията г-н Златев приложил Решение № 85 от 18.04.2006 г. на Районен съд, гр. Пловдив, постановено по гражданско дело № 5686/2014 г.; Решение № 340 от 20.05.2008 г, постановено по гражданско дело № 1473/2007 г., ситуационен план от 08.09.2008 г.

1. За имота била открита партида с № 4703224769 002 и облог от 01.01.2009 г.

1. На 28.08.2013 г. Камен Иванов Златев подал декларация по чл. 14 ЗМДТ, вх. № 6609010209, с която декларирал, че е единствен собственик на имот с идентификатор 56784.01.527. Към декларацията бил приложен протокол от 17.06.2013 г. по гражданско дело № 2338/2008 г. на Районен съд, гр. Пловдив.

1. За имота била открита нова партида с № 6609Н48067 с облог от 01.08.2013 г.

1. Партида № 4703224769 002 била закрита считано от 31.07.2013 г.

1. На 15.10.2013 г. орган по приходите в Община Пловдив издал Акт за установяване на задължения по декларация № 960, с която установил за периода 01.01.2009 г. - 31.12.2012 г. задълженията на г-н Златев за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци за имот с идентификатор 56784.01.527.

1. На 27.01.2014 г., с Решение № 4, директорът на Дирекция "Местни данъци и такси" в Община Пловдив потвърдил Акт за установяване на задължения по декларация № 960. Решението е връчено на 04.02.2014 г.

1. На 08.12.2014 г. г-н Златев поискал съдът да обяви нищожността на Акт за установяване на задължения по декларация № 960.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че дори и да е налице материална незаконосъобразност, същата не се намира в тежка степен на нетърпимост от правния ред и не може да обоснове нищожност на процесния акт. Приел, че при издаване на акта са съобразени декларираните от г-н Златев обстоятелства. Административният орган не е бил информиран за други юридически факти, поради което актът не е лишен изначално от законова опора. Приел, че не са налице и други пороци, които да са от такова естество, че да обосноват извод за нищожност на акта. Въз основа на това направил извод за неоснователност на искането и го отхвърлил.

Този извод на съда е правилен.

Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Доводите, които сочи в подкрепа на твърдяните пороци на съдебното решение са свързани с преценката на съда на липсата на пороци на акта, които да обосновават неговата нищожност.

Предмет на първоинстанционното съдебно производство е само валидността, не и законосъобразността на Акт № 960. Този предмет на съдебното производство предопределя и обхвата на съдебната проверка - само досежно пороци, които могат да обосноват нищожност, не и унищожаемост на акта.

За да бъде един административен акт нищожен е необходимо да страда от съществен, основен порок, който го лишава от същността му на властническо волеизявление, поради което не може да произведе целените правни последици.

Компетентността е властта, която законодателят е предоставил на органа да издаде един конкретен административен акт и чрез него да създаде или да признае права, съответно да създаде задължения. Липсата на компетентност за издаване на конкретния административен акт значи, че издаденият акт не е носител на държавната власт и поради това държавата не го признава като правно значим. Компетентността на всеки орган е определена в закон. В случая е безспорно, че компетентността на органа по приходите е установена в закон - чл. 107, ал. 3 ДОПК. Безспорно е също, че органът, издал акта, надлежно е определен от кмета на общината със заповед, на основание чл. 4, ал. 4 и чл. 9б ЗМДТ, като такъв. Следователно, както правилно приел и съдът, Акт № 960 е издаден от компетентен орган.

Другият порок, който би могъл да бъде причина за нищожността на акта е нарушението на изискуемата форма. За да бъде налице нарушение на формата, трябва изискването за форма да бъде въведено в закон. Само тогава, когато законът поставя изискване за определена форма на акта, и тя не е спазена, ще е налице нищожност на акта, тъй като в този случай изискването за форма е условие за действителност (ad solemnitatem). Член 59, ал. 2 АПК изрично установява формата на административния акт и това е писмената форма. Писмената форма е външния начин на изразяване на акта. Безспорно е, че изискването за писмена форма в случая е спазено. Визираните в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК изисквания са изисквания към писмената форма, но самите те не са форма на акта, поради което наличието им в материализирания вид на акта има отношение към неговата редовност. Следва да се посочи, че липсата на разпоредителна част и на подпис на издателя на акта значи липса на акта. Същите в случая безспорно са налице.

Що се отнася до порока противоречие с материалноправни разпоредби, за да обоснове нищожност е необходимо предметното съдържание на разпореждането, което се съдържа в акта, да нарежда извършването на едно явно престъпление или явно невъзможни положения или да се основа на нищожен административен акт. От съдържанието на Акт № 960 е видно, че той не съдържа такова разпореждане и не се основава на нищожен акт. Твърдяните от касатора и от прокурора нарушения на чл. 11, ал. 1 и на чл. 64, ал. 1 ЗМДТ безспорно биха могли да обосноват незаконосъобразността на акта, но, както обосновано приел и съдът, само в степен на унищожаемост.

Следва също така да се има предвид, че Акт № 960 е надлежно връчен на задълженото лице, то е имало правната възможност да го оспори в законово установения срок и в хода на съдебното производство да докаже липсата на материалноправни предпоставки за неговото издаване. Само и единствено процесуалното поведение на задълженото лице е причина да съществува в правния мир един незаконосъобразен акт, но всеки следва да носи последиците от собствената си преценка за начина на упражняване на предоставените му от законодателя субективни права.

За разграничаването на нищожността от унищожаемостта на един акт е важно да се установи съществува ли субект, който има компетентност да прави задължително волеизявление със съответния предмет. Щом съществува такъв субект, щом издаденият от него е в задължителната форма и с него не се налага явно престъпление актът може да бъде унищожаем, но не е нищожен. Доказателствата по делото и гореизложеното безспорно доказват, че такъв субект съществува и той има властта (компетентността) да направи задължително волеизявление с предмета по 107, ал. 3 ДОПК, както и че актът е в исканата от закона писмена форма и не налага очевидно престъпление. Дали волеизявлението е направено при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона е извън предмета на първоинстанционното съдебно производство, тъй като това са пороци, които могат да обосноват унищожаемост, не и нищожност.

Видно от изложеното съдът като преценил правилно липсата на пороци, които правят Акт № 960 нищожен, постановил правилно съдебно решение. Същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от делото, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 3 и 4 АПК и тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 5/2009 г. съдът следва да осъди касатора да заплати на Община Пловдив - юридическото лице, в чиято структура се намира органът - ответник, направените по делото разноски. Същите, с оглед на осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт са в размер на юрисконсултското възнаграждение. Размерът на възнаграждението съдът определя на 300, 00 лв. на основание чл. 8, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Що се отнася до възражението на касатора досежно размера на определения от първоинстанционния съд размер на разноските г-н Златев е можел да поиска изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд