Решение № 5576 от 28.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8121/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Касаторът Столична дирекция на вътрешните работи/СДВР/, чрез процесуалния си представител К. Гяурова, обжалва Решение12267/17.07.2024г., постановено по адм.д.5890/2023г. по описа на Административен съд София град с доводи, че обжалваното решение е необосновано и неправилно и моли същото да бъде отменено, с произтичащите от това правни последици . Твърди, че в осъдителната част на атакуваното решение съдът неправилно и необосновано е приел, че предявеният иск за неимуществени вреди, заведен от Ю. М. С. и с правно основание чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, е основателен до 1000лв. Счита, че решението е изготвено при липса на обективни доводи относно наличието на основания за присъждане на обезщетение за причинени на ищеца вреди и то в посочения размер, поради което същото е немотивирно, както и е неправилно относно възприетата от съдебния състав фактическа обстановка и събраните по делото доказателства. Аргументира се, че за да бъде уважен иск по реда на ЗОДОВ е необходимо кумулативното наличие на елементите от фактическия състав, а именно - да са налице причинени вреди, незаконосъобразност на административния акт и пряка причинно-следствената връзка между тях. Намира, че в конкретния случай правилно първоинстанционният съд е заключил, че е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно - незаконосъобразен административен акт, но че необосновано и неправилно съдът е приел, че предявеният иск е основателен и доказан. Счита, че съдът е извел повърхностни изводи, несъобразени с действително установените факти по делото, и при ненапълно изяснена фактическа обстановка. Според касатора, налице е нарушение на административно-производствените правила, което е основание за отмяна на решението на АССГ - като неправилно. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал показанията на допуснатия свидетел, тъй като същият е в родствена връзка с лицето, подало иска. Намира, че дадените показания не са обективни и съответно не биха могли да спомогнат формирането на правилна преценка за обстоятелствата, довели до емоционалния дискомфорт на лицето. Изтъква, че от страна на съда не са анализирани и съответно - изключени възможните други житейски причини, като възможни причини за възникналия емоционален дискомфорт на едно лице. Подчертава, че съдът е следвало обективно и всестранно да изследва доказателствата, което не е извършено. Навежда доводи, че решението е неправилно и поради това, че не е анализирано предишното емоционално състояние на ищеца, възможните битови или социални трудности, които благоприятстват и биха били една възможна и вероятна причина за причиняване на душевни страдания у едно лице. Сочи, че не следва общите показания на допуснатия свидетел да се кредитират, без да се поставят под съмнение, предвид близостта на лицата, възможното взаимодействие. Аргументира се, се формирането на сигурно убеждение у съда относно вредите следва да бъде пълно, каквото в случая не е налице. СДВР намира за недоказан и втория елемент на отговорността по ЗОДОВ, а именно - наличието на претърпени вреди, защото към исковата молба не са приложени никакви доказателства относно изложените твърдения за претърпян психически стрес и дискомфорт. Касаторът е категоричен, че по никакъв начин ищецът не е доказал, че задържането му за 24 часа е довело до постоянно и трайно безпокойство. Счита за недоказано и твърдението на ищеца, че вследствие на задържането му са били нарушени неговите отношения с приятели и познати, както и че задържането му е довело до накърняване на доброто му име. По отношение на твърдението на ищеца относно обострянето на [заличен текст], вследствие на неговото задържане в касационната жалба се отбелязва, че видно от декларацията, представляваща неизменна част от материалите по делото, ищецът е посочил, че няма здравословни проблеми и няма нужда от специална хранителна диета. Подчертава, че не са представени и доказателства за извършени впоследствие медицински прегледи по отношение на неговото емоционално и психическо състояние, във връзка с процесната заповед за задържане и че именно медицинско лице е компетентно и би могло да установи с точност въздействието на задържането върху психиката на лицето. Твърди, че изложените в исковата молба твърдения не би следвало да се доказват с гласни доказателствени средства от лица, близки на пострадалия, които не биха могли да формират обективна преценка за обстоятелствата, довели до промяната в състоянието на лицето и за техния първоизточник. Намира, че в исковата молба липсва каквато и да е конкретика относно твърдените да са претърпени неимуществени вреди. На следващо място, според СДВР не са представени доказателства за наличието на добро име и съответно влошаването му, както и за публичността на задържането на ищеца. Намира за неоснователни и необосновани и твърденията за незаконосъобразни действия от страна на служители на МВР. За касатора недоказан е и третият елемент за ангажиране отговорност по реда на ЗОДОВ - причинно-следствената връзка. Отбелязва, че чл.1 от ЗОДОВ предвижда отговорност на държавата и общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, като визира отговорност за преките и непосредствени вреди, каквито в конкретния случай счита, че са недоказани. Сочи, че видно от материалите по делото по отношение на Ю. С. са били налице данни за извършена от него противоправна проява, че тези данни е следвало да бъдат проверени и се наложило да се пристъпи към задържането на лицето, с оглед установяването на евентуална съпричастност за образувано досъдебно производство. Акцентира на обстоятелството, че в декларацията, представляваща неизменна част от материалите по делото, ищецът е посочил, че няма здравословни проблеми, няма диета и не желае извършването на медицински преглед. Твърди се, че по делото не е доказана пряката причинно-следствена връзка между незаконосъобразен административен акт и твърдените да са причинени вреди, тъй като обикновено причините за емоционалния дисбаланс са комплексни и не е изяснено дали безпокойствието произтича от събитията, предхождащи непосредствено неговото задържане. В касационната жалба се навеждат доводи, че за да са налице незаконосъобразни действия на длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, съгласно трайната съдебна практика на ВАС - незаконността на действието ще се определи от незаконосъобразеността на поведението на длъжностното лице с разпоредбите на нормативен акт, тоест същото да е извършено в противоречие с предписан от нормативен акт волеви акт, както и че следва да са налице такива фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона и правопораждащият юридически факт за фактическото действие трябва да е самата правна норма. Изтъква, че от съществено значение е и кои са фактическите незаконни действия, намиращи се в причинно-следствена връзка с твърдените от ищцата вреди, къде са регламентирани в нормативен акт, като дължими фактически действия, във връзка с управленчески правоотношения. Подчертава, че в молбата си ищецът не сочи кои са законовите разпоредби, които да вменяват задължения на служители на СДВР и неправомерното им изпълнение от тяхна страна и които да са в пряка причинно-следствена връзка с настъпили евентуални неимуществени вреди, претърпени от страна на ищеца. Касаторът СДВР оспорва и размера на присъденото обезщетение, като немотивиран, завишен, несъответстващ на степента на увреждане. Намира, че така определеният от съда размер на обезщетението не съответства на събраните по делото доказателства, както и на времето на задържането. Счита, че в този си размер, присъденото обезщетение би обогатило патримониума на засегнатото лице, в разрез с изискването за репатрирането на неимуществените вреди по справедливост, съгласно чл.52 от Закона за задължения и договорите. С тези съображения СДВР моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение 12267/17.07.2024г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по административно дело 5890/2023 г. - като неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и да му бъдат присъдени разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение . В хипотезата на евентуалност прави възражение за прекомерност по отношение на претендиралото от насрещната страна адвокатско възнаграждение, в случай, че същото надвишава минималния размер за предоставения вид правна помощ, предвиден съгласно Наредба1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет. Ответникът Ю. М. С., чрез процесуалния си представител адв. Н. Григоров, в депозиран писмен отговор, моли касационната инстанция да остави без уважение касационната жалба - като неоснователна. Сочи, че обжалваното решение е правилно, като при постановяването му не са допуснати нарушения, които да обуславят отменителни основания. Излага доводи, че при постановяване на съдебния акт първоинстанционният съд е събрал и обсъдил всички относими за изясняване на делото от фактическа и правна страна факти и обстоятелства. Счита, че съдът задълбочено и изследвал и посочил приложимата правна уредба и е приел и оценил приложените писмени доказателства и ангажираните от ищеца гласни доказателства, от които приел за установено по безспорен начин кумулативно изискуемите от закона предпоставки за обезвреда на претърпените от С. вреди, причинени му от незаконосъобразния административен акт. Намира за неоснователни изложените в касационната жалба твърдения за необоснованост на направените от съда изводи, за несъответствие на доказателствата по делото и приемането за доказана на искова претенция. За ответника, при постановяването на съдебното решение от Административен съд - София - град не са допуснат нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 от АПК, които да налагат отмяната му. Според ответник-жалба първоинстанционният съд е постановил правилно и обосновано решение, след анализ на събраните по делото доказателства и въз основа на правилното тълкуване, и приложение на относимите процесуални и материално-правни норми. Намира, че административният съд обосновано е преценил, че след отмяна по съдебен ред на Заповед за задържане на лице peг.3384з-741/20.08.2021г. по описа на 09-то РУ-СДВР за срок до 24часа от служител на 09РУ- СДВР-гр. София за ищеца недвусмислено са настъпили неимуществени вреди, които са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка от отменения незаконосъобразен акт. Аргументира се, че в случая от доказателствата по делото, обсъдени от съда, се установява и правилно съдът е приел за доказано по безспорен начин, че са налице изискуемите от закона кумулативно предпоставки за следващата се на ищеца обезвреда и съответния размер. Ответник- жалба счита, че правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случаи е изпълнена първата предпоставка от фактическия състав на приложимата норма на чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата, тъй като е установено, че заповедта от 20.08.2021г. на служител на 09 РУ- СДВР-гр. София, с която Ю. С. е задържан за срок от 24часа е отменена по съдебен ред, както и е приел, че от представените доказателства се установява наличието на втората и третата материално-правни предпоставки, а именно - претърпяна вреда и пряка и непосредствена причинна връзка между тази вреда и отменения акт. Намира, че прилагайки правилно материалната норма на закона съдът е присъдил обезщетение за неимуществени вреди за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на държавен служител, отменени но съответния ред. Сочи, че след оценка и анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства АССГ правилно е приел за установено, че в следствие на незаконосъобразния акт ищецът е изпитал отрицателни преживявания, изразяващи се в силна тревожност, стрес, чувство на огорчение и неудовлетвореност, притеснения за семейството си и за професионалното си развитие. Подчертава, че тези отрицателни негативни емоции са именно в следствие на отменената заповед и че ако не е била издадена незаконосъобразната заповед за задържане за срок от 24 часа, нямало да се наложи да претърпи и понеса тези отрицателни за него преживявания. По отношение размерът на присъденото обезщетение, при надлежно установената фактическа обстановка, счита, че административният съд е извел правилен и логичен извод за частична основателност на предявения иск с правно основание чл.1,ал. 1 от ЗОДОВ, както и че размерът на присъденото на ищецът обезщетение за неимуществени вреди, е правилно и справедливо определено, при съобразяване с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и отчитайки вида, характера и периода от време, през които Ю. С. е търпял негативните последици от незаконосъобразния акт. Ответник-жалба твърди, че доказателствата по делото не налагат изводи, различни от тези на първоинстанционния съд и че от касационния жалбоподател не се обосновава отмяна на обжалваното съдебно решение. В заключение, Ю. С. счита, че обжалваното съдебно решение на Административен съд - София град като правилно и обосновано - следва да бъде оставено в сила и моли касационната инстанция да постанови съдебен акт, с който да отхвърли касационната жалба - като неоснователна, както и да му бъдат присъдени разноски за настоящето производство . Върховна касационна прокуратура, представлявана от прокурор М. Таралански, взема становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като обжалваният съдебен акт е правилен. Предлага на съда да остави в сила обжалваното решение на АССГ в сила. В представено писмено заключение представителят на прокуратурата доразвива доводите си за неоснователност на касационната жалба, аргументирайки се, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл.209,т.3 от АПК, че съдът правилно е установил фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност и е направил законосъобразен извод за основателността на исковата претенция. Намира, че са събрани доказателства за вредите, причинени на ищеца от отменения административен акт, както и причинната връзка между незаконосъобразния акт и вредите, както и че съдът е обсъдил и преценил продължителността и интензитета на вредоносните последици при определяне размера на присъденото обезщетение . Върховният административен съд, Трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл.218,ал.1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното Решение 12267/17.07.2024г., постановено по адм.д.5890/2023г. по описа на Административен съд София град съдът е осъдил Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Ю. М. С. обезщетение в размер на 1000лв. за причинените му неимуществени вреди от незаконосъобразен административен акт заповед за задържане на лице3384з-741/20.08.2921г., издадена от 09-то РУ-СДВР,отменена с влязло в сила Решение3041 от 05.08.2022г., постановено по НАХД130807/2021г. по описа на СРС, НО,105-ти състав, за периода от 20.08.2021г. до 20.02.2023г., ведно със законната лихва от 03.04.2023г./датата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумата, отхвърлил е иска срещу СДВР в останалата част за сумата над 1000лв. до претендирания размер от 10000лв. и е осъдил СДВР да заплати на ищеца възнаграждение за един адвокат в размер на 150лв. Анализирайки събраните доказателства в хода на съдебното производство поотделно и в тяхната съвкупност, АССГ е приел за доказано по несъмнен начин наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на ищцовата претенция с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно - отменен като незаконосъобразен, с влязло в законна сила решение, административен акт, наличие на вреда, причинена на ищеца, в резултат на незаконосъобразното ограничаване на правото му на придвижване и престой в полицейското управление, изразяваща се в причинени на ищеца негативни емоции-чувство за безпокойство, притеснение, стрес, дискомфорт, тревожност, причинно-следствена връзка между незаконосъобразната заповед за задържане и претърпяната от С. неимуществена вреда. Съобразявайки се с естеството и характера на причинените страдания, обективното състояние на ищеца, произтичащо от неправомерното задържане, периодът, в който то е осъществено, съблюдавайки принципа за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както и съдебната практика по аналогични казуси, съдът се е аргументирал, че справедливото обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди е сума в размер на 1000лв., като е отхвърли ищцовата претенция над 1000лв. до пълния предявен размер от 10000лв. - като неоснователна и недоказана. Настоящият касационен състав на Върховен административен съд , трето отделение намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - като неоснователна - да бъде оставена без уважение, с произтичащите от това правни последици. Аргументите на касационната инстанция да направи този извод са следните : Опровергани от събраните доказателства в хода на съдебното производство пред АССГ са доводите на касатора, че атакуваното решение е изготвено при липса на обективни доводи относно наличието на основанията за присъждане на обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди и то точно в този размер. Изложените от първоинстанционния съд мотиви, са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и след съвкупен и задълбочен анализ на приложимия материален закон. Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно, отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда (имуществена и/или неимуществена) и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно, като липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл.1,ал. 1 ЗОДОВ. Несъмнено , за да бъде уважен иск с правно основание чл.1,ал.1 от ЗОДОВ е необходимо кумулативното наличие на всички елементи от посочения по-горе фактически състав. Впрочем касаторът признава, че правилно първоинстанционният съд е заключил , че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността му по чл.1,ал.1 от ЗОДОВ , а именно незаконосъобразен административен акт заповед за полицейско задържане - отменен като незаконосъобразна с влязло в законна сила съдебен акт. Тук е мястото да бъде посочено, че в ситуация на противоправно лишаване на дадена личност от основно нейно право, каквото е свободата на придвижване, това събитие да предизвика негативни емоции и стрес. Правно и житейски обосновано е обстоятелството, че самото незаконосъобразно фактическото задържане е поставило касатора в хипотеза на нарушение на гарантираното му от ЕКПЧ право по чл. 5 от Конвенцията. Доколкото нарушаването на изискванията на чл. 5, и липсата на предпоставки за приложение на някое от изрично предвидените изключения в чл.5,§ 1 от ЕКПЧ винаги води до възникване право на обезвреда - чл. 5, § 5 ЕКПЧ, не е необходимо да се доказват като настъпили твърдените неимуществени вреди от задържането, но безспорно доказателства са били необходими за обосноваване размера на търсеното обезщетение с оглед спазване принципа на справедливо овъзмездяване с оглед изпълнение на нормативното изискване компенсаторните цели възложени му от разпоредбата на чл. 52 ЗЗД да бъдат изпълнени без в същото време обезщетението да води до неоснователно обогатяване на задържания Опровергани по безапелационен начин са доводите на СДВР, че необосновано и неправилно първоинстанционният съд е приел за доказани наличието на останалите предпоставки за уважаване на ищцовата претенция и в частност - че съдът е извел повърхностни изводи за осъществяване на фактическия състав по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, които изводи не са съобразени с действително установените факти по делото и при ненапълно изяснена фактическа обстановка. Административният съд е обсъдил подробно фактите и доказателствата и е изложил обосновани изводи за наличието на втората и третата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата за вреди и правилно е счел, че от С. са претърпени неимуществени вреди , изразяващи се в преживяване на негативни емоции чувство на безпокойство притеснение, стрес, тревожност, които негативни емоции са резултат именно от отменената в последствие като незаконосъобразна заповед за задържане. Доказано е от събраните доказателства, че описаните вреди са пряка и непосредствена последица от отменената заповед за задържане, доколкото ако не бе издаден незаконосъобразният административен акт , ищецът не би претърпял описаните негативни преживявания. Несподелимо от касационната инстанция е твърдението за неправилност на решението на АССГ поради допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, изразяващо се в кредитиране на показанията на допуснатия свидетел, който свидетел е в родствена връзка с ищеца . Съдът е извършил преценка на тези свидетелски показания, съобразявайки наличието на тази родствена връзка, като се е аргументирал защо кредитира същите. Обстоятелството, че едни свидетелски показания са дадени от лице, което се намира в родствена връзка, не е основание да се приеме, че по правило тези свидетелски показания са пристрастни и че само на това основание същите не следва да бъдат кредитирани. Предвиждането на наказателна отговорност на неверни свидетелски показания е достатъчна гаранция, че въпреки заинтересоваността си от изхода на правния спор, свидетелят ще бъде обективен и ще свидетелства добросъвестно. Съдът е дал вяра на тези свидетелски показания след като е извършил съвкупен анализ на събраните доказателства, като направените изводи се подкрепят изцяло от всички събрани доказателства. Ето защо касационната инстанция счита, че не е налице твърдяното от касатора съществено процесуално нарушение, имащо за последица неправилност на постановеното решение, доколкото кредитирането на свидетелски показания , дадени от родственик, след като тези свидетелски показания са преценени в съвкупност с всички доказателства , не е и не следва да бъде квалифицирано като отменително основание по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. Не на последно място настоящият касационен състав счита за необходимо да посочи, че обстоятелството, че при анализа на събраните доказателства, съдът е направил извод различен от този, който страната счита, че е единствено възможният обоснован и логичен такъв или че е счел, че събраните доказателств са достатъчни годни да установят целен и изгоден за една от страните по правния спор факт, макар другата страна да счита така събраните доказателства за негодни и недостатъчни, не прави постановеният съдебен акт неправилен и не е основание за отмяната му поради допуснато съществено процесуално нарушение - поради неизяснена в пълнота фактическа обстановка, нито поради необоснованост или неправилност на изводите на съда при анализа на надлежно събраните доказателства. Непредставянето на други доказателства относно извършени медицински прегледи, чрез които да се докаже , че в резултат на незаконосъобразната заповед за задържане ищецът е изпитвал трайно безпокойство, стрес и са му били причинени твърдените негативни емоции, за които се претендира да бъдат обезщетени, както и на медицински документи, обосноваващи извод за обострянето на [заличен текст], от който С. страда, не е основание да се приеме за основателно твърдението на касатора, че посредством представените доказателства ищецът не е съумял да докаже наличието на втората и третата предпоставка за уважаване на ищцовата претенция. След като доказателствената тежест се носи от ищеца изцяло негова е преценката как и с какви доказателства може и съумява да установи изгодните за себе си правно релевантни факти. Въз основа на представените доказателства мотивирано първоинстанционния съд е счел, че е доказано изпълнението на всички кумулативно изискуеми предпоставки за уважаване на предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а размерът , в който е уважена ищцовата претенция, е съответен на степента и размера на доказаните да са претърпени неимуществени вреди. Иначе казано, чрез ангажираните доказателства ищецът е съумял да докаже претенцията си по основание, а по отношение на размера искът е бил уважен съобразно доказателствата за степента и интензитета на претърпените неимуществени вреди, времето през което тези вреди са търпени и при съблюдаване на принципа за справедливост. Изцяло неотносими в това производство са доводите на касатора, че ищецът не бил посочил кои са законовите разпоредби, които да вменяват задължения на служители на СДВР и неправомерно изпълнение на тези разпоредби от тяхна страна, тъй като въпросът за незаконосъобразността на административния акт, от който се твърди да са претърпени неимуществените вреди, които се иска да бъдат обезщетени, вече е решен с влязло в законна сила съдебно решение, с което заповедта за задържане е била отменена като незаконосъобразна. Неоснователни са доводите на касатора, че обжалваното решение е неправилно, защото размерът на присъденото обезщетение е завишен, несъответстващ на причинените вреди, както и не съответства на събраните по делото доказателства. Засягането на основно право, посегателството върху свободата, задържането без законово основание несъмнено пораждат неимуществени вреди. Интензитетът на страдание се увеличава и от промененото отношение към ищеца от страна на негови близки и познати, като както е посочено актът на задържане на лице от полицията поражда в другите хора мнение, че това лице е извършило престъпление. Ето защо, и предвид доказаната в процеса степен на увреждане, понесените във връзка с него страдания водят до извод, че определеното обезщетение в размер на 1000 лева осъществява критерия за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Този размер на присъдено обезщетение за неимуществени вреди е изцяло съобразено с трайната практика на ВАС относно размера на присъжданите обезщетения в подобен случай, която пък отразява актуалния икономически стандарт в страната. В този смисъл определеният размер на обезщетението от административния съд е правилен. По изложените съображения, съдебното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Основателно обаче и следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за адвокатско представителство пред настоящата инстанция. Съобразно представения от ответника списък на разноските, както и разписка, удостоверяващ изплатен хонорар Ю. С. е направил разноски за адвокатски хонорар в размер на 700лв. От страна на касатора с молба от 02.04.2025г./л.35 от делото/ на основание чл.8, ал.1, т.1 от Наредба 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа е направено възнаграждение за прекомерност на адвокатски хонорар, претендиран от ответник- жалба. Съдът намира така направеното възражение за основателно, поради което, съобразявайки се с материалния интерес по делото, и на основание в процесния случай приложима е нормата на чл.8,ал. 1, във вр. чл.7,ал.2,т. 1 от Наредба1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа следва да осъди СДВР да заплати на Ю. С. сумата 400лв. представляващи адвокатко възнаграждение за касационната инстанция . Водим от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. АПК предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение