Решение № 1697 от 3.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7787/2010 г.

Решение № 1697 от 3.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7787/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 121 и сл. ДПК (отм.) във връзка с § 5, ал. 4 ДОПК и чл. 208 АПК. Касаторът Иван Симеонов, действал като ЕТ "Метал - експорт - Иван Симеонов" до 21.01.2004 г. моли да бъде отменено решение № 100/12.04.2010 г. по адм. д. № 461/2007 г. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата му против ДРА № 287/24.11.2003 г. на ДП - Владиславово като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен в частта, с която е определен ДДС 101 705 лв с лихви за внасяне за периода м. 4, 6 - 11.2001 г. и м. 1, 3 - 5 и 7.2002 г. и в частта, с която е определен данък върху дохода за 2001 г. 10 480,06 лв. с лихви, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ - Варна, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Ответникът Държавата чрез Министъра на финансите поддържа, че производството правилно е прекратено по отношение на Държавата, а решението е правилно. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение окръжният съд, е отхвърлил жалбата на Иван Симеонов, действал като ЕТ "Метал - експорт - Иван Симеонов" до 21.01.2004 г. против ДРА № 287/24.11.2003 г. на ДП - Владиславово, с който е определен ДДС 101 705 лв с лихви за внасяне за периода м. 4, 6 - 11.2001 г. и м. 1, 3 - 5 и 7.2002 г., и е определен данък върху дохода по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2001 г. 10 480,06 лв. с лихви. В мотивите си съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган. С ДРА не е признат данъчен кредит по фактури на шест фирми с предмет рекламни услуги на основание чл. 6 и чл. 55 ЗДДС (отм.) поради липса на осъществени доставки. По фактурите на три от фирмите е следвало да се изработят рекламни банери, които да се публикуват на сайта на чуждестранно лице "Груп расс корпорейшън" АД без регистрация по чл. 121 ДПК (отм.) в страната и съдът е приел, че по делото не е доказано изработването на банерите от преките и предходните доставчици, нито публикуването на банерите в сайта на чуждестранното лице. В ревизионното производство и в производството пред съда не са представени доказателства за техническа и кадрова обезпеченост на крайните доставчици да изработят възложените им рекламни материали - банери, видеоклип, дипляни, рекламни пана, както и за предаването им на възложителя, нито за публикуването на рекламни банери на двата посочени интернет сайта. Съдът е преценил представените договори по веригите от прекия до крайния изпълнител като доказващи наличието на облигационни отношения, но недостатъчни да установят осъществяването на договорените в тях доставки. Представените два сертификата от два кабелни оператора не съдържат данни какъв рекламен материал е излъчван, нито по чие възлагане и обосновано съдът е приел, че не установяват осъществяване на рекламната услуга изработване и излъчване на видеоклип. Последният би следвало да е предмет на авторското право и да съществува на технически носител, какъвто не е представен по делото за установяване осъществяване на доставката. Не са представени доказателства за изработване на рекламните пана, за съдържанието и размера на паната, нито за поставянето им. Представените договори, фактури и платежни документи не установяват осъществяване на фактурираните доставки, нито осчетоводяването е достатъчно, за да установи осъществяване на доставките. Съдът е приел, че не са оборени по чл. 108, ал. 8 ДПК (отм.) констатациите в ДРА за липса на осъществени доставки и е отхвърлил жалбата против ДРА в частта по ЗДДС (отм.). По фактурите на "Корнел груп" ЕООД от м. 6 и 10.2001 г. и м. 4.2002 г. за доставка на 2595 т технологичен отпадък /скраб/ в ДРА е прието, че не са осъществени доставките от двамата работници назначени като бригадир и кофражист в строителното предприятие на доставчика. Съдът е приел, че представените в съдебното производство доказателства за извършен превоз от трето лице с изпращач - доставчика, ако са съществували по време на ревизията е следвало да бъдат представени на ревизиращите органи и противоречат на обясненията на доставчика, дадени в ревизионното производство, че превозът е извършен от касатора. Приел е също, че транспортните документи не съдържат достатъчно данни, за да се приеме, че са относими към спорните доставки, нямат подписи на изпращач и получател, и не са годно доказателствено средство за удостоверените с тях обстоятелства. Съдът е приел, че с ДРА законосъобразно е доначислен ДДС по тези доставки за внасяне с лихви, след като не са оборени констатациите в ДРА по чл. 108, ал. 8 ДПК (отм.) за липса на доставки по спорните фактури. Отхвърлил е и жалбата против ДРА в частта за увеличение на финансовия резултат на търговеца на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) с разходите, които ревизираното лице не може да докаже по предвидения в нормативните актове ред, направени по спорните фактури, съставени без основание по неосъществени доставки. Законосъобразно съдът е отменил определението си за конституиране като жалбоподател на Държавата чрез министъра на финансите, която погрешно в касационното производство е призована като ответник и ще следва да бъде заличена като страна в производството. Съдът е обсъдил подробно събраните доказателства и тяхната доказателствена стойност, и обосновано е достигнал до извод, че не са оборени по чл. 108, ал. 8 ДПК (отм.) констатациите в ДРА за липса на доставки по спорните фактури. Представените товарителници без подпис на изпращач, получател и без име на съставител не отговарят на изискванията на чл. 8, ал. 1, т. 5 ЗСч (отм.) и на основание чл. 11 ЗСч (отм.) нямат доказателствена стойност. Обосновано съдът е приел, че за осъществяване на рекламите в интернет представените сертификати не са достатъчно доказателство, след като не е представено копие от рекламните страници, поместени в сайта. След като не са представени идейни проекти за изработване на рекламните пана обосновано съдът е приел, че доставката на рекламна услуга чрез поставяне на рекламни пана не е осъществена. По договорите с "Делора 75 С" ЕООД и "Декор 95" ЕООД е възложено изпълнителят да организира и следи за излъчването на рекламен видеоклип. По делото не са представени договори между изпълнителя и кабелните оператори за възлагане изработването на видеоклип и излъчването му, поради което обосновано съдът е приел, че не са осъществени доставките по спорните фактури. По делото не е представена дипляна, предмет на договора с "Бонели В" ЕООД, поради което правилно съдът е преценил представения приемо-предавателен протокол за предаване на 25 000 дипляни като недостатъчен, за да установи осъществяване на доставката. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил възраженията на касатора подробно и не е допуснал процесуални нарушения при разглеждане и решаване на делото. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи за законосъобразност на оспорения ДРА в частта по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и приложението на чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) относно разходите по фактури, издадени без основание - по доставки, които не са осъществени и правилно е отхвърлил жалбата против ДРА. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на Държавата чрез министъра на финансите за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, тъй като не е страна по делото и е призована погрешно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,