Решение № 8050 от 29.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3112/2019 г.

Решение № 8050 от 29.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3112/2019 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Зам. Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 429 от 14.01.2019 г., постановено по адм. дело № 600 от 2018 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, в частта, с която чрез изменение е отменен негов Акт за установяване на публично държавно вземане изх. № 01-2600/4160-17 от 20.09.2018 г., с който за "Ди енд Ди Инвест" ООД, гр. Стара Загора е определено публично държавно вземане в размер над 10 840. ЗЗ лв. до 27 100. 82 лв., представляващо изплатена субсидия по мярка 214 "агроекологични плащания", направление "Биологично растениевъдство" за кампания 2011 г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че първоинстанционният съд не е съобразил, че с уведомително писмо изх. № 01-2600/4160 от 9.07.2015 г. на "Ди енд Ди Инвест" ООД е отказана финансова помощ за кампания 2012 г. и е прекратен агроекологичен ангажимент по мярка 214 "АЕП", направление "Биологично растениевъдство" по ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2012 г. Съдържащото се в писмото волеизявление е обжалвано по съдебен ред, като с влязло в сила решение на ВАС е отхвърлена жалбата срещу него. Поради това намира, че агроекологичния ангажимент на дружеството е прекратен именно през 2012 г., т. е на втората година от поемането му и по аргумент от чл. 18, ал. 4, б. "а" от Наредба № 11/6.04.2009 г. получената финансова помощ, подлежи на възстановяване в размер на 100 %. В подкрепа на тезата си развива подробни доводи и претендира отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на оспорването срещу АУПДВ изцяло, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - "Ди енд Ди Инвест" ООД, гр. Стара Загора, с писмено отговор оспорва нейната основателност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Стара Загора е законосъобразността на Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ изх. № 01-2600/4160-17 от 20.09.2018 г., с който за "Ди енд Ди Инвест" ООД, гр. Стара Загора е определено публично държавно вземане в размер на 27 100. 82 лв., представляващо изплатена субсидия по мярка 214 "Агроекологични плащания", направление "Биологично растениевъдство" за кампания 2011 г. на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 г. За да достигне до извод за частична основателност на оспорването по отношение на размера на установеното публично държавно вземане, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От фактическа страна не е спорно между страните, че "ДИ енд Ди ИНВЕСТ" ООД е земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители. На 11.03.2009 г. дружеството е подало Общо Заявление за финансово подпомагане с УИН 24.23.0412/70571, с което за кампания 2011 г. е направило искане за финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ по схемата за национални доплащания на хектар земеделска земя по Схемата за плащания за природни ограничения на земеделски стопани в райони, различни от планински райони и финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания", направление "Биологично растениевъдство" на Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /ПРСР/. С Уведомително писмо изх. № 01-2600/12218 от 9.12.2011 г. Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е посочил одобрените за участие по мярка 214 "Агроекологични плащания" БЗС, за които кандидатът поема 5 - годишен ангажимент за извършване на агроекологични дейности. В приложение към писмото в таблица са посочени БЗС с обща площ 76, 66 дка., за които ДФ "Земеделие" – Разплащателна агенция е оторизирала за изплащане и е изплатила на "Ди енд ДИ ИНВЕСТ" ООД по мярка 214 "АЕП" субсидия за кампания 2011 г. в размер на 27 100. 82 лв. С писмо изх. № 01-2600/1866/27.02.2013 г. Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" на основание чл. 26, ал. 1 от АПК е уведомил "Ди енд Ди Инвест" ООД, че ДФ "Земеделие" открива производство по издаване на акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" по направление "Биологично растениевъдство поради нарушение на чл. 24, ал. 1 във вр. с ал. 2 от Наредба № 11/6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата на развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. От Зам. Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е издадено уведомително писмо изх. № 01-2600/4160 от 14.05.2013 г., с което на "Ди енд Ди Инвест" ООД е отказана финансова помощ и е прекратен поетият от земеделския стопанин през 2011 година петгодишен агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания", направление "Биологично растениевъдство" на основание чл. 21 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията и на разпоредбите на чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. и т. 5 "от Методиката за намаляване и отказване на агроекологични плащания по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР за периода 2007-2013 г. Съдържащото се в това писмо волеизявление е оспорено по съдебен ред, като с решение № 6840/10.06.2015 г. по адм. дело № 9371/2014 г. по описа на ВАС уведомително писмо изх. № 01-2600/4160 от 14.05.2013 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е обявено за нищожно, като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. След връщането на преписката, с уведомително писмо изх. № 01-2600/4160 от 9.07.2015 г. Заместник изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" отново е отказъл на "Ди енд Ди Инвест" ООД финансова помощ за кампания 2012 г. и е прекратил поетият от земеделския стопанин през 2011 г. петгодишен агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания", направление "Биологично растениевъдство" от Програмата за развитие на селските райони 2007 г. – 2013 г. на основание чл. 10, параграф 4 във вр. с чл. 21 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1698/2005 и на разпоредбите на чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214. Съдържащото се в писмото властническо волеизявление е оспорено по съдебен ред, като с влязло в сила решение жалбата на дружеството е отхвърлена. При издаването на процесния АУПДВ при така установените факти, административният орган е приел, че агроекологичният ангажимент на "Ди енд Ди Инвест" ООД е прекратен с влязъл в сила Акт за прекратяване, като през първата година на ангажимента е изплатена сумата 27100, 82 лв. Поради това и на основание чл. 18, ал. 4, б. "а" от Наредба № 11 от 6.04.2009 г., "Ди енд Ди Инвест" ООД следва да възстанови 100 % от посочената сума, представляваща публично държавно вземане. За да прецени материалната законосъобразност на оспорения АУПДВ, пръвоинстанционният съд е приел, че с прекратяването на агроекологичен ангажимент, по който е реализирано плащане, за бенефициента възниква задължението за възстановяване на получената субсидия. Преценил е, че спорът се концентрира върху размера на подлежащата на връщане сума, обусловен по аргумент от чл. 18, ал. 4, б. "а" и б. "б" от Наредба № 11/2009 г. от годината на първоначално одобрение по мярката и годината, в която е прекратен агроекологичният ангажимент, за която е установено несъответствие и е отказано подпомагане. Тъй като в случая годината на първоначално одобрение е 2011 г., а годината, в която е прекратен разглежданият ангажимент е 2015 г., то първоинстанционният съд е достигнал до извод за приложимост на чл. 18, ал. 4, б. "б" от Наредба № 11 от 6.04.2009 г., определящ възстановяването на 40 % от полученото финансово подпомагане, възлизащо на сумата от 10 840, ЗЗ лв. До този размер той е приел, че оспореният АУПДВ е законосъобразен и следва да бъде изменен. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение в атакуваната му част е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора за необоснованост и материална незаконосъобразност на постановения от АС- Стара Загора съдебен акт в обжалваната му част. Несподелима е тезата, че при определяне на годината на прекратяване на поетия агроекологичен ангажимент определящ е моментът на установяване на нарушение на разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/6.04.2009 г. Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от същия подзаконов нормативен акт сочи, че подпомаганите лица възстановяват получената до момента финансова помощ заедно със законните лихви в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката до годината, в която е прекратен агроекологичният ангажимент, съответно: до края на третата година в размер на 100% и до края на четвъртата година- в размер на 40 %. Граматичният анализ на цитираната норма еднозначно сочи, че крайният момент на очертания релевантен период не е обвързан с годината на установяване на основанието за прекратяване на агроекологичния ангажимент, а с волеизявлението на административния орган за прекратяването му. Именно този извод следва от избраната от законодателя формулировка "годината, в която е прекратен", а не "годината, за която е прекратен". В случая, първоначалното одобрение по мярката е на 9.12.2011 г., ангажиментът е прекратен на 9.07.2015 г., поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че прекратяването е осъществено до края на четвъртата година и в случая е приложима разпоредбата на чл. 18, ал. 4, б. "б" от Наредбата. Тя предвижда възстановяване на 40 % от получената финансова помощ, възлизащи на сумата от 10 840. ЗЗ лв. Ето защо, като е достигнал до извод, че за установеното публично държавно вземане над тази сума оспореният акт е незаконосъобразен, решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение