Решение № 3543 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7982/2014 г.

Решение № 3543 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7982/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Жозеф Микаелян, гражданин на Армения, против решение № 2812 от 28.04.2014 г., постановено по адм. дело № 1516 по описа за 2014 г. на Административен съд София-град. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), не се представлява и не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалбата. Настоящата касационна инстанция намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на Жозеф Микаелян, гражданин на Армения, против решение № 1346/20.08.2013 г. на зам. председателя на ДАБ при МС, съгл. Заповед за заместване № 03-425/9.08.2013 г., с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган по чл. 75 от ЗУБ, при спазване на предвидената от закона писмена форма и на административнопроизводствените правила. Счел е, че изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставките за приложение на чл. 8 и 9 от ЗУБ е правилен и обоснован. Посочил е, че видно от бежанската история търсещият закрила не е бил лично преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение. Приел е също така, че липсват и условия за предоставяне на кандидата на хуманитарен статут, тъй като изложените в бежанската история причини са от лично и семейно естество и са извън приложното поле на чл. 9 от ЗУБ. Така мотивиран първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването на отказа за предоставяне на статут по ЗУБ. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право намира, че решението на Административен съд София-град е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Видно от проведеното интервю рег. № УП-649/15.07.2013 г. търсещият закрила не е имал проблеми с полиция и власти, не е членувал в политически партии, не е бил арестуван и осъждан. Липсват данни за лично преследване на чужденеца в родината му поради етническа принадлежност, раса, религия, социална група или убеждения. Не се твърди по делото чужденецът да е бил заплашен от смъртно наказание, изтезание, нечовешко или унизително отношение, лични заплахи срещу личността му поради наличие на международен конфликт в страната по произход. Причините, които посочва в интервютата са фактите, че е напуснал Армения, когато е бил на 4 години, почти не може да говори арменски и в Армения не разполага с имущество. Твърди също така, че баща му е имал проблеми, но не може да посочи конкретно какви. Излага като причина и това, че ако се върне в Армения ще трябва да влезе в армията, за да отслужи редовната си военна служба. Тези факти са ирелевантни по отношение на търсещия закрила по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, което обосновава липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут и статут на бежанец, както правилно е приел първоинстанционният съд в обжалваното решение. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е ясна и безспорна по отношение условията, при които съществува опасност от тежки посегателства спрямо лицето, търсещо закрила, а именно следва да бъде установено наличието на въоръжен конфликт в съответната държава на произход. Видно от приетата по делото справки на Дирекция "Международна дейност и Европейски бежански фонд" на ДАБ при МС, установяващи актуалната обществено-политическа обстановка в Армения не може да се приеме, че е налице въоръжен конфликт, който да предпостави изследването на останалите елементи от хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. От данните по предоставената информация не може да се направи и извод, че степента на насилие е масово и безогледно. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че са налице условия за предоставяне на хуманитарен статут по см. на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Съгласно цитираната разпоредба хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер или на други основания, предвидени в българското законодателство, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на ООН за бежанците. При тълкуване волята на законодателя следва да се съобразят основните положения, закрепени в глава първа от закона, като се отчете, че хуманитарен статут, наред с другите форми, предвидени в чл. 1, ал. 2 от ЗУБ, представлява особена закрила, която се предоставя в изключителни случаи. Под "други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина независимо от нейното естество, а хипотезата урежда останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1, въз основа на които да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. В конкретния случай такива не се изтъкват. Неоснователно е и твърдението на търсещия закрила, че дългият му престой в България е основание за предоставяне на хуманитарен статут. Пребиваването на територията на Република България за определен период от време може да обоснове искане за предоставяне на административен статут по Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), но не и за статут по приложимия в случая специален Закон за убежището и бежанците. Също така това, че Жозеф Микаелян желае да продължи образованието си в Република България, говори български език и е изградила социални контакти, не представляват хуманитарни причини по смисъла на ЗУБ. Само по себе си нежеланието на чужденеца да се завърне в държавата по произход само защото семейството му е в България без наличието на каквито и да било изнесени факти за осъществено спрямо него насилие, нечовешко отнасяне или съществуването на въоръжен конфликт не може да послужи като основание на лицето да бъде предоставена закрила по чл. 9 от ЗУБ. Следва да се отбележи и това, че доколкото става въпрос за поредна последваща молба за закрила, то обекта на изследване за приложението на материалния закон се ограничава до наличието въобще на нови обстоятелства (виж чл. 13, т. 5 от ЗУБ), сочени от търсещия закрила, на второ място - съществеността на тези обстоятелства относно личното му положение или държавата на произход и на трето - преценката на тяхната основателност. В проведените интервюта чужденецът не заявява нови обстоятелства, които да обосновават предоставянето на статут по см. на ЗУБ. Неоснователно е и твърдението в касационната жалба, че съдът е нарушил правото на закрила на чужденеца като не е уважил молбата му за предоставяне на правна помощ. По делото няма данни Жозеф Микаелян да е поискал от съда правна защита и такава да му е отказана. Нещо повече - видно от Молба вх. № 6116/4.03.2014 г. и приложеното към нея пълномощно адв. Мариана Иванова-Николова, чл. на Сливенска адвокатска колегия и част от правната мрежа на Български Хелзинкски комитет "Програма за правна защита на бежанци" е изготвила и депозирала жалбата на чужденеца в първоинстанционното производство. Изложеното дотук сочи, че при формирането на решението си съдът не е допуснал твърдените от касационния жалбоподател нарушения, а е спазил изцяло материалноправните норми на закона и обосновано и законосъобразно е отхвърлил жалбата против отказа на административния орган за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. По изложените съображения решението на Административен съд София-град като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,