Решение № 15649 от 17.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8469/2009 г.

Решение № 15649 от 17.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8469/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от "Българска инвестиционна компания" ООД със седалище с. Водица, област Варна, срещу решение № 297 от 28.04.2009 г., постановено по адм. дело № 1662 от 2005 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против данъчен ревизионен акт № 1623 от 15.07.2005 г., издаден от данъчния орган при ТДД - Варна, потвърден с решение № 854 от 19.09.2005 г. на директора на РДД - Варна. В касационната жалба не са посочени изрично отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, но от изложеното в нея може да се направи извод, че са релевирани оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради необсъждане на доводите на касатора и на представените по делото доказателства, както и неправилно тълкуване на приложимите материалноправни разпоредби. Твърди се, че неправилно съдът е възприел изводите на данъчните органи относно липсата на реалност на процесните доставки. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество, с което да бъде отменен данъчният ревизионен акт като неправилен и незаконосъобразен. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, при ЦУ на НАП, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, както и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения: С обжалваното решение на Варненския окръжен съд - административно отделение, е отхвърлена жалбата на "Българска инвестиционна компания" ООД срещу данъчен ревизионен акт № 1623 от 15.07.2005 г., издаден от данъчния орган при ТДД - Варна, потвърден с решение № 854 от 19.09.2005 г. на директора на РДД - Варна, с който на дружеството са определени данъчни задължения по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) във връзка с отказан данъчен кредит за данъчните периоди м. декември 2004 г. и м. януари 2005 година. За да постанови този резултат, съдът е приел, че с обжалвания данъчен ревизионен акт не е признато право на приспадане на данъчен кредит на "Българска инвестиционна компания" ООД по 18 бр. фактури, издадени от "Варна лес" ООД, с предмет доставки на дървесина поради това, че са направени изводи за липса на реално осъществени доставки. Съдът е приел за обосновани фактическите констатации в ревизионния акт, а направените въз основа на тях правни изводи - за правилни. Приел е, че жалбоподателят не е представил доказателства, които да опровергаят изводите за липса на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.), включително посредством допуснатата по негово искане съдебно-счетоводна експертиза. Обжалваното решение е неправилно в частта, отхвърляща жалбата на "Българска инвестиционна компания" ООД срещу ДРА относно доставките с предмет дървесина от ДЛ - Старо Оряхово. В мотивите на обжалваното решение по отношение на тези доставки съдът е приел за обосновани констатациите на данъчните органи за липса на реалност предвид обстоятелството, че от прекия доставчик "Варна лес" ООД са представени единствено протокол за спечелен търг и заповед, с която директорът на ДЛ - Старо Оряхово, е определил класирания на първо и второ място при провеждането търга, като не са представени други доказателства за доставките, като например договор на доставчика "Варна лес" ООД с лесничейството, както и позволително за сеч и предавателно-приемателен протокол. За да достигне до извода за нереалност на доставките на дървесина от ДЛ - Старо Оряхово, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 87н, ал. 7 от Правилника за прилагане на Закона за горите, съгласно която правото на собственост върху добитата дървесина преминава върху купувача от момента на издаване на позволително за транспортиране. В мотивите на решението е прието, че непредставянето на позволително за сеч или на позволително за транспортиране води до извод за липса на доказателства, че собствеността върху фактурираната дървесина е на "Варна Лес" ООД, поради което няма прехвърляне на стока от доставчика "Варна лес" ООД на "Българска инвестиционна компания" ООД. Настоящата инстанция счита, че при решаването на спора относно доставките на дървесина от ДЛ - Старо Оряхово, фактурирани от "Варна лес" ООД, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като е игнорирал относими доказателства по делото, като безкритично са приети констатациите на данъчните органи. В мотивите на обжалваното решение съдът се е задоволил единствено да повтори констатациите от данъчния ревизионен акт. По делото е установено и между страните не се спори, че фактурите са отразени в дневника за продажби и в СД за съответния данъчен период и данъкът е начислен в счетоводството на прекия доставчик "Варна лес" ООД. При разрешаването на основния спорен по делото въпрос, отнасящ се до реалното осъществяване на процесните доставки, съдът е пропуснал да обсъди представения по делото договор № 18 от 15.06.2004 г. за покупко-продажба на дървесина на временен склад, сключен между Държавното лесничейство - Старо Оряхово, и доставчика "Варна лес" ООД, с предмет прехвърляне собствеността върху дървесина, която в договора е посочена по "отдели" (означаващи местонахождението на горските масиви). Не са анализирани и приложените по делото позволителни за сеч и позволителни за транспортиране, представени с жалбата на "Българска инвестиционна компания" ООД до регионалния данъчен директор. Същите са издадени от ДЛ - Старо Оряхово, след сключване на цитирания договор с "Варна лес" ООД, като предхождат по време фактурите, издадени от дружеството към касатора. Анализът на изброените доказателства установява още, че се наблюдава съвпадение в отделите, в които е трябвало да се извърши сечта, записани в позволителните за сеч и транспортиране, и в тези, посочени в т. 1.2 от договора. Тези доказателства са в противоречие с извода на първоинстанционния съд, че не е изпълнено условието на чл. 87н, ал. 7 от Правилника за прилагане на Закона за горите, поради което "Варна лес" ООД не е станал собственик на дървесината и не може да се разпорежда с нея. Съдът не е обсъдил задълбочено въз основа на всички събрани доказателства възражението на касатора по настоящото дело, че между представените договори за прехвърляне на правата на сеч (договори № 15 от 08.04.2004 г. и № 25 от 01.11.2004 г.), сключени между него и "Варна лес" ООД, и доставките по процесните фактури не съществува връзка, каквото твърдение има в ДРА. С оглед гореизложеното касационната жалба е основателна, поради което решението в тази му част следва да бъде отменено като постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и при неизяснена фактическа обстановка, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. При новото разглеждане на делото от Варненския окръжен съд следва да бъде извършена наново преценка на всички относими доказателства по отношение на реалността на процесните доставки от "Варна лес" ООД с предходен доставчик ДЛ - Старо Оряхово, като съдът вземе предвид и представените в тази насока договор и позволителни, които да обсъди заедно с останалите доказателства и евентуално ако не ги цени като доказателства, да изложи своите съображения за това. По отношение на останалата атакувана от касационната жалба част на решението - по доставките от "Варна лес" ООД с предмет иглолистна дървесина обект № 1, общ. Поморие, отразени във фактури № 3005/01.12.2004 г., № 3007/03.12.2004 г., № 3009/09.12.2004 г., № 3011/10.12.2004 г. и № 3015/07.01.2005 г., настоящата инстанция намира, че съдът правилно и обосновано е отхвърлил жалбата на "Българска инвестиционна компания" ООД. По делото е представен единствено договор за покупко-продажба на дървесина на корен от 24.09.2004 г., сключен между община Поморие и "Варна лес" ООД. Видно от доказателствата по делото, от жалбоподателя не са ангажирани други доказателства за реалността на доставките - позволителни за сеч и транспортиране, приемателно-предавателни протоколи и др. В тази връзка и предвид обстоятелството, че фактическите констатациите в ДРА се ползват съгласно чл. 108, ал. 8 от ДПК с презумптивна доказателствена сила, правилно първоинстанционният съд е приел, че не са представени доказателства, оборващи тези констатации, и няма доказателства за извършени реални доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.). По тези съображения решението в тази част следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение,