Решение № 3352 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16829/2013 г.

Решение № 3352 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16829/2013 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Образувано по касационна жалба на Сюй Сюли (Xu Xiuli), гражданин на Китай, чрез адв. Милена Шаламанова от САК, против решение № 6254 от 15.10.2013 г. по адм. д. № 7981/2013 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № ЗДС 503/18.07.2013 г. на началника на сектор "Миграция" при СДВР, с която е отказано издаване на разрешение по заявление № 114649/23.04.2013 г. за продължаване срока на пребиваване в РБългария. Иска се неговата отмяна и отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Ответникът по касационната жалба не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за основателна по същество. За да отхвърли жалбата АССГ е приел, че заповед № ЗДС 503/18.07.2013 г. на началника на сектор "Миграция" при СДВР е издадена при спазване на административнопроцесуалните правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Решаващият съд е развил доводи, че Сюй Сюли е влязла в РБългария на 23.06.2000 г. с виза за краткосрочно пребиваване тип "С" и е получила отказ на молба № 9822/21.07.2000 г. за продължаване на право на пребиваване по чл. 26, ал. 2 ЗЧРБ. Безспорно е, че на хх.хх.хххх г. Сюй Сюли е родила сина си Сианчиан Сюй ЕГН **********, а на 26.04.2012 г. е сключила граждански брак в посолството на Китай в РБългария със Сюй Тъбяо, постоянно пребиваващ чужденец в страната. На 23.04.2013 г. Сюй Сюли е подала заявление (№ 114649) да й бъде предоставено право на пребиваване в РБългария по чл. 24, ал. 13 ЗЧРБ. При съгласувателната процедура по чл. 11, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България (ППЗЧРБ), с писмо от 3.06.2013 г. на началник отдел Т5 ДАНС е уведомен административният орган, че няма възражения на чужденеца да бъде издадено разрешение за продължително пребиваване в страната без наличие на виза тип "D", а с писмо изх. № ООВ 15 00 184/14.06.2013 г. от името на директор Дирекция "Консулски отношения" - МВнР е изразено възражение да бъде разрешено продължително пребиваване на Сюй Сюли. Със заповед № ЗДС 503/18.07.2013 г. на началника на сектор "Миграция" при СДВР е отказано издаване на разрешение по заявление № 114649/23.04.2013 г. на Сюй Сюли за продължаване срока на пребиваване в РБългария. За да постанови оспорения съдебен акт, с която се отхвърля жалбата на Сюй Сюли срещу индивидуалния административен акт, АССГ е приел, че не са налице законовите предпоставки по чл. 24, ал. 13 ЗЧРБ. Крайният извод на решаващия съд е, че заповед № ЗДС 503/18.07.2013 г. на началника на сектор "Миграция" при СДВР е законосъобразна. Решението е правилно. По делото няма спор за факти. При точно установени релевантни за спора факти съдът правилно е приел, че не са налице основанията по чл. 24, ал. 13 ЗЧРБ. Съгласно посочената норма, разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и са членове на семейството на чужденец, получил разрешение за продължително или постоянно пребиваване. Правилно съдът е посочил, че в случая липсва втората предпоставка за издаването на исканото разрешение, а именно - виза по чл. 15, ал. 1 ЗЧРБ. Касационните доводи, свързани с прилагането на чл. 11, ал. 4 ППЗЧРБ (отм. ДВ, бр. 110 от 2013 г., но действаща към момента на постановяване на административния акт) са неоснователни. В посочената разпоредба е предвидено изключение от правилото на чл. 24, ал. 1, т. 13 ЗЧРБ като се допуска, когато молителят не притежава виза тип "D" за дългосрочно пребиваване, службите за административен контрол на чужденците след предоставяне на писмено становище от ДАНС и след съгласуване с Дирекция "Консулски отношения" - МВнР да продължат срока на пребиваване или да издадат разрешение за пребиваване, когато държавният интерес налага това или при извънредни обстоятелства, доказани по надлежния ред със съответни документи. Следователно при липса на издадена виза в хипотезата по чл. 11, ал. 4 ППЗЧРБ правомощието на административния орган да издаде благоприятен акт за молителя произтича от две алтернативни фактически основания - държавният интерес и извънредни обстоятелства. В случая административната преписка не съдържа данни, а не се и твърдят факти, относими към първото от тях, а доколкото понятието "извънредни обстоятелства" е определено в § 1, т. 7 ДР на ЗЧРБ, очевидно посочената хипотеза е неприложима. Твърденията за противоречието на административния акт с разпоредбите на Конвенцията на ООН за правата на детето (чл. 9, § 1) и Европейската конвенция за правата на човека (чл. 8) преповтарят вече релевирани доводи пред АССГ. Предвид липсата на втората основна предпоставка за издаване на исканото разрешение, Сюй Сюли следва да предприеме съответните действия съобразно чл. 15, ал. 1 ЗЧРБ за издаване на виза за дългосрочно пребиваване, респ. да депозира заявление по чл. 12 ППЗЧРБ за получаване право на пребиваване с цел събиране на семейството, обуславящо облекчена процедура за издаване на посочената виза. При евентуално постановяване на отказ за издаването на такава виза и оспорването му пред съд, следва да се извърши преценка ще бъдат ли нарушени правата на роденото дете - Сианчиан Сюй, по Конвенцията на ООН за правата на детето, както и правата на детето по Европейската конвенция за правата на човека, съгласно които децата имат право на закрила и на грижите, необходими за тяхното благоденствие. В случая липсват доказателства, които да установяват, че Сюй Сюли е направила искане за издаване на виза, по което искане да е постановен отказ от службите за административен контрол на чужденците. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение