Решение № 1136 от 2.2.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) против решение 657 от 04.09.2020 г. на Административен съд - Пазарджик (АС - Пазарджик), постановено по административно дело 404/2020 г., с което е отменен Ревизионен акт (РА) Р 16001319002992-091-001/07.11.2019 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) Пловдив, в частта му потвърдена с Решение 48/31.01.2020 година на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с който на С. Шантов е ангажирана отговорност по чл. 19 от ДОПК за задължения на ВЕЛАС-ПС ЕООД в общ размер на 193 000 лева /от които главница в размер на 124 559,53 лева и начислени лихви за просрочие в размер на 68 135,70 лева/ за задължения по ЗДДС, ЗКПО, ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО за данъчни периоди 01.12.2013г. 31.12.2015г. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага, че съдебният състав е изложил основно фактическата обстановка, установена от събраните доказателства, без да извърши задълбочен и обстоен анализ. Твърди, че съдът неправилно е преценил обстоятелствата по делото, а оттам и правната им квалификация. Оспорва извода на съда, че в случая не са налице всички елементи на законовите състави на чл. 19, ал. 1 и 2 от ДОПК. Посочва, че неправилно съдът е възприел, че не е доказана недобросъвестността на управителя при извършеното разпореждане с парични средства на дружеството. Излага, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на С. Шантов по реда на чл. 19 от ДОПК. Претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди РА. Заявява се искане за присъждане на сторените разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба С. Шантов, чрез адв. Н. Бангеев в писмен отговор оспорва същата и иска да бъде оставено в сила първоинстанционното решение, както и да му бъдат присъдени сторените разноски за касационното производство. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Пазаржик е бил РА Р 16001319002992-091-001/07.11.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта му потвърдена с Решение 48/31.01.2020 година на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с който на С. Шантов е ангажирана отговорност по чл. 19 от ДОПК за задължения на ВЕЛАС-ПС ЕООД в общ размер на 193 000 лева /от които главница в размер на 124 559,53 лева и начислени лихви за просрочие в размер на 68135,70 лева/ за задължения по ЗДДС, ЗКПО, ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО за данъчни периоди 01.12.2013г. 31.12.2015г. Първоинстанционният съд е приел, че оспорването е допустимо, че РА е издаден от компетентни органи по приходите след надлежно възложено от компетентен орган ревизионно производство без да са допуснати съществени процесуални нарушения, но при неправилно приложение на материалния закон. Изложил е, че в конкретния случай спор по фактите между страните няма. Приел е, че спорът по делото е правен и е свързан с установяване предпоставките на чл.19 от ДОПК за ангажиране отговорността на Шантов, в качеството му на управител, представляващ "Велас ПС ЕООД. В мотивите на оспорения акт се съдържат основания за приложението и на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, които текстове съдържат различни фактически състави за възникване на отговорност за данъци на трети лица. Административният съд е достигнал до извод, че в случая не са налице всички елементи на нито един от двата посочени законови състава. Съдът е посочил, че за ревизирания период 2013г. 2017г. С. Шантов е управител на ВЕЛАС-ПС ЕООД, за който период са налице задължения на дружеството по ЗДДС, ЗКПО, ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО. С оглед на това е възприел, че е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорността на Шантов по чл. 19 от ДОПК. По отношение на втората предпоставка: по чл. 19, ал. 1 от ДОПК да е налице укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, съответно по ал. 2 - недобросъвестно извършване на плащания в натура или в пари от имуществото на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 или т. 2, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент или отчуждаване на имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло - административният съд е приел, че не са доказани. Изложил е, че в случая отчуждаването на имуществото на дружеството не е станало чрез недобросъвестни действия на управителя или безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, както предвижда разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Тоест управителят на дружеството е сключил предварителен договор, последван от окончателен такъв на цени, за които административният орган не е представил доказателства да са значително по-ниски от пазарните или сделката да е безвъзмездна. Нещо повече самото отчуждаване е настъпило по силата на влезли в сила съдебни решения, независимо от волята на лицето. Недобросъвестност не се обосновава и към момента на сключване на предварителния договор. С оглед на това съдът е констатирал, че отчуждаването на имуществото на дружеството не може да се възприеме като поведение, целящо възпрепятстване на събирането на данъчни задължения, следователно липсва вторият елемент за реализиране на отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 от ДОПК. По отношение на третата предпоставка - наличието на причинно-следствена връзка между извършеното действие и невъзможността да бъдат събрани или погасени задължения, първоинстанционният съд е възприел, че такава причинно-следствена връзка между твърдените действия по укриване на факти и обстоятелства или преминаването на собствеността върху имуществото в собственост на трето лице не е налице. За да е налице причинно-следствената връзка, следва поведението на лицето да е единствената причина за невъзможността на дружеството да погаси възникнали публични задължения, каквото не се установява. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. На основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен акт препраща към мотивите на първоинстанционното съдебно решение. С разпоредбата на чл. 19 от ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лицата, управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски субекти - задължени лица по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК. Предвидени са няколко хипотези, при които възниква отговорността. Предмет на касационна проверка в настоящия случай е наличието или липсата на предпоставките по чл. 19 от ДОПК. Кумулативно необходимите предпоставки за реализиране на отговорността по чл. 19 от ДОПК са: 1/ лицето да има качеството на член на орган на управление или управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК, към момента за който са установени публичните задължения за последното, 2/ да е налице поведение на това лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител (по ал. 1) или недобросъвестно да извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 или 2, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните (по ал. 2) 3/ причинно-следствена връзка между поведението и невъзможността за събиране на задължения за данъци 4/ невъзможност за събиране на публични вземания - данъци. Отговорността е ограничена до размера на несъбраното задължение. Правилно административният съд е посочил, че е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорността на Шантов по чл. 19 от ДОПК, а именно безспорно по делото е, че за ревизирания период 2013г. 2017г. С. Шантов е управител на ВЕЛАС-ПС ЕООД, за който период са налице задължения на дружеството по ЗДДС, ЗКПО, ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО. Настоящият състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, че останалите предпоставки за реализиране на отговорността по чл. 19 от ДОПК не са доказани от приходните органи. Нито в РА, нито в потвърждаващото го решение на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, се съдържа посочване на конкретно поведение на Шантов, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител. Правилно съдът е посочил, че няма доказателства за извършени плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, каквито твърдения в случая се съдържат едва в потвърдителното решение на директора на Дирекция ОДОП. Видно от заключението по проведената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, приета от съда и неоспорена от страните, към 31.12.2017г. по касата на дружеството са били налични 149 408,60 лева. Няма конкретни доводи от страна на приходните органи как и кога точно Шантов се е разпоредил в собствена полза с паричните средства в размер на 193 000 лева, каквито твърдения се намират на стр. 14 от решението на директора на Дирекция ОДОП. Не се доказва в хода на производството отчуждаването на имуществото на дружеството да е станало чрез недобросъвестни действия на управителя или безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, както предвижда разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Управителят на дружеството е сключил предварителен договор, последван от окончателен такъв на цени, за които административният орган не е представил доказателства да са значително по-ниски от пазарните или сделката да е безвъзмездна. Недобросъвестност не се обосновава и към момента на сключване на предварителния договор. С оглед на това настоящият състав споделя изложеното от административния съд, че отчуждаването на имуществото на дружеството не може да се възприеме като поведение, целящо възпрепятстване на събирането на данъчни задължения. Липсата на втората кумулативна предпоставка от съставите на чл. 19, ал. 1, респективно ал. 2 от ДОПК е достатъчно условие да бъде отменен ревизионният акт. В допълнение следва да се изложи, че не е доказано наличието причинно-следствена връзка между поведението и невъзможността за събиране на задължения за данъци. Както и липсват доказателства, че е невъзможно дължимите суми за данъци и осигурителни вноски да се съберат от юридическото лице. По така изложените съображения оспореното решение на Административен съд - Пазарджик като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноските за настоящото касационно производство в доказан размер на 2200 лв. Възражението за прекомерност е неоснователно предвид фактическата и правна сложност на спора. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК и чл. 161, ал. 1 ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение