Решение № 5119 от 24.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6363/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Янев, чрез процесуален представител, срещу Решение 2897 от 28.04.2023г. на Административен съд София-град /АССГ/, постановено по административно дело 9694/2022г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Янев, срещу Заповед РД09-4105/02.09.2022г. на министъра на образованието и науката, с която на осн. чл.31, ал.7 от Закона за развитието на академичния състав в република България /ЗРАСРБ/, вр. с доклад на Комисията за академична етика с вх.18-360 от 24.06.2022г. за извършена проверка, и във вр. с писмо 0440-9 от 12.08.2022г. от Академията на МВР е наредено конкурсът за заемане на академичната длъжност професор в професионално направление 9.1. Национална сигурност, за нуждите на катедра Противодействие на тежката и транснационалната организирана престъпност към факултет Полиция при Академията на министерство на вътрешните работи, обявен в ДВ, бр.8 от 28.01.2022г., да бъде прекратен поради констатирани от комисията за академична етика в хода на извършена проверка при условията и по реда на чл.30 ЗРАСРБ три нарушения. Касаторът Р. Янев иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба и в писмени бележки. Иска отмяната му. Претендира разноски. Ответникът министъра на образованието и науката, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмени бележки. Не претендира разноски. Ответникът Академия на министерството на вътрешните работи, не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Според АССГ от установените по делото обстоятелства безпротиворечиво се налага извод, че след спиране на конкурса до изпълнение на конкретни указания в посочен срок, същите не са били изпълнени. Съдът е счел, че са налице констатирани нарушения от КАЕ по чл.30, ал.2, т.1 и т.2 ЗРАСРБ, като не са представени съответните доказателства в срока по ал.4 на същата разпоредба, и в тези случаи конкурсът подлежи на отмяна, което не е пречка за обявяване на следващ конкурс за същата академична длъжност. АССГ е обсъдил подробно констатираните от КАЕ нарушения в процедурата, посочени в т.1 и т.2 от обжалваната заповед като е достигнал до извод, че тези нарушения са били налице. Решението е правилно като краен резултат. Законосъобразен е извода на първостепенния съд, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, и при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като процедурата е проведена при спазване правилата, предвидени в чл.30-чл.31 ЗРАСРБ . Споделя се заключението на съда, че оспорената заповед е съобразена с приложимите материалноправни разпоредби, съобразно установените по делото нарушения в проведената процедура, но по различни от изложените от съда съображения. Оспорената пред АССГ заповед е издадена на основание чл.31, ал.7 ЗРАСРБ в хипотезата на чл.31, ал.7, предл. първо, второ и трето от ЗРАСРБ, което за конкретния казус се свежда до констатирано нарушение от Комисията по академична етика при провежданата процедура и неотстраняване на нарушенията по чл.30, ал.2, т.1 ЗРАСРБ. В случая със Заповед РД-09-3490/08.07.2022г. на министъра на образованието и науката, на осн. чл.31, ал.2, ал.3 и ал.4 ЗРАСРБ, във вр. с посочения по-горе доклад на комисията по академична етика от 24.06.2022г. за извършена проверка, възложена със заповед РД09-3202/31.05.2022г., в т.I е наредено конкурсът за заемане на академичната длъжност професор в професионално направление 9.1. Национална сигурност, за нуждите на катедра Противодействие на тежката и транснационалната организирана престъпност към факултет Полиция при Академията на министерство на вътрешните работи, обявен в ДВ, бр.8 от 28.01.2022г., да бъде спряна за срок от 20 дни поради допуснати нарушения, описани подробно в т.1- т.3от заповедта. С т.II от тази заповед е наредено в срока по т.I ръководството на АМВР да отстрани допуснатите нарушения и да представи в МОН доказателства за това. Заповед РД-09-3490/08.07.2022г. на министъра на образованието и науката е оспорена от Р. Янев по съдебен ред, като по оспорването е образувано съдебно производство в АССГ, приключило с решение 1657/15.03.2023г. по адм.д.6861/2022г. на АССГ, с което жалбата е отхвърлена. Не е спорно, че цитираното решение на АССГ е влязло в сила. С оглед тези данни и предвид приетите по делото доказателства се установява, че: констатирани са нарушения от комисията по академична етика нарушения в проведената процедура за заемане на академичната длъжност професор, в професионално направление 9.1. Национална сигурност, за нуждите на катедра Противодействие на тежката и транснационалната организирана престъпност към факултет Полиция при Академията на министерство на вътрешните работи, обявен в ДВ, бр.8 от 28.01.2022г., обективирани в доклад на комисията с вх.18-360 от 24.06.2022г. за извършена проверка; констатираните от КАЕ нарушения по чл.30, ал. 2, т. 1 ЗРАСРБ не са отстранени (видно и от писмо 458100-1606/12.08.2022г. на ректора на АМВР), и не са представени доказателства за това в дадения със Заповед РД-09-3490/08.07.2022г. на министъра на образованието и науката срок( чл.31, ал.4 ЗРАСРБ). Горното означава, че фактическия състав по чл.31, ал.7 ЗРАСРБ е изпълнен, при което административния орган предвид събраните в хода на проведеното производство доказателства е постановил мотивиран акт в съответствие с материалния закон, както правилно е приел първостепенния съд. По делото няма данни за превратно упражняване на власт от административния орган-издател на акта, предмет на контрол пред съда, при което верен е извода на АССГ за съответствие на оспорения акт с целта на закона, по съображенията изложени от съда, към които настоящата инстанция на осн. чл.221, ал.2, изр. второ. Не се кредитират възраженията в касационната жалба. Въпросът относно това налице ли са всички нарушения, констатирани от комисията по академична етика с процесния доклад е разрешен с влязъл в сила съдебен акт по адм.д.6861/2022г. на АССГ, поради което не се обсъжда от настоящия състав. Евентуалното поведение на ректора на МВР, изразено в действия или бездействия е ирелевантно за настоящото производство. Противно на тезата на касатора Янев, обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. АССГ е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл.146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Обжалваният съдебен акт е постановен при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като е постановил съдебния акт с оглед данните по делото. Решението на първата инстанция е обосновано. Крайният извод на съдебния състав кореспондира със събраните по делото доказателства и еа формиран след тяхната правилна преценка. На основание горното касационната жалба трябва да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила като постановено при липса на сочените от касатора основания за отмяна по чл.209, т.3 АПК. По делото не са претендирани разноски от ответните страни и такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение