Решение № 7239 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12731/2014 г.

Решение № 7239 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12731/2014 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител. Образувано е по касационна жалба на Христо Минков Илиев, от гр. Кюстендил, срещу решение № 5281/31.07.2014 г., постановено по адм. д. № 10656/2013 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлено оспорването му против заповед с рег. № ЗПР 01-11-13/26.08.2013 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна дирекция по трансплантация (директора на ИАТ). В касационната жалба се излагат доводи за неправилно кредитирана от съда възложена експертиза, изготвена от експерт с познания в областта на дейностите по трансплантация и/или в областта на сигурността на информацията. Сочи се, че експертизата не е основана на писмените доказателства. Иска се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Ответникът - Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по трансплантация, редовно призован за съдебно заседание, не изпраща процесуален представител и не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С решение № 5281/31.07.2014 г., постановено по адм. д. № 10656/2013 г. състав на АССГ е отхвърлено оспорването Христо Илиев против заповед с рег. № ЗПР 01-11-13/26.08.2013 г. на директора на ИАТ, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение поради съкращаване на длъжността. Към датата на издаване на заповедта Минков е заемал длъжността "служител по сигурността на информацията" в ИАП. От фактическа страна е прието от първоинстанционния съд, че е издадена заповед № РД-02-111/21.08.2013 г. на директора на ИАТ, с която, считано от 26.08.2013 г., са направени изменения в структурата на агенцията като е утвърдена щатна численост на дирекция "Финансово-стопанска и административна дейност" от общо 7 щатни бройки при запазване на общата численост на персонала в агенцията от 30 щатни бройки. Издадена е и заповед РД-02-112/21.08.2013 г. на директора на ИАТ, съгласно която в дирекция "Финансово-стопанска и административна дейност" са създадени длъжностите "старши юрисконсулт" и "старши експерт" за сметка на съкратените длъжности "служител по сигурността на информацията" и "главен експерт". Тези факти са установени въз основа на представено длъжностно разписание от 17.07.2013 г., в което длъжността "служител по сигурността на информацията" съществува и длъжностно разписание от 26.08.2013 г., в което тя фактически е премахната. По делото са били приети и две съдебни експертизи. От заключението на първата, кредитирана изцяло от съда, е прието, че след изменение на Устройствения правилник на ИАТ с ПМС № 169/15.08.2013 г. в агенцията не е издавана заповед, по силата на която да е възложено воденето и поддържането на Регистъра на декларациите по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ) от конкретно длъжностно лице след прекратяване на правоотношението на жалбоподателя. В агенцията не се създава, обработва и съхранява класифицирана информация. Агенцията не е организационна единица по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация ЗЗКИ. Функциите и задълженията, залегнали в длъжностната характеристика на "служител по сигурността на информацията" не са възложени на други служители от агенцията. Приета е на последното по делото съдебно заседание втора съдебна експертиза с допълнително възложени задачи в областта на сигурността на информацията, като от заключението на вещото лице се установява, че в служебните регистри на агенцията не се съхранява класифицирана информация "за служебно ползване". Данните от служебните регистри на агенцията се съхраняват 30 години. Възложени са функции по контрол на служебната информация, регистрирана в служебните регистри на агенцията, което обаче е различно от функции по контрол на информация, предназначена за "служебно ползване", каквато не се създава, обработва и съхранява в агенцията. За да отхвърли оспорването съдът приема от правна страна, че при издаването на административен акт не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146 от АПК. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Настоящата инстанция не споделя наведените в касационната жалба твърдения за неправилно кредитиране на експертизата. Видно от данните по делото с молба от 17.02.2014 г. пълномощниците на жалбоподателя са поискали от съда възлагане на допълнителна експертиза на специалист в областта на класифицираната информация (по възможност в областта на здравеопазването). В съдебно заседание от 26.03.2014 г. съдът е допуснал възлагане на поисканата експертиза със задачи, формулирани в молбата на процесуалните представители. С молба от 11.04.2014 г. вещото лице се е отвело от поставената задача поради липса на компетентност. С определение от 14.04.2014 г. съдът е определил друго вещо лице за изготвяне на експертизата, което също се е отвело с молба от 24.04.2014 г. С разпореждане от 28.04.2014 г., в съответствие с правомощията си по реда на чл. 396, ал. 2 от Закона за съдебната власт, съдът е отправил запитване до министерството на здравеопазването за посочване на експерт в поисканото от жалбоподателя направление. С писмо от 13.05.2014 г. процесуалният представител на министъра на здравеопазването е посочил Йордан Ваклин - служител по сигурността на информацията в "Звено сигурност на информацията в МЗ" и същият е назначен за вещо лице, впоследствие изготвило експертизата, която е била кредитирана изцяло на съда като неоспорена от страните. Следователно настоящият касатор е разполагал с процесуалната възможност да оспори заключението на експерта до края на устните състезания, но не го е направил. Възражения срещу поименно назначеното вещо лице не са направени, независимо, че за определението от 14.05.2014 г., с което е назначен Йордан Ваклин, е съобщено с връчен на 16.05.2014 г. препис от определението лично на адв. Костадинова, пълномощник на жалбоподателя. На 28.06.2014 г. другият адвокат пълномощник на Христо Илиев е получил копие от заключението на вещото лице Ваклин, но също не са направени възражения относно неговата компетентност и безпристрастност преди приемане на заключението в открито съдебно заседание. С молба, подадена в деловодството на АССГ в 11,22 ч. на 2.07.2014 г. процесуалният представител на жалбоподателя е поискал отмяна на хода по същество на делото и по съображения, че се е намирал в сградата на съда, но не е бил повикан за заседание. Съдът е оставил без уважение молбата предвид липсата на каквито и да е доказателства за наведените твърдения, предвид редовното уведомяване на страните за съдебно заседание. Изрично следва да бъде посочено, че в тази молба не са заявени конкретни процесуални действия, които жалбоподателят е пропуснал да извърши и за които се налага провеждане на ново открито съдебно заседание.. В касационната жалба също не се посочват конкретни нарушения на материалния закон при изготвяне на експертизата, а само бланкетно твърдение за нарушение на императивни разпоредби на Наредба № 28/20.06.2007 г. на МЗ за дейностите по асистирана продукция, което при служебна проверка за съответствието с материалния закон не се установява. Допълнително следва да се посочи, че в кориците на делото се съдържа писмо от председателя на Държавната комисия по сигурността на информацията (л. 195), в което се посочва че ИАП не е организационна публична единица по смисъла на ЗЗКИ, което не налага да има назначен и обучен служител по сигурността на информацията. Ето защо основателно може да се приеме, че съдът е приел заключението на вещото лице, което кореспондира с писмените доказателства по делото и заключението на другото вещо лице Красимира Горянова, което е прието без оспорване. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че наведените в касационната жалба доводи са неоснователни. При направена служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК съдебният акт се явява е валиден, допустим и съответен на материалния закон. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение