Решение № 3755 от 23.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 356/2017 г.

Решение № 3755 от 23.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 356/2017 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от А. Д. И., лишен от свобода и изтърпяващ наказанието си първоначално в ОЗ- П., а понастоящем - в ОЗ - С. З., чрез адв. В. Стоянов срещу решение № 661 от 25.11.2016 г., постановено по адм. д. № 208/2016 г. по описа на АС-П.. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявените срещу Министерство на правосъдието и солидарно - срещу ГДИН и МП два обективно и субективно съединени иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразните фактически действия и бездействия на администрацията при Затвора - П., ведно със законните последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател А. И. с явява лично. Поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на обжалвания с нея съдебен акт по изложените в жалбата съображения. Ответниците по касация, Министерство на правосъдието и ГД" Изпълнение на наказанията"- С., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. От процесуалния им представител юриск. Тр. Чолаков по делото е депозиран писмен отговор с подробно развити в него съображения за неоснователност на касационната жалба, съответно - за правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С обжалваното решение АС- П. е отхвърлил като неоснователна исковата молба на А. Д. И., понастоящем -изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора - С. З., подадена против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"- С. и Министерство на правосъдието- С. с цена на двата иска от по 10 000 лв. Със същото решение съдът е осъдил ищеца и да заплати на двамата ответници сумата от 300 лв съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - П., изхождайки от фактическите и правни твърдения в исковата молба и събраните по делото доказателства - писмени документи и свидетелски показания е приел, че ищецът не е доказал наличието на първата материалноправна предпоставка за ангажиране отговорността на ответниците за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: наличието на твърдените от ищеца незаконосъобразни фактически действия и бездействия, от които претендира исковите суми . Въз основа представените от ответниците справки и показанията на разпитания по делото свидетел, административният съд е приел за установено от фактическа страна, че за целия исков период А. Д. И. е пребивавал сам в килия с квадратура от около 7 кв. м., оборудвана с мебелировка за две лица. Килията не разполага със самостоятелен санитарен възел и течаща вода, но достъп до общ такъв, с отделни прегради и постоянно течаща топла и студена вода е осигурен на територията на затвора при поискване. От изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза, запознала се обстойно и с личния медицински картон на затворника, съдът е заключил, че А. И. се е разболял от туберкулоза за първи път през 1996 г., т. е. преди постъпването си в затвора - П., а развитият по време на изтърпяване на наказанието инсулинозависим диабет няма връзка с посочените от затворника битови условия в затвора, но има много пряка връзка с двата рецидива на белодробното заболяване. На база горните фактически установявания АС- П. е заключил, че не е налице първата от кумулативно изискуемите по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответниците за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - не са налице твърдените от ищеца незаконосъобразни фактически действия и бездействия, които да унижават човешкото достойнство на ищеца и да му причиняват неимуществени вреди- чувство на възмущение и огорчение от неспазване на негови основни човешки права, гарантирани му от ЗИН (отм.), ЗИНЗС и ЕКПЧОС. След като не се установява наличието на незаконосъобразно фактическо действие или бездействие от страна на затворническата администрация, съдът е намерил за безпредметно да изследва наличието на останалите материалноправни предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка, както и обсъждане размера на обезщетението за вреди. Съдебното решениe е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели от своя страна до необоснованост на същото и до постановяването му в противоречие с материалния закон. Административният съд се е произнесъл по нередовна жалба, като не е отчел обстоятелството, че вторият от предявените искове- този срещу Министерство на правосъдието и ГД "ИН " за периода след 01.06.2009 г. няма посочен краен времеви период. Недопустимо е краят на претендирания период да се бележи "до приключване на делото пред първата инстанция". Съдът не е отчел и обстоятелството, че макар в обстоятелствената част на исковата молба по втория от предявените искове да се твърди, че е насочен срещу МП и ГДИН при условията на солидарност, в петитума на същата искова молба ищецът иска само ГДИН да бъде осъдена да му заплати сумата от 10 000 лв обезщетение за претърпени неимуществени вреди от лошите битови условия за периода: 01.06.2009 г. до датата на приключване на съдебното дирене в първата инстанция. Отделно от горното съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като не е изложил мотиви и правни доводи по всички наведени фактически основания на претенциите му за неимуществени вреди по двата обективно и субективно съединени иска. В исковата си молба А. Д. И., освен от настаняването му в пренаселена и неотговаряща на минималните изисквания за площ килия и от липсата на санитарен възел и течаща вода в килията за целия период на престоя си в ОЗ - П., претендира обезщетение за неимуществени вреди и от други фактически бездействия на затворническата администрация, а именно: от неосигуряване на ищеца на образователни, обучителни и квалификационни дейности, до които всички лишени от свобода имали равен достъп и от неосигуряване на условия за участие в спортни игри и упражнения по един час на ден извън времето, определено за престой на открито. Макар да е приел от фактическа страна определени доказателства в тази насока, АС-П. в мотивите на съдебния си акт не е развил съображения защо приема, че не се претендират вреди от тези фактически бездействия и/ или защо приема, че същите не съставляват незаконосъобразно фактическо бездействие да се изпълни задължение, пряко произтичащо от закон. Съдебното решение следва да бъде отменено като неправилно, а делото - върнато за ново произнасяне от друг състав на АС-П. след като исковата молба бъде уточнена както относно крайната дата на втория исков период, така и относно това дали и защо ищецът поддържа солидарно осъждане на Министерство на правосъдието и ГД"ИН"- С. по втория от исковете. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение