Решение № 7990 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6747/2011 г.

Решение № 7990 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6747/2011 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на адв. Гергана Юрукова, в качеството й на процесуален представител на Венцислав Димитров Малинов срещу решение № 255 от 7.03.2011 г. по адм. дело № 1004 по описа за 2010 г. на административния съд - Благоевград. С него е отхвърлена жалбата му срещу решение № 9400-0105 от 15.09.2010 г. на и. д. началник на митница Югозападна в частта, с която е отказано допускането под режим свободно обръщение с освобождаване на вноски сборове на стока - пътнически автомобил, употребяван, марка "Chrуsler", модел "300", първа регистрация 15.01.2008 г., шаси № 2C3KA43R97H820045, двигател № 7PE103710301. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - началникът на митница Югозападна оспорва същата като неоснователна чрез депозирано писмено становище на юрисконсулт Тодорка Вълканова. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Благоевград е било решение № 9400-0105 от 15.09.2010 г. на и. д. началник на митница Югозападна в частта, с която е отказано допускането под режим свободно обръщение с освобождаване на вноски сборове на стока - пътнически автомобил, употребяван, марка "Chrуsler", модел "300", първа регистрация 15.01.2008 г., шаси № 2C3KA43R97H820045, двигател № 7PE103710301. Същото е обжалвано по административен ред като е постановено потвърдително решение № 980 от 29.10.2010 г. на директора на агенция "Митници". В мотивите на съдебното решение подробно е изложена фактическата обстановка, а именно, че Венцислав Малинов е пристигнал в РБългария от САЩ, за да се установи постоянно в страната и е внесъл употребявано от него на предишното му местопребиваване лично имущество. Той го е манифестирал с митнически манифест № BG005700/1437 от 8.09.2010 г. пред митница Югозападна, като по повод установяването на предпоставките за допускане на внесените от него стоки под режим "свободно обръщение с освобождаване от вносни сборове на стоките" - лично имущество и пътнически автомобил, употребяван е представил писмени доказателства. Била е извършена проверка, като е издаден оспорения акт на и. д. началника на митница Югозападна. С него е допуснал под режим свободно обръщение с освобождаване от вносни сборове на стоката - лични вещи, подробно описани, без пътническия автомобил, описан по-горе. За него е приел, че не отговаря на изискванията на чл. 4, б."а" от Регламент на Съвета (ЕИО) № 1186/2009 г. за установяване на система на Общността за митнически освобождавания. Актът е оспорен по административен ред. Административният и съдебният органи приемат, че по фактите няма спор, а такъв е налице с оглед приложимостта на посочената разпоредба от регламента, респ. и правилното позоваване на нея. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. По делото е установено, а и не се спори, че процесният автомобил е закупен на 10.02.2010 г. в САЩ, като за същия е издаден талон за регистрация на 5.03.2010 г. На 29.07.2010 г. той е бил натоварен на контейнер № MSCU872290. Съгласно чл. 4, б."а" Регламент на Съвета (ЕИО) № 1186/2009 г. за установяване на система на Общността за митнически освобождавания, освобождаването се ограничава до лично имущество, което с изключение на конкретни случаи, обосновани от обстоятелствата, се намира във владение и, в случая на непотребими вещи, е използвано от заинтересуваното лице в предишното му обичайно място на пребиваване поне шест месеца преди датата, на която то е преустановило своето обичайно място на пребиваване в третата държава, която напуска. От съдържанието на разпоредбата е видно, че тя поставя в условия на кумулативност двете изисквания за владение и ползване на вещта, когато е непотребима, в случая автомобилът - да е във владение и да е използван за срок от шест месеца. Безспорно следва да се приеме, че е изпълнено само първото условие, като фактът, че вещта се транспортира не означава, че тя не е във владение на лицето. Не е налице второто изискване за използването й на територията на предишното обичайно място на пребиваване в третата държава за срок от шест месеца. Това е така, понеже автомобилът е закупен на 10.02.2010 г. и е натоварен на 29.07.2010 г., поради което физическото използване на същия не се явява изпълнено за посочения период от време. Това е първото касационно възражение в жалбата относно неправилното тълкуване на разпоредбата, което е неоснователно по изложените съображения. По второто касационно възражение относно позоваването на чл. 10, ал. 2, б."б" от цитирания регламент относно броенето на сроковете, то същото е неоснователно. Тя се отнася за изчисляване на сроковете в случаите, когато заинтересуваното лице, поради професионални задължения напусне третата държава, без същевременно да се установи на обичайното си пребиваване на митническата територия на общността. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответната страна по касационната жалба не следва да се присъждат съдебни разноски, понеже в съдебното производство пред настоящата инстанция не е участвал неин процесуален представител, а е депозирано само писмено становище. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение