Решение № 11267 от 21.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1536/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. К. К. от с-Генерал Тодоров, общ.Петрич срещу Решение 1931/02.11.2023 год. постановено по адм. дело 654/2023 год. по описа на Административен съд Благоевград. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 25 от Закона за гарантиране вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСН) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът директорът на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" чрез процесуален представител главен юрисконсулт Митова, в отговор по касационната жалба от 06.02.2024 год. я оспорва като неоснователна. Претендира разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за което решението е неблагоприятно, срещу подлежащо на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: С Решение 1931/02.11.2023 год. постановено по адм. дело 654/2023 год. Административен съд Благоевград е отхвърлил жалбата на И. К. К. против Разпореждане 4506-40-84/02.06.2023 год. на директора на фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" към Националния осигурителен институт, с което е отказано изплащане на гарантирано вземане на касатора, тъй като заявлението е подадено след изтичане на преклузивния срок по чл. 25 от ЗГВРСНР. Съдът е приел за установено, че със Заявление-декларация от 19.05.2023 год. за отпускане на гарантирано вземане с вх. 4502-01-20 е заявено изплащане на гарантирано вземане за начислени и неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения от работодателя "Топлофикация Петрич" ЕАД (в несъстоятелност). Въз основа на справка в Търговския регистър съдът констатирал, че производството по несъстоятелност за "Топлофикация Петрич" ЕАД е открито с Решение 11/06.02.2023 год. на Окръжен съд Благоевград постановено по ф. д. 5 по описа на съда за 2021 год. като решението е публикувано на 08.02.2023 год. Върховният административен съд - състав на шесто отделение, намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Решението на Административен съд Благоевград, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона, в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят извод, че правилно е отказано изплащане на гарантирано вземане на И. К. К.. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваното разпореждане, като са събрани и отнесени към правилното решаване на спора с писмени доказателства, обсъдени с релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. По делото не е спорно, че касаторът е бил в трудово правоотношение с "Топлофикация Петрич" ЕАД (в несъстоятелност) за периода от 14.01.2021 год. до 08.10.2021 год. Спорният въпрос в производството е относно началната дата от която тече срокът по чл. 25 от ЗГВРСНР. Съгласно чл. 25 от ЗГВРСНР гарантираните вземания по този закон се отпускат въз основа на заявление-декларация по образец, подадена от работника или служителя до териториалното поделение на Националния осигурителен институт по седалището на работодателя в тримесечен срок от датата на вписване на решението по чл. 6 или от датата на информиране на работниците и служителите от българския работодател за обстоятелството, че е открито производство по несъстоятелност по реда на законодателството на другата държава. По силата на чл. 6, т. 1 от ЗГВРСНР правото на гарантирани вземания за работниците и служителите по чл. 4, ал. 1 възниква от датата на вписване в търговския регистър на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност. Съобразно чл. 7, ал. 1, изр. първо от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, вписаното обстоятелство се смята за известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването. Съобразно чл. 3, ал. 1 от Наредбата за реда и начина на информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя, работодателят е длъжен в 14-дневен срок от вписване на съдебното решение по чл. 6 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя в търговския регистър да информира работниците и служителите си за датата на вписването и за реда за получаване на гарантираните вземания по ЗГВРСНР. Разпоредбата на чл. 25 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, обаче, поставя началото на срока за претендиране на вземането не от уведомлението на работодателя, а от датата на вписване в търговския регистър на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност. Съдът подробно е анализирал приложимите правни норми и е установил, че към датата на подаването на заявлението декларация на К.19.05.2023 год. срокът за упражняване на правото е изтекъл. Правилно е отчетено в решението, предмет на касационен контрол, че на 08.02.2023 год. е вписано Решение 11/06.02.2023 год. на Окръжен съд Благоевград постановено по ф. д. 5 по описа на съда за 2021 год., с което на основание чл. 630, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) е открито производство по несъстоятелност на "Топлофикация Петрич" ЕАД. Съответно на това тримесечният срок по чл. 25 от ЗГВРСНР е изтекъл на 08.05.2023 год., а касаторът е упражнил правото си на гарантирано вземане на 19.05.2023 год., поради което заявлението се явява просрочено. В тази връзка правилни и законосъобразни са решаващите изводи на Административен съд Благоевград. В касационната жалба не се съдържат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при извършване на съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващащ преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за тяхното издаване. Макар в случая работодателят да не е изпълнил задължението си за уведомяване по чл. 3 от Наредбата, това не е основание за възстановяване или удължаване на срока. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от този съдебен състав и не следват да бъдат дословно преповтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. Предвид изложеното Върховният административен съд - състав на шесто отделение, намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице посочените касационни основания за неговото отмяна. При този изход на спора в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд - състав на шесто отделение,