Решение № 15868 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14131/2016 г.
ВАСVI отделение21.12.2017 г.докладчик Росен Василев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1022 от 10.11.2016 г. по адм. дело № 27/2016 г. на Административен съд С. област. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 15868 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14131/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - С. област против решение № 1022 от 10.11.2016 г. по адм. дело № 27/2016 г. на Административен съд С. област, с което е отменено решение № 1012-22-62#1 от 20.11.2015 г. на Директора на ТП на НОИ С. област, и потвърденото с него разпореждане № МП-03-31411#4/23.06.2015 г., и преписката е изпратена на ТП но НОИ С. област за ново произнасяне, съгласно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В жалбата са изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост-касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне оспорването срещу административния акт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - А. Г. Я. не е изразил становище във връзка с оплакванията. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд С. област е отменил решение № 1012-22-62#1 от 20.11.2015 г. на Директора на ТП на НОИ С. област, и потвърденото с него разпореждане № МП-03-31411#4/23.06.2015 г. на началник на "ОП" при ТП на НОИ С.-област, с което е отказано да бъде изменена лична пенсия на А. Г. Я., от гр. С., за осигурителен стаж и възраст, и преписката е изпратена на ТП но НОИ С. област за ново произнасяне, съгласно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови това решение съдът е приел, че административният акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби. Приел е също, че в настоящия случай няма данни административния орган да е изпълнил задълженията по чл. 40 от НПОС с оглед установяване релевантния трудов и осигурителен стаж на Янев. Нито в оспореното решение, нито в разпореждане № МП-03-31411#4/23.06.2015 г. са обсъдени представените от него писмени доказателства в хода на административното производство. Не са установява по делото да са дадени указания до Янев от административния орган по реда на чл. 36 АПК. Решение е правилно. Установено е от фактическа страна, че с разпореждане № 5604127308/13.02.1015 г. на ТП на НОИ С. област, на Янев е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, по заявление от 18.12.2014 г., при навършена възраст 58 г. и 8 м. и осигурителен стаж от първа категория труд и по 104, ал. 2 от КСО 7 г. 08 м. и 01 дни, от втора категория труд 9 г. 03м. и 16 дни, и осигурителен стаж от трета категория труд 18 г., 01м. и 16 дни. На основание чл. 104 КСО общ осигурителен стаж превърнат към трета категория труд 42 г. 06м. и 10 дни. Пенсията е отпусната в минимален размер съгласно чл. 70, ал. 7 КСО. В разпореждането е записано, че осигурителният стаж за периода 1.01.1982 г. - 12.10.1996 г. от ДФ "Стройинженеринг" не е зачетен поради образувана проверка на осигурителя. С разпореждане № МП-03-31411#4/23.06.2015 г. на началник ОП към ТП на НОИ С. област, на Янев е отказано да бъде изменена личната пенсия за осигурителен стаж в действителен размер, с мотив, че представените по чл. 40 от НПОС удостоверения УП-3 № 295-6/2.05.2003 г. и УП-2 № 295-5/2.05.2003 г. не са редовни документи, тъй като съдържат реквизит БУЛСТАТ, каквото изискване съществува от 2011 г., и същите не могат да удостоверяват осигурителния стаж и доход. Същите не следвало да се вземат предвид при преценяване размера и правото на пенсия на лицето. Разпореждането е оспорено пред директора на ТП на НОИ С. област, който с Решение № 1012-22-62#1 от 20.11.2015 г. го е оставил в сила. Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза за периода 1.11.1982 г. - 12.10.1986 г. Янев е бил работник в леярен цех на ЖП Завод "Г. Д." и като такъв е бил осигуряван през цялото време и дължимите осигуровки от 47% върху БТВ са внасяни от държавната фирма в бюджета на НОИ. Янев фигурира в приетите разплащателни ведомости при проверка в НОИ. Спорът в процесния случай е относно осигурителния стаж на Янев от първа категория труд, във връзка с категорията труд, положен за периода 01.01.1982 г. -12.10.1986 г. в ДФ "Стройинженеринг" на длъжността "работник на формировъчни смеси в леярен цех", с оглед изискванията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО лицето да е работило 10 години при условията на първа категория. ДФ "Стройинженеринг" е правоприемник на ДФ"Транстехника", която от своя страна е правоприемник на ЖП Завод "Г. Д." С. Съдът е разгледал по същество жалбата, като е отменил решението. Правилно е приел, че административният орган е нарушил разпоредбите за служебното начало, според които е длъжен да установи служебно всички факти от значение за правилното разрешаване на случая. Следвало е да се преценят всички представени доказателства относими към спорния период, като се укаже и на Янев, че следва да представи намиращите се в него доказателства, включително и, че представените не могат да бъдат ценени по причините, обосновали отказа, с което да съдейства на молителя при упражняване на материалните и процесуалните му права. Цитираните факти и обстоятелства от вещото лице също не са проверени от административния орган в хода на проведеното административно производство по заявлението на жалбоподателя, за да бъде установен релевантния стаж на Янев, включително отразения такъв в удостоверения УП-3 № 295-6/2.05.2003 г. и УП-2 № 295-5/2.05.2003 г. При липса на такова поведение в административния орган правилно съдът е отменил решението и върнал преписката за извършване на неободимите процесуални действия по установяване на фактите в административното призводство, тяхната преценка и постановяване на решение за разрешаване на случая. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 АПК административния орган събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица и оказва процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производство - чл. 9, ал. 4 АПК. Тази разпоредба е израз на служебното начало в административното производство развит и в чл. 35 АПК, според който индивидуалният административен акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани. Също така според чл. 36, ал. 1 АПК доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи, а страните съгласно чл. 36, ал. 2 АПК са длъжни да съдействат на органа при събирането на доказателства, като са длъжни да представят тези които се намират в тях и не се намират при административния орган. При тази нормативна уредба на служебното начало съдът правилно е приел, че е налице нарушение на административно производствените правила. Едностранчивото обсъждане на отделни доказателства, без връзката им с останалите и преценката в тяхната съвкупност не е изпълнение на служебното начало. Следвало е да се дадат указания и да се извършат процесуални действия по събирането на годни доказателства в кръга на допустимите в чл. 40 НПОС . При констатациите на съда за пропуски в служебното начала е постановено правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения настоящият касационен състав на съда намира, че не са налице твърдяните касационни основания Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,
Цитирани разпоредби
2- чл. 208 АПК
- чл. 4