Решение № 5364 от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7214/2018 г.

Решение № 5364 от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7214/2018 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е образувано по касационна жалба подадена от Директора на Агенция "Митници" [населено място] срещу решение № 2733/23.04.2018 г. на Административен съд С.-град постановено по адм. д. № 2000/2018 г. по описа на съда. С обжалваното решение състав на Административен съд С.-град е отменил по жалбата на В. Първулова мълчалив отказ на директора на Агенция "Митници" по заявление № 9595/10.01.2018 г. В касационната жалба се твърди, че жалбата на Първулова до първоинстанционния съд не отговаря на разпоредбата на чл. 150, ал. 1, т. 7 от АПК като АССГ не е изпълнил изискванията на чл. 158, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 150, ал. 1, т. 6 и т. 7 от АПК като не е задължил Първулова да уточни в какво се състои незаконосъобразността на мълчаливия отказ и в какво точно се състои искането и, какви неточности са допуснати относно действително положения от нея трудов и осигурителен стаж. Касаторът твърди, че за да е налице мълчалив отказ административният орган следва да е отказал издаването на исканите удостоверения, а такива в случая са издадени. Същите са издадени с това съдържание, тъй като след 13.02.2002 г. Първулова не е била на работа в Агенция "Митници" и не е уведомила Агенция "Митници" за нейното местонахождение. Съответно няма издадени ведомости на нейно име. След тази дата административният орган не зачита трудов и осигурителен стаж на Първулова, тъй като няма доказателства за положен труд. Прави се искане съдът да отмени решението на първоинстанционния съд поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт Петров, който поддържа касационната жалба и прави искане съдът да отмени решението като неправилно и необосновано. Счита, че първоинстанционният съд не е разгледал в цялост цялата фактическа и правна обстановка. Твърди, че не е налице мълчалив отказ, тъй като исканите УП-2 и УП-3 са издадени. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание ответникът по касационната жалба не се явява. Представя подробни писмени бележки. Счита, че решението е правилно и законосъобразно, че е налице формиран мълчалив отказ по молбата на Първулова от 10.01.2018 г. за поправка на издадените удостоверения. Твърди, че до 09.12.2015 г. Първулова е била служителка на Агенция "Митници". Прави искане съдът да остави в сила решението на АССГ. Претендира направените по делото разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Счита, че административната преписка не е изпратена от органа в цялост предвид представените пред касационната инстанция доказателства. Съдът не се е съобразил с доказателствата по делото и неправилно е отменил мълчаливия отказ. Решението на АССГ следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане. За да постанови решението си Върховният административен съд, шесто отделение, съобрази следното: С обжалвания съдебен акт предмет на касационен контрол АССГ е: 1) отменил като незаконосъобразен мълчалив отказ на Директора на Агенция "Митници" по заявление от В. Първулова № 9595/10.01.2018 г.; 2) наредил е връщане на преписката на административния орган за изрично произнасяне в едномесечен срок съобразно мотивите на съдебното решение; 3) осъдил е Агенция "Митници" да заплати в полза на В. Първулова направените деловодни разноски в размер на 510 лева. Първоинстанционният съд приел, че В. Първулова е подала на 10.01.2018 г. заявление № 9595 до Директора на Агенция "Митници" за отстраняване на допуснати неточности в издадените УП-2/07.11.2017 г. и УП-3/17.11.2017 г., тъй като същите не отразявали фактическо положение по отношение на оспорващата, тъй като обхващали период до 15.02.2002 г., а по съдебен ред било установено, че издадената заповед № 681/15.02.2002 г. на директора на Агенция "Митници" за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" не е породила правни последици за прекратяване на трудово правоотношение. /решение № 92/06.04.2005, постановено по гр. дело № 10985/2004 г., СРС-55 състав, влязло в сила на 10.05.2005 г. / Трудовото правоотношение продължило до 09.12.2005 г., датата на издаване на следващата заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". В тази връзка В. Първулова подала заявление за издаване на удостоверения с корекция на различни от издадените през м. ноември 2017 г. фактически отразявания. По-точно искала да и се признае за трудов стаж периодите от 20.07.2000 г. -31.12.2000 г., от 14.02.2001 г. -31.12.2001 г. и от 14.02.2002 г. до 09.12.2005 г. В срока за произнасяне административният орган бездействал в следствие, на което се формирал мълчалив отказ по подаденото заявление от 10.01.2018 г. Според първоинстанционният съд през 2002 г. е образувано дисциплинарно производство приключило със издаване на заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Срещу тази заповед Първулова е подала искова молба за отмяна на наказанието. Образувано е гр. д. № 10985/2004 г. по описа на СРС, в което е установено, че към датата на подаване на исковата молба поради процедурни нарушения от страна на Агенция "Митници" заповедта за уволнение не е породила правни последици, т. е. Първулова е била в трудови правоотношения с Агенция "Митници". Решението на СРС е влязло в сила на 10.05.2015 г. През 2005 г. е издадена нова заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". АССГ е приел, че органът не е установил до кога следва да се зачита трудов стаж на Първулова-до датата на издаване на първата заповед или до датата на издаване на втората заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение"- 09.12.2005 г. В тази връзка за Първулова възниквал правен интерес да получи отговор по какви причини не се признава трудов стаж за времето от 13.02.2002 г. до 09.12.2005 г. Въз основа на горното в мотивите на проверяваното решение е формулиран решаващ извод, че е налице мълчалив отказ от страна на административния орган за издаване на удостоверения образец УП-2 и УП-3 с исканото съдържание. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Атакуваният с нея съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен като постановен по недопустима жалба, поради което същият следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати. Искането на Първулова, с което същата е сезирала административния съд е да се извърши корекция на издадените вече удостоверения като и се зачете за трудов стаж и се впишат съответните данни в тези удостоверения периодите от 20.07.2000 г. -31.12.2000 г., от 14.02.2001 г. – 31.12.2001 г. и от 14.02.2002 г. до 09.12.2005 г. По същество искането от 10.01.2018 г. е искане за установяване на трудов стаж отправено до административния орган. В жалбата до първоинстанционния съд отново се иска от съда да отмени формиралия се според жалбоподателката мълчалив отказ и съдът да задължи административният орган да издаде удостоверенията с търсеното съдържание като признае по отношение на жалбоподателката, че горепосочените периоди следва да се зачитат за трудов и осигурителен стаж. Така отправеното искане е недопустимо. В съдебното производство не може да бъде установяван конкретен размер на осигурителния стаж. Предмет на съдебно производство може да бъде отказът да се издаде исканото удостоверение, но не и съдържанието на същото. В настоящия случай през месец ноември 2017 г., когато органът е бил сезиран с искане за издаване на УП-2 и УП-3 същият ги е издал със съдържанието съответно на документите намиращи се в него. Ако заявителят не е бил съгласен с това съдържание същият разполага с възможността на оспори съдържанието на удостоверенията пред гражданския съд в исково производство по чл. 124, ал. 4 от ГПК. По съдебен ред, както бе посочено по-горе може да се оспорва отказът да се издаде исканото удостоверение, но не и самото удостоверително волеизявление на органа относно фактите и обстоятелствата с правно значение, които са материализирани в този документ представляващи неговото съдържание. В съдебното производство не може да се установява конкретен размер на осигурителен стаж, тъй като редът за установяване на трудов и осигурителен стаж е регламентиран със Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред като споровете по този закон са подсъдни на общите съдилища. Във връзка с гореизложеното Административен съд С.-град като е разгледал жалбата на Първулова срещу мълчаливия отказ на Директора на Агенция "Митници" е разгледал една недопустима жалба и е постановил недопустимо решение. Същото следва да се обезсили, а жалбата да се остави без разглеждане. Процесуалният представител на административният орган е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева по Наредбата за заплащането на правна помощ. С оглед изхода на делото съдът намира искането за основателно. Следва да се осъди В. Първулова да заплати на Агенция "Митници" разноски по делото в размер на 200 лева представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от гореизложеното Върховен административен съд, шесто отделение, на основание чл. 221, ал. 3 от АПК