Решение № 9243 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11674/2015 г.

Решение № 9243 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11674/2015 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието е обжалвала решението от 14.07.2015 г. по адм. дело № 112/2015 г. по описа на Административния съд-Ш. в частта, в която е била осъдена да заплати на В. А. Х. обезщетение в размер на 450 лева за претърпените за периода 12.10.2009 г. - 22.02.2011 г., по време на престоя му в сектор "Арести" при Областната дирекция "Изпълнение на наказанията" - Ш. неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 19.05.2015 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и е поискано да бъде отменено в тази част, като се присъдят разноски. Решението се обжалва и от В. А. Х. в частта, в която предявеният от него срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" иск е бил отхвърлен за разликата над уважения до пълния предявен размер от 10 000 лева. Направено е оплакване за неправилност на решението в обжалваната част и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което искът да се уважи и в останалата му част. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно в осъдителната част и следва да се отмени, тъй като ищецът не доказал, че вследствие на лошите условия в ареста е понесъл морални вреди. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на В. А. Х., с която срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е бил предявен иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за сумата 10 000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в периода 12.10.2009 г. - 22.02.2011 г. от незаконосъобразни действия и бездействия на ответника, изразяващи се в липсата на санитарен възел в килиите, в които ищецът е бил настанен в сектор "Арести" при Областната служба "Изпълнение на наказанията" - Ш., в неосигуряването на пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване на помещенията, както и на условия за лична хигиена, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане. Административният съд е установил, че на 12 октомври 2009 г. В. А. Х. бил задържан в сектор "Арести" при Областната служба "Изпълнение на наказанията" - Ш., където останал до 22 февруари 2011 г. Арестантските помещения се намирали в сграда, строена през 1973 г., на която не бил правен ремонт. Арестът не разполагал с каре за разходка на открито. Килиите не били оборудвани със санитарен възел, а в някои от тях нямало пряка слънчева светлина. Ищецът бил настанен последователно в килия № 3, в килия № 6 и килия № 7, като последните две били без прозорци. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приел, че по време на пребиваването на В. Х. в килии № 7 и № 8 не са били осигурени условия, отговарящи на изискванията за пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, нормален достъп до санитарен възел и течаща вода и разходка на открито всеки ден, в рамките на един час. С. посочил, че съгласно чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезание, на жестоко или нечовешко отношение. За изтезания, жестоко и нечовешко отношение се смятат умишленото поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване, унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност. Администрацията на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" била задължена да осигури необходимите за поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените условия, така че да се зачитат правата и достойнството им. В случая отговорните длъжностни лица не осигурили и минималния стандарт за настаняване, поради което ищецът понесъл неимуществени вреди в пряка причинна връзка с бездействието на администрацията. Според мотивите на съда, поставянето на задържаното лице в неблагоприятни условия било в състояние да породи емоционално и морално страдание, стрес и безпокойство, каквито ищецът действително изпитал, видно от представената по делото медицинска епикриза. Липсата на елементарни битови условия, изразяваща се в принуда лицето да пребивава непрекъснато в килия без прозорец и възможност за естествено проветряване, при непрекъснато осветление с електрическа крушка, застоял и мръсен въздух, ограничен достъп до санитарен възел и течаща вода, както и липсата на разходка на открито, били от такова естество, че предизвикват страдания у всеки човек. При наличието на предвидения в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ фактически състав административният съд приел, че на ищеца се дължи обезщетение за причинените му вреди. Съдът съобразил характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, които нямали отражение върху здравето на ищеца, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси, компенсаторния характер на търсената с настоящото дело защита, от една страна, и от друга, икономическия стандарт в страната към момента на увреждането и присъдил обезщетение по справедливост в размер на 450 лева заедно със законната лихва, считано от 19.05.2015 г. В останалата част до пълния предявен размер от 10 000 лева, искът бил отхвърлен. Касационната инстанция намира, че касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е неоснователна. В жалбата се твърди, че съдът постановил осъдителен диспозитив в противоречие с доказателствата по делото, тъй като от показанията на разпитаните свидетели не се доказвали понесени от ищеца неимуществени вреди. Липсвала и причинна връзка между извършваната от дирекцията правно регламентирана дейност и претендираните от В. Х. вреди. По повод на тези оплаквания следва да се отбележи, че съдът е изложил подробни мотиви относно неблагоприятните жизнени условия, в които е пребивавало задържаното лице. Състоянието на помещенията в сектор "Арести" - Ш. е лошо именно поради бездействието на ответника да положи необходимата грижа, като насочи бюджетни средства и организира ремонта и преустройството им. Отговорността по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди е обективна и се носи от институцията независимо дали вредите са причинени виновно от съответните длъжностни лица. Съгласно чл. 12, ал. 1 ЗИНЗС прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", поради което дирекцията отговаря за обезщетяването на вреди, причинени от незаконни действия и бездействия при извършване на дейността, свързана с изпълнение на наказанията. Действително, както възразява касационният жалбоподател Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", свидетелите, посочени от ищеца, не са разпитани относно неговата емоционална реакция на лошите условия в ареста. Независимо от това, следва да се споделят мотивите на административния съд, че всеки човек, поставен в такива тежки условия, неминуемо понася морални вреди, които освен във физически дискомфорт, се изразяват и в силни чувства на унижение, малоценност и засегнато достойнство. Поради липсата на соченото отменително основание постановеното решение в осъдителната част е правилно и следва да бъда оставено в сила. Решението противоречи на материалния закон в отхвърлителната му част. Съдът е присъдил обезщетението в размер, което не може да се счете за справедлив. Въпреки че е отчел всички обстоятелства, които характеризират увреждането, съдът незаконосъобразно е определил обезщетение, което не съответства на характера на причинените вреди и на периода, през който са били търпяни. С оглед суровите условия в следствения арест и продължителния период от година и четири месеца, през който ищецът е живял в тази среда, справедливото обезщетение възлиза на сумата 2000 лева, от която първоинстанционният съд е присъдил 450 лева. Решението, в частта за отхвърлянето на иска, следва да се отмени за разликата над присъдения размер от 450 до 2000 лева заедно със законната лихва. Вместо него следва да се постанови друго, с което Главна дирекция "Изпълнение на наказанието" бъде осъдена да заплати на В. Х. обезщетение в размер на 1550 лева ведно със законната лихва от 19.05.2015 г. В останалата част, в която искът е отхвърлен, решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноски на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд