Решение № 6260 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14609/2016 г.

Решение № 6260 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14609/2016 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "И. к. - В. Ш.", гр. С. срещу решение № 6911/9.11.2016 г. на Административен съд С. град по адм. д. № 8099/2016 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 67/23.03.2016 г. на Председателя на Патентно ведомство на Р. Б. за отказ за регистрация на марка вх. № 133023 от 26.06.2014 г. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че разпоредбата на чл. 11 от ЗМГО изчерпателно и императивно посочва случаите, в които не се регистрира марка. В настоящата хипотеза, за да откаже регистрация на марката, органът се позовал на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗМГО, която касаторът приема за неприложима. Сочи, че заявената марка е комбинирана, като изобразява стилизирана мъжка фигура, която държи жезъл с грозд на върха в едната си ръка и на рамото на другата - съд за вино. Косата и брадата на мъжа представлявали лози, отрупани с гроздове. Марката съдържала и словен елемент PERPERIKON и технически указания. Отрича същата да се състои или да включва наименованието на културна ценност, нито нейното изображение, карта, стилизирано представяне и прочие. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗМГО изисквала марката да се състои от или да включва наименование или изображение на културна ценност или части от културни ценности, определени по реда на Закона за културното наследство. Твърди, че позоваването на Археологически средновековен комплекс "Перперикон", гр. К. е неправилно, тъй като този комплекс не представлява културна ценност, регистрирана по Закона за културното наследство. Като такава ценност била регистрирана единствено Средновековна крепост "П.", но ЗМГО в хипотезата на чл. 11, ал. 1, т. 11 не допускал разширително тълкуване. Излага подробни аргументи за липсата на предпоставките за приложение на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗМГО. Органът, а и първоинстанционният съд недопустимо се позовавали на информация от туристически справочници и добило гражданственост наименование, при разширително тълкуване на разпоредбата на закона. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени решение № 67/23.03.2016 г. на Председателя на Патентно ведомство на Р. Б. за отказ за регистрация на марка вх. № 133023 от 26.06.2014 г., като преписката се върне на органа със задължителни указания досежно правилното приложение на закона. Ответникът, Председателят на Патентно ведомство, изразява становище за неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Производството пред АССГ е образувано по жалба на ЕТ "И. к. - В. Ш.", гр. С. срещу решение № 67/23.03.2016 г. на Председателя на Патентно ведомство на Р. Б. за отказ за регистрация на марка вх. № 133023 от 26.06.2014 г., PERPERIKON, комбинирана. За да отхвърли жалбата на ЕТ, съдът въз основа на анализ на фактите във връзка с приложимите правни норми, е обосновал законосъобразност на акта на всички основания по чл. 146 АПК Решението е правилно: Страните не спорят по фактите, като същите са установени от първоинстанционния съд въз основа на анализ на събраните относими, допустими и необходими доказателствени средства: Молителят ЕТ "И. к. - В. Ш.", гр. С. е сезирал Патентно ведомство с искане за регистрация на комбинирана марка вх. № 133023 от 26.06.2014 г., PERPERIKON. Постановено е решение за отказ за регистрация от държавен експерт при Патентно ведомство. Същото е оспорено по реда на чл. 42, ал. 1, т. 1 ЗМГО, по повод на което е постановен процесния за настоящото производство акт. Не се спори между страните, че мотив за отказ за регистрация на марката е разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗМГО, както и че заявената марка е комбинирана и изобразява стилизирана мъжка фигура, която държи жезъл с грозд на върха в едната си ръка и на рамото на другата - съд за вино; косата и брадата на мъжа представляват лози, отрупани с гроздове, като марката съдържа и словен елемент PERPERIKON. Не се спори още и че Средновековната крепост П., с. Г. крепост, 2,5 км. юи, е вписана в Списъка на културно-строителните паметници от епохата на Античността и Средновековието. За да отхвърли жалбата срещу решението на председателя на ПВ, съдът е обосновал правилно приложение на материалния закон и наличие на основание за отказ по чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗМГО. Приел е, че словният елемент в процесната марка дава основание за приложение на посочената правна норма, въпреки че вписаният в регистъра патентник на културата "Средновековна крепост П." не е идентичен по звучене с текстовата част на марката PERPERIKON. За да приеме наличие на хипотезата, съдът се е обосновал с правилното, според него, становище на експертът при ПВ, съгласно което: с наименованията П. и Перперикон е наричан един и същ обект, а именно - Средновековна крепост "П.". В тази насока първоинстанционният съд се е позовал на писмо на директора на Националния институт за паметници на културата - л. 40 по делото, съгласно което средновековна крепост "П.", разположена на 2,5 км югоизточно от село Г. крепост, община К., обявена под № 8 от ДВ, бр. 67/68 г. и археологическият комплекс "Перперикон" са един и същи обект. Предвид това и съобразявайки, че заявената марка, в словния си елемент включва транслитерация на името Перперикон, първоинстанционният съд е приел за законосъобразно приложена от председателя на ПВ забранителната хипотеза на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗМГО. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, с които се отхвърля възражението на жалбоподателя за разширително тълкуване на закона. В действителност, смисълът на нормата е съхранението на конкретна културна ценност, без да се формализира производството, свеждайки забраната до конкретен начин на изписване на наименованието в регистъра на културните ценности. Касационната инстанция приема изводите на първоинстанционния съд за правилни и напълно съответстващи на духа и целта на закона. В действителност, и според състава на седмо отделение ВАС, волята на законодателя е да бъдат охранявани културните ценности като такива, без буквализиране на наименованието им в конкретен списък. Съгласно чл. 11, ал. 3 ЗМГО, разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 от същия н. а. не се прилага при съгласие на съответния компетентен орган. В случая такова липсва, поради което и въпросът за неприложението на посочената разпоредба не се спори. Горното обосновава извод за правилност на обжалваното съдебно решение. След като средновековната крепост "Пеперек" обявена по реда на чл. 4 от ЗПКМ в списъка на архитектурно строителните паметници на културата /ДВ 67/1968 г./ и археологичен обект Перперикон са един и същ археологически паметник на културата с категория "национално значение", и статутът му не е променен, а названието му Перперикон е по-късното му име, което се появява през византийската епоха и с което този паметник е придобил известност в обществото, както и при отчитане на факта, че заявената за регистрация комбинирана марка /л. 83 и сл./ съдържа названието "Перперикон", доказани се явяват основанията за отказ за регистрация на марката по чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗМГО. Основателно е посочено, че не се регистрира марка, която се състои от или включва наименование или изображение на културна ценност или части от културни ценности определени, по реда на ЗКН, предвид § 10 ПЗР на /ЗКН/ съгласно който заварените обявени по досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя статут и категория като културни ценности по този закон. В тази връзка правилно е позоваването на чл. 9, ал. 1 ЗМГО относно определението за марка като знак, който е способен да отличава стоките и услугите от тези на други лица и на целта на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗМГО - да не допуска включване на наименование и пр. на културни ценности определени по реда на ЗКН без съгласието на съответния компетентен орган. В този смисъл е от значение обстоятелството дали се включва в марката название, с което е известна съответна културна ценност, а не дали се включват всички или само част от названията на тази ценност, с които същите са обявени по надлежния нормативен ред. Неоснователни са оплакванията в касационна жалба относно регистрация на други марки на други правни субекти, тъй като дори да са постановени такива административни актове в ЗМГО не са налице нормативни основания за съобразяване с тях, а само с относимите текстове на ЗМГО. Неоснователни са й възраженията относно допустимите доказателствени средства събрани в производството - част от тях имат характер на официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК ползващи се с материална доказателствена сила /л. 32,34,40,41/, друга част са събрани по надлежния ред от административния орган /л. 19 и сл., л. 69/, като същите не са оспорени по реда и в срока по чл. 193 ГПК. Налага се извод, че обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК налагащи отмяната му, и следва да се остави в сила, а касационната жалба се остави без уважение като неоснователна. Предвид изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат разноски за касационна инстанция в размер на 200 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд