Решение № 14181 от 27.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1990/2014 г.

Решение № 14181 от 27.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1990/2014 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството о делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Александър Георгиев Георгиев в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП срещу решение № 7856/13.12.2013 г., постановено по адм. дело № 2728/2013 г. по описа на Административен съд, София град в частта, в която по жалба на "Бул Грани" ЕООД - гр. София е отменен РА № 2101206148/29.10.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден в същата част с решение № 95/18.01.2013 г. на директора на същата дирекция за ангажиране солидарната отговорност на дружеството по чл. 177, ал. 2, предл. 1 ЗДДС до размера на сумата от 97 439,20 лв. за данъчен период на месец април 2011 г. по доставки на "Вайцман България" ЕООД. Макар в касационната жалба да са посочени отменителни основания поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост, от изложението й може да се направи извод, че се релевира и друго основание по чл. 209, т. 3 АПК - съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като касаторът се оплаква, че съдът превратно е тълкувал и преценил доказателствата по делото, както и не е изследвал в пълнота всички събрани доказателства по делото. Иска отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне жалбата на "Бул Грани" ЕООД срещу ревизионния акт в същата част, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Горанов. Ответникът по касационната жалба "Бул Грани" ЕООД - гр. София чрез процесуалния си представител адв. Златарова я оспорва по съображения, изложени в депозирания по делото писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че солидарността като фирма на отговорност за чуждо данъчно задължение по ЗДДС притежава редица специфики, които я отличават от цивилистичната такава. Според съда в тази връзка солидарността по смисъла на чл. 177 ЗДДС се разпростира между две лица и това правило е дефинирано по силата на закона - това винаги е доставчикът, който не е внесъл данъка, като той респективно отговаря пред държавата заедно с получателя, който е упражнил правото на данъчен кредит по повод на тази доставка, а кредиторът винаги е публичен субект - фиска. Прието е в обжалваното решение, че лицата, чиято отговорност се ангажира по чл. 177 ЗДДС не стават носители на данъчното задължение на данъчния длъжник (доставчик), а тяхната отговорност се свежда до изпълнение на данъчното задължение, като в случай, че те изпълнят чуждото задължение имат право на регресен иск спрямо действителния данъчен длъжник, който се реализира по общия граждански ред. Съдът е посочил, че първата предпоставка на закона е да е ползвано право на приспадане на данъчен кредит, което е свързано с невнесения данък от друго регистрирано лице - чл. 177, ал. 1 ЗДДС, а другата предпоставка по цитираната разпоредба - изискването данъкът да не е внесен ефективно като резултат за данъчен период. За да се пристъпи към реализиране на солидарна отговорност, органът по приходите е следвало според съда да установи връзката между невнесения данък за периода, в който е настъпило данъчното събитие, съответно данъкът е станал изискуем и невнесения данък по конкретната доставка към лицето, чиято отговорност се реализира, както и дължимият данък да не е внесен към датата на издаване на ревизионния акт на получателя, чиято отговорност се търси. Съдът е приел, че органът по приходите търси отговорността от получателя по доставката на основание чл. 177, ал. 2, предл. 1 ЗДДС, тъй като твърди, че получателят е знаел, че данъкът няма да бъде внесен. Съдът е обсъдил декларацията на управителя на "Бул Грани" ЕООД, на която са се позовали приходните органи и според която по доставките от "Вайцман България" няма извършен транспорт, тъй като закупените стоки са на съхранение в силозите на доставчика в гр. Бургас, но е направил извод, че от тази декларация не се доказва по безспорен начин, че тя сочи на извод, че между жалбоподателя и доставчика му съществува дълготрайно партньорство, взаимно доверие и особен характер на взаимоотношенията, което обосновава знанието по чл. 177, ал. 2 ЗДДС. Според съда обстоятелството, че управителят на дружеството жалбоподател е бил пълномощник на "Вайцман България" ЕООД по подаване на справки декларации също не води до извод, че дружеството е знаело, че данъкът няма да бъде внесен от този доставчик. Съдът е обосновал този си извод с мотива, че задължението за подаване на декларация е различно от задължението за внасяне на данъка. Съдът не е възприел констатацията на приходните органи, че данъкът по процесната доставка не е включен в справка-декларация за месец април 2011 г. и затова е налице знание, че данъкът няма да бъде внесен. Съдът се е позовал на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че в справката декларация по ЗДДС на жалбоподателя процесната фактура № 50...3/7.04.2011 г. е включена за месец април 2011 г., а доставчикът "Вайцман България" ЕООД я е включил в своята справка за месец септември 2011 г., както и че вещото лице е установило, че няма плащане по тази фактура. Изводът на съда, който е обусловил и обжалвания правен резултат е, че не е доказано от приходните органи, че е налице основание за ангажиране солидарна отговорност по чл. 177 ЗДДС на жалбоподателя като получател по доставка от "Вайцман България" ЕООД. Обжалваното решение е неправилно постановено. Принципно правилни са мотивите на пъровинстанционния съд относно характера и природата на солидарната отговорност за неизпълнено данъчно задължение по смисъла на чл. 177 ЗДДС. От доказателствата по делото безспорно е установено, че дължимият ДДС по доставка на пшеница от "Вайцман България" ЕООД не е внесен в републиканския бюджет. Установено е също така, че данъкът не е отразен нито в дневник за продажби, нито в справка-декларация за периода - месец април 2011 г. от доставчика "Вайцман България" ЕООД. Спорът между страните по делото е относно установяване на обстоятелството налице ли е било знание у получателя по доставката, че данъкът по нея няма да бъде внесен. Приходните органи са приели, че ревизираното лице е знаело, че данъкът няма да бъде разчетен с бюджета, като са се позовали на установеното по делото обстоятелство, че управителят на "Бул Грани" ЕООД е подал справката декларация на "Вайцман България" ЕООД за месец април 2011 г. Видно от тази декларация, която е представена по делото, в нея е посочен нулев резултат за внасяне на ДДС, което означава, че доставчикът не е отразил фактурата и не е начислил дължимия ДДС като задължение към републиканския бюджет. С подаването на справката декларация на доставчика, управителят на дружеството-получател е знаел, че ДДС няма да бъде внесен, след като в справката е отразен нулев резултат за внасяне. Обстоятелството, че ДДС е начислен и отразен в справка-декларация на доставчика за месец септември 2011 г., не променя извода, че е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2, предл. 1 ЗДДС - получателят е знаел, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика му. Знанието е субективна категория, но при всички случаи за доказването му следва да се изхожда от обективни критерий. Такъв обективен критерий правилно приходните органи са приели наличието на подаване до ТД на НАП от управителя на касатора на справка-декларация на неговия доставчик, поради което наистина се установяват особени взаимоотношения между получателя и доставчика, макар да не отговарят на предпоставките за свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК. Вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е установило, че няма плащане по фактурата, което още веднъж показва наличие на знание у получателя, че данъкът по издадената му от доставчика фактура няма да бъде внесен. Освен това приходните органи са приобщили към доказателствата, събрани в хода на ревизията и РА № 2101202031/31.05.2012 г. на "Вайцман-България" ЕООД, като от него са установили, че процесната фактура вместо за месец април 2011 г. е включена в дневника за продажби и справка-декларация за месец септември 2011 г., но към момента на издаване на ревизионния акт на "Бул Грани" ЕООД няма данни данъкът да е бил внесен в републиканския бюджет. Доказателства за обратното не са ангажирани в хода на съдебното производство, поради което следва да се приеме за безспорно установено, че данъкът не е внесен, а касаторът е знаел за това обстоятелство, предвид факта, че неговият управител е подавал справките-декларации пред приходната администрация на своя доставчик. С ревизионния акт на доставчика приходните органи са го задължили с ДДС за внасяне за данъчен период на месец април 2011 г. в размер на 97 439,20 лв., а не за месец септември 2011 г., но както се посочи по-горе няма доказателства данъкът да е бил внесен. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението в обжалваната му част е неправилно на посочените от касатора основания и подлежи на отмяна. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по същество, с което жалбата на "Бул Грани" ЕООД срещу РА № 2101206148/29.10.2012 г. в частта, в който му е ангажирана отговорността по чл. 177 ЗДДС следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана. Предвид изхода на делото и направеното искане от касатора, на същия следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 723,18 лв. Това възнаграждение се присъжда на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК и то е за цялото съдебно производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,