Решение № 5941 от 15.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5946/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Миграция МВР, чрез процесуален представител юрк. Терзийска срещу решение 301/27.04.2023 г. на Административен съд Хасково, постановено по адм. дело 794/2022 г., с което е отменена негова заповед 5364з (д) 1531/15.07.2022 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на младши инспектор К. Г. Г. и прекратяване на служебното му правоотношение. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че съдът неправилно е приел, че заповедта е издадена в противоречие с целта на закона и в разрез с индивидуализацията на наказанието по чл. 206, ал. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗВМР). Иска решението да бъде отменено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация К. Г. Г., чрез адв. Коларова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска обжалваното решение да се остави в сила. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок по чл. 211, ал. 2 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното решение първоинстанционният съд е приел за установено, че дисциплинарната отговорност на К. Г. е ангажирана за извършено от него нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 01.11.2021 г., около 12.30 ч. на пост 8 ударил с ръка служителя Д. Х. К., сътрудник охрана, като деянието е предшествано с "обидни думи". Деянието е квалифицирано като виновно неизпълнение на правилата за поведение на държавните служители в МВР и е определено като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗВМР, защото е значително отклонение от поведението на полицейски служител. Първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, при спазване на задължението за мотивиране с излагане на фактическите и правни основания, като са налице изискуемите реквизити, съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. След анализ на представените по делото доказателства съдът е приел, че в хода на дисциплинарното производство не са допуснати процесуални нарушения. Като преценил всички представени по делото доказателства е направил извод, че макар и деянието на Г. да е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, същото не уронва престижа на службата, предвид Тълкувателно постановление 3/07.06.2007 г. по т.д. 4/2007 г. на ВАС, защото макар и укоримо деянието не е станало достояние на обществеността. Прима също, че случаят не е с такъв интензитет, агресивност и публичност, че да бъде окачествен като тежък и реално да застрашава доброто име на институцията, респективно да уронва доброто име на службата. Посочено е, че заповедта е издадена в противоречие с целта на закона и в разрез с правилата за индивидуализация на наказанието по чл. 206, ал. 2 ЗМВР при липсата на мотиви дали целите на дисциплинарното наказание няма да бъдат постигнати с налагането на по-лекото по вид наказание при спазване на принципа за съразмерност в административния процес по чл. 6, ал. 2 АПК. С решението съдът отменил заповедта като постановена в противоречие с материалния закон - чл.146, т.4 и т.5 АПК. Решението е правилно. Настоящата съдебна инстанция споделя извода, че заповедта е издадена от компетентен орган при спазване на изискванията за провеждане на дисциплинарното производство. Съдът е установил обосновано фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Изводите на съда съответстват на доказателствата по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение" са деянията, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. За да може едно нарушение на Етичния кодекс да се определи като тежко нарушение на служебната дисциплина е необходимо наличието и на квалифициращо обстоятелство, деянието да уронва престижа на службата. В мотивите на Тълкувателно постановление 3 от 7.06.2007 г. на ВАС по т. д. 4/2007 г., ОС на съдиите е посочено, че под "престиж на службата" следва да се разбира авторитетът на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата държава. Неспазването на служебната етика, незачитането на установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната полицейска дейност. Деянието ще е "уронващо престижа" и когато поведението е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция. Не е необходимо деянието да е извършено на публично място. Само обаче фактът, че деянието е станало достояние на външни на МВР институции и лица, не е достатъчно, за да се определи едно деяние като тежко дисциплинарно нарушение, за което органът по назначаване в условията на обвързана компетентност да е длъжен да наложи наказание "уволнение". Деянието трябва да е от такова естество, че да намалява престижа на МВР. Няма никакви доказателства, какви думи е използвал К. Г. към служителя Д. К., за да бъдат определени като "обидни" или "нецензурни". Думите са определени като нецензурни от самия Корцанов, но повече данни в докладната му записка / л.71/ и обясненията на други служители няма. Очевидец на инцидента е сътрудник по охрана Г. Д., който в докладната си записка /л.69/ описва само удар в тила на Корцанов, но не посочва обидни думи, които да са произнесени от Г... Относно нанесеният удар от страна на К. Г. в присъствието на служителя Г. Д. не са обсъдени всички събрани в дисциплинарното производство доказателства и не е изяснена в цялост конкретната ситуация. От обясненията на старши полицай Й. Н. Г. става ясно, че неотключването и неотварянето на вратата на пост 8 в 12.25 ч. на обяд е възпрепятствало тръгването към столовата за обедно хранене в "режимен момент" на принудително настанените чужденци в дома. Комуникацията между пост 4, на който е била Й. Г., пост 12, на който е бил К. Г. и пост 8, на който е бил Д. К., е извършвана в радио ефир. В обяснението си Г. твърди, че първоначално в 12.00 ч. се е съобразил с информацията да се изчака връщането на старши служител Г. З. от обяд. След 20 минути чул по радиостанцията да се нарежда на пост 8 да отвори вратата за пропускане на чужденци за храна на пост 12 и тръгнал към пост 8 след получен положителен отговор от Корцанов "разбрано". В същия смисъл е обяснението на служителя Г.. Последвалият въпреки това отказ от Корцанов да отвори вратата и препятстването да се спазят режимните моменти на чужденците за обяд поради неприключил обяд на друг служител /виж обобщена справка л.26 от делото и обяснението на л.90/ и отказът на К. Г. да продължи да чака отварянето на вратата от Корцанов до пристигане на Г. З., е създало напрежение. Наказващият орган обсъжда обяснението на Г. за причините за инцидента- риск от бунт на чужденците поради закъснението на обяда, съзнателна провокация от страна на Корцанов с многократно напускане на постове и обикаляне на постове поради "връзки в СДВНЧ-Любимец", умишлено забавяне организацията по преминаване на чужденците към помещението за храна, опит за физическо препятстване на Г. да вземе ключовете, но не проверил тези факти, които могат да установят формата на вина. Доказано е, че Г. е ударил Корцанов, взел сам ключовете, отключил вратата, върнал ключовете и пропуснал със сътрудника по охрана Г. Д. чужденците през пост 12 в посока към столовата. Служителят Д. К. изрично е посочил в обясненията си, че от неговата позиция не е видял какво се е случило между Г. и Корцанов /л.27/. Съдът правилно е приел, че съставът на разпоредбата на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР не е изпълнен. Деянието на Г. е станало достояние на други служители и съдебния лекар въз основа на информацията, предоставена от пострадалото лице. Удрянето на колега представлява причиняване на физическа болка и нарушава т.13, б."м" от Етичния кодекс. Но не всяко неетично поведение е тежко нарушение на служебната дисциплина, накърняващо престижа на службата. В заповедта няма мотиви по чл. 210 от ЗМВР относно противоправно поведение на служител в контекста на конфликтна ситуация и напрежение в Специален дом за временно настаняване на чужденци-Любимец, защото не са проверени наведените от служителя релевантни за случая обстоятелства. Такива доказателства са събрани в хода на съдебното производство чрез разпита на свидетеля Д. А. К., който свидетелства за начина на организиране на работата в дома, за поведението на Корцанов в деня на инцидента /неприсъствието му при приемане на дежурството, изчезването му по време на работа, "неадекватно държане в него ден"/, събирането на чужденците до разделителна и охранителна мрежа към 12.30 ч. при настъпване на момент да обядват и "възпирането им, когато напирали да ходят да ядат", принципно техни бурни реакции, недоволство, ескалации на напрежение, когато се закъснее с режимни моменти /л.161/. Свидетелят подробно е разказал ситуацията и впечатлението, което е оставило поведението и реакциите на Корцанов у него самия. Свидетелят въобще не е възприел нанасяне на удар върху Корцанов при разминаването с Г. по тясното стълбище, без да изключва възможността за физически контакт. Тъй като наказващият орган не е проверил защитната теза на служителя, не е установил фактите около инцидента, които не оправдават, но могат да обяснят в някаква степен нервната реакция на Г.. Наказващият орган въобще не е индивидуализирал наложеното наказание. Липсват мотиви в оспорената заповед относно определянето вида на наложеното наказание, поради което не е спазен чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, съгласно който при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Дисциплинарно наказващият орган е длъжен да изложи мотиви, от които да стане ясен избора на съответното дисциплинарно наказание. Неспазването на чл. 206, ал. 2 ЗМВР е императивно и има за последица съществено нарушение на правилата за дисциплинарно производство. Настоящата съдебна инстанция споделя правния извод на съда за нарушаване на принципа на съразмерност при упражняването на правомощията на дисциплинарно наказващия орган. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Няма мотиви, че целта на закона не може да бъде постигната с по-леко дисциплинарно наказание, предвидено в закона, и с оглед на предотвратени възможни последици от ескалация на напрежение от принудително настанени чужденци при забавяне на режимен момент за обяд. Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявената и доказана претенция, на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 800 (осемстотин)лева. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение