Решение № 13827 от 15.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2900/2017 г.

Решение № 13827 от 15.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2900/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. Д. В., от гр. С., против решение № 52/31.01.2017 г. по адм. дело № 356/2016 г. на Административен съд - М., с искане за отмяната му като недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът: кмета на О. М., редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - М. е отхвърлил жалбата на настоящия касатор, срещу Заповед № 893/02.06.2016 г. на кмета на О. М., с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2, вр. с чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж: "Пристройка към постройка на допълващо застрояване - адвокатска кантора с входно антре и тоалетна", находящ се в УПИ VI, кв. 66 по плана на гр. М., с извършител Ц. Д. В. За да постанови този резултат, съдът е приел, че е налице безспорно доказан незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като е извършен без строителни книжа. При наличието на такъв строеж и предвид извършването му след 22.11.2012 г., съдът е отхвърлил възможността същия да е търпим по § 16 ПР на ЗУТ, респ. по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, установил е, че по отношение на него има издаден Отказ за узаконяване № 13/05.07.2013 г. на гл. архитект на община-М., от което е извел, че оспорената заповед на кмета на О. М. се явява законосъобразен административен акт. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е оплакването за недопустимост на обжалваното решение поради наличие на влязло в сила решение със същия предмет. По това оплакване първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. Влязлото в сила решение по адм. дело № 325/2015 г. на АС-М. касае заповед № 699/04.05.2015 г. на кмета на община-М. по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, с предмет - премахване на незаконен строеж "Адвокатска кантора с входно антре и тоалетна" в ПИ 48489.9.515 по КК на гр. М. С решението на съда заповедта е отменена на процесуално основание, поради невъзможност да бъде индивидуализиран незаконния строеж по местоположение и размери. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд сега е нова заповед № 893/02.06.2016 г. на кмета на община-М., на същото правно основание, с предмет - премахване на незаконен строеж в същия имот, който е индивидуализиран по местоположение и размери, при различна фактическа обстановка спрямо отменената заповед, позволяваща да бъде установен строежа. В този смисъл процесната заповед, не е втора със същото съдържание и на същите фактически основания като отменената, за да е нищожна, по чл. 177, ал. 2 АПК, респ. решението не е недопустимо. При установеност на правно-релевантните факти, съдът е приложил правилно материалния закон. От анализа на доказателствата, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, в това число и от приетата съдебно-техническа експертиза, обосновано е установено, че процесната пристройка представлява незаконен строеж, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Констатациите на извършилите проверка технически органи, залегнали в КА № 1/25.03.2016 г., не са оборени от жалбоподателката в съдебното производство. Поради това правилни са изводите на съда, че на мястото на доброволно премахнат предишен незаконен строеж, в период след 22.11.2012 г. е изградена процесната пристройка, която е "строеж", по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Правилно е прието, че същия е незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като е изграден без изискуемите по чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ строителни книжа. При наличието на незаконен строеж и съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, кметът на община М. е бил компетентен да издаде оспорената заповед за премахването му. По делото е установено, че спрямо процесния строеж е налице влязъл в сила отказ за узаконяване от 05.07.2013 г., на гл. архитект на община М., по § 127, ал. 2 и сл. ПЗР на ЗИДЗУТ, който е обжалван пред съда и е потвърден с влязло в сила решение. Въпросът за търпимостта на пристройката е изследван от съда, като са изведени правилни изводи, че предвид времето на изграждане - след изготвянето на Протокол от 22.11.2012 г. установяващ доброволното премахване на предишен незаконен строеж на същото място, процесният обект не е търпим по смисъла на закона - § 16 ПР ЗУТ, § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, противно на твърденията в касационната жалба. Неоснователно е оплакването за неправилност на решението, поради неправилно установена фактическа обстановка, както и за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при кредитирането на представените по делото писмени доказателства и изготвената съдебно-техническа експертиза. Фактическата обстановка е установена правилно, като разликата в един от параметрите на строежа - неговата дължина, измерена от вещото лице, с тези по КА № 1/2016 г. и заповедта, не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като това не възпрепятства възможността за индивидуализиране на строежа. Още повече, че описанието му в оспорения акт съответства на описанието в съставените КА № 14 и № 15 от 2013 г. и отказ за узаконяване от 05.07.2013 г., от което следва извод за идентичност между строежите, предмет на тези актове. Същото се отнася и до разликите в наименованието на строежа. Възприетото от административния орган наименование на процесния обект - "адвокатска кантора с входно антре и тоалетна", изхожда от заявление док. 94-Ц-246/07.06.2013 г. на жалбоподателката за узаконяване на незаконния строеж, като дори да се приемат доводите на оспорващата, че обекта не е адвокатска кантора към момента, това не променя неговия незаконен статут. По останалите оплаквания съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. От изложеното следва, че не са налице сочените от касатора основания за отмяна на обжалваното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,