Решение № 3236 от 18.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8992/2023 г.
ВАСЧетвърто отделение18.03.2024 г.докладчик Цветанка Паунова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 632 от 17.05.2023г., постановено по адм. дело 968/2022г. по описа на Административен съд София-област.
ОСЪЖДА ЕТ ЙО 91-Й. АНГЕЛОВ, [ЕИК] да заплати на Държавен фонд Земеделие сумата от 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА Членове: /п/ ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ/п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ ЙО 91Й. АНГЕЛОВ, [населено място], Софийска област, представлявано от управителя Й. Ангелов, чрез пълномощник адв. Н. Николова, против решение 632 от 17.05.2023г., постановено по адм. дело 968/2022г. по описа на Административен съд София-област. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на посочения едноличен търговец против решение 23/312/02615/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, с изх. 01-6500/8588 от 05.08.2022г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. В касационната жалба са наведени доводи, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се, че ползвателят на помощта е спазил нормативните изисквания и клаузите на сключения договор за предоставяне на безвъзмездна финансова подкрепа, а констатираните нарушения не са такива, които да мотивират налагане на финансова корекция в посочения в уведомителното писмо размер. Твърди се, че не е установено наличието на кумулативните предпоставки за нередност по смисъла на приложимите разпоредби на ПЕС. Твърди се още, че съгласно чл. 72, ал. 2 ЗУСЕФСУ размерът на финансовата корекция трябва да е равен на реално установените финансови последици на нарушението върху изразходваните средства и едва когато този размер не може да бъде определен, следва да се прилага процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи (чл. 72, ал. 3 ЗУСЕФСУ). Иска се отмяна на решението като незаконосъобразно, както и да бъдат присъдени сторените в производството разноски. Ответникът изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез упълномощен юрк. Гачев, с писмено становище оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-област е образувано по жалба на ЕТ ЙО 91Й. АНГЕЛОВ против решение 23/312/02615/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, с изх. 01-6500/8588 от 05.08.2022г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с което на основание чл. 3, ал. 1 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) по мерките от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013г. (наричани по-нататък само Правилата) му е определена окончателна финансова корекция в размер на 24 856,34 лева, представляваща най-голямото по размер задължение. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касационен жалбоподател против решение 23/312/02615/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, с изх. 01-6500/8588 от 05.08.2022г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че на 14.10.2014г. между Държавен фонд Земеделие и ЕТ ЙО 91-Й. АНГЕЛОВ е сключен договор за отпускане на финансова помощ по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, за осъществяване на проект 23/312/02615 от 15.05.2013г., по който на 14.12.2015г. е извършено окончателно плащане в размер на 165 708, 95 лв. Въз основа на приобщените по делото доказателства е установено, че финансовата корекция е наложена във връзка с констатирано при извършена проверка на място, отразена в Контролен лист от 27.06.2019г., и допълнителни административни проверки, неизпълнение на две от задълженията на касатора по сключения между него и ДФЗ договор за отпускане на финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от ПРСР 2007-2013 г. От представените при проверката счетоводни документи за три пълни финансови години /2016г., 2017г. и 2018г./ е установено средноаритметично изпълнение на бизнес плана в размер на 24,87% от заложените приходи. Така за 2016 г. в бизнес плана са залегнали приходи от нощувки в общ размер 44 000 лв., а реализирани приходи са 4130 лева, което е 9,39% изпълнение на одобрения бизнес план; за 2017 година залегналите в бизнес плана приходи от нощувки са 88 000 лева, а реализираните такива са 17 967 лева, което представлява 20,42% изпълнение, и за 2018г. залегналите в бизнес плана приходи от нощувки са 88 000лв., а реализираните са 32 615лв., което представлява 37.06% изпълнение. Видно от съдържанието на т. 4.12 от договора - задължение за ползвателя на помощта е да извърши изцяло одобрената инвестиция в уговорения с договора срок и в съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи, като съгласно т. 4.18, ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключването на договора. Според т. 8.1. от договора, в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения след изплащане на каквато и да е част от договорената финансова помощ, ДФЗ може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, като спазва изискванията по чл. 46 и чл. 47 от Наредба 29/11.08.2008 г. По отношение на второто нарушение е установено неизпълнение на заложени в одобрения бизнес план параметри за устойчива заетост през проверените три пълни финансови години. За процесния период /2016г., 2017г. и 2018г./ при заложено в бизнес плана разкриване и запазване на 2 бр. раб. места - 1 бр. административен и 1 бр. производствен, е установено, че не е наеман въобще производствен персонал. По делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните, която е потвърдила констатациите на административния орган, отразени в оспореното решение, с посочена несъществена разлика 22,25% средноаритметично изпълнение на заложените в бизнес плана приходи спрямо реализираните, която не се е отразила на крайния извод относно първото нарушение за трите проверени години общо изпълнението на бизнес плана е в рамките на 20 % - 50 % от заложените в него приходи. При така установеното изпълнение на приходната част от одобрения бизнес план е прието, че е налице нарушение на поети основни задължения по т. 4.12 и т. 4.18 от Договор 23/312/0349 от 20.11.2014г., както и на чл. 46, ал. 1 и чл. 16, ал. 2 от Наредба 29 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба 29/2008г.). Поради това и съгласно т. 30 от Приложение към раздел I "Общи положения" от Правилата е определено възстановяване на 15 % от предоставената финансова помощ по договора (24 856,34лв.) реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 50% и над 20 % от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, и това е продължило над две финансови години. Във връзка с констатираното неизпълнение на заложени в одобрения бизнес план параметри по отношение на приходи и устойчива заетост е прието, че е налице нарушение на поети ангажименти и нормативни задължения по т.4.12 и 4.18 от договор 23/312/02615 от 14.10.2014г., във връзка с дадените определения в раздел IX Други условия", т. 9.1., буква г" от същия договор и § 1, т. 19 от Допълнителните разпоредби на Наредба 29 от 11.08.2008г. Прието е още, че е нарушена и основна цел на мярката, залегнала в чл. 2 от Наредба 29/2008г. Предвид установеното неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели за заетост, на основание т. 18 от Приложение към Раздел 1 Общи Положения" от Правилата, е наложена санкция в размер на 10 % от предоставената финансова помощ по договора, която възлиза на 16 570, 90лв. На основание чл. 3, ал. 1 от Правилата на ЕТ Йо 91-Й. Ангелов е наложена финансова корекция в размер на 24 856,34лв., което вземане, като най-голямо по размер, представлява окончателната подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ. При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при съобразяване с административнопроизводствените правила. Приел е също така, че административният акт е издаден в съответствие с материалния закон, тъй като е безспорно установено неизпълнение от страна на ползвателя на негови договорни и нормативни задължения след изплащане на финансовата помощ, с което е осъществен фактическият състав на чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба 29/2008г. Обсъдено е и възражението за изтекла погасителна давност, като е изведено заключение, че се касае за продължаваща нередност по смисъла на чл. 3, § 1, предл. второ от Регламент (ЕО, Евратом) 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Регламент 2988/95) и визираният давностен срок не е изтекъл. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. По делото е безспорно установено, включително с помощта на изслушаната съдебно-икономическа експертиза, която е потвърдила констатациите на административния орган, че е налице неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи от подпомаганата дейност /приходи от нощувки/, като процентът на изпълнение, изчислен върху средноаритметичния размер на приходите за трите години /2016г., 2017г. и 2018г./ е под 50% и над 20%. Установено е също така, че по предвиденото в бизнес плана задължение за устойчива заетост - разкриване и запазване на 2 работни места, както следва - 1 бр. административен и 1 бр. производствен персонал, за проверявания период не е бил наеман въобще производствен персонал. При тези данни законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че ползвателят на помощта не е изпълнил задълженията си по т. 4.12 и т. 4.18 от договор 23/312/02615 от 14.10.2014г., според които ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект, като последният следва да бъде спазван за срок от 5 години от сключването на договора. Това означава, че бенефициерът следва не само да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора, а също да изпълнява в този срок дейността, във връзка с която получава средствата и по начин, че да постигне приходите от нея, така както са заложени в представения с проекта бизнес план. По този начин ползвателят доказва жизнеспособността на тази дейност и на инвестицията, свързана с нея. Именно въз основа на заложените от едноличния търговец в бизнес плана към проекта финансово-икономически показатели, сред които са предвижданите финансовите приходи от дейността през следващите 10 години и поетите задължения относно заетостта, е одобрен проекта за подпомагане. Непостигането на планираните финансови приходи и параметри за устойчива заетост, заложени в бизнес плана, който е неразделна част от одобрения проект, води до отмяна /връщане/ на финансовата помощ изцяло или частично, в зависимост от вида, степента и продължителността на неизпълнението арг. от т.8.1 от договора и чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба 29 от 11.08.2008г. Количествените показатели на бизнес плановете и създаването на работни места са ключови критерии за допустимост при одобряване на проектните предложения и неизпълнението им представлява на практика неизпълнение на проекта. Според чл. 16, ал. 2 от Наредба 29/2008 г. един от задължителните реквизити към заявлението е изготвен от кандидатите бизнес план, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2. В §1, т. 6 и 26 от ДР на Наредба 29/2008 г. е дадена легална дефиниция на понятията икономическа жизнеспособност и устойчива заетост, а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана и запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в него за периода на бизнес плана. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредба 29/2008 г. решението за одобряване на заявлението за подпомагане се формира въз основа на съответствието на заявлението с: 1./ целите, дейностите и изискванията, определени с наредбата и 2./ критериите за оценка, посочени в приложение 6, т.е. оценката не е само на база критериите в приложението. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности на планираните приходи се изготвят от самия кандидат за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за финансиране, т.е. икономическата жизнеспособност на проекта е критерий за неговата допустимост. Бизнес планът и заявените в него стойности са относими за постигане на целите на мярка 312. Неизпълнението на финансовите показатели на одобрения бизнес план, както и на заложения брой работни места, води до несъответствие с целите, дейностите и изискванията на мярката, определени в Наредба 29/2008 г. Ето защо непостигането на заявените приходи от дейността и неразкриването на предвидения брой работни места представлява нередност, изразяваща се в нарушаване на поетите от бенефициера договорни и вменените му нормативни задължения. Неоснователен е доводът на касатора, че установеното неизпълнение на нормативни и договорни задължения не представлява нередност по смисъла на чл. 2,
от Регламент 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 година за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) 1260/1999. На първо място следва да се посочи, че цитираният регламент не е бил част от приложимото право на ЕС към датата на сключването на договора за отпускане на финансова помощ по мярка 312 - 14.10.2014г., тъй като същият е бил отменен, считано от 31.12.2013г. Релевантни в случая са определенията за нередност, дадени в чл. 2, § 36 от Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета, както и в чл. 1, § 2 от Регламент (ЕО, Евратом) 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Регламент 2988/95). Последното гласи, че нередност означава всяко нарушение на разпоредба на правото на Общността, в резултат на действие или бездействие от икономически оператор, което е имало или би имало за резултат нарушаването на общия бюджет на Общностите или на бюджетите, управлявани от тях, или посредством намаляването или загубата на приходи, произтичащи от собствени ресурси, които се събират направо от името на Общностите или посредством извършването на неоправдан разход. По делото не е спорно, че изплатената по договора финансова помощ в размер на 165 708, 95 лв. е била предоставена по мярка, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Трайно застъпено в практиката на Съда на Европейския съюз е схващането, че нарушение на правото на ЕС или на националното право, приложимо към подпомаганите от фондовете операции, представлява "нередност", ако има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза чрез отчитането на неоправдан разход в него, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово отражение. Достатъчно е да не може да се изключи възможността, както в конкретния случай, то да има отражение върху бюджета на съответния фонд /решение от 1.10.2020 г. по дело С-743/18, т. 66 и 67; решение от 6.12.2017 г. по дело С-408/16, т. 60 и 61, и др/. Неоснователни са и възраженията на касатора за необоснованост на тезата на решаващия съд, че основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) неизпълнение на одобрени индикатори, е различно от основанието нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ. Съображенията в касационната жалба са в насока, че и в двете хипотези се касае за нередност по смисъла на легалната дефиниция на това понятие, дадена в относимото европейско законодателство, но че в случая не е доказан фактическият състав на нередността. Всъщност касаторът неправилно е интерпретирал мотивите на съда, в които пространно е обяснено, че неизпълнението на заложените в бизнес плана финансови показатели представлява неизпълнение на одобрени индикатори, даващо основание за налагане на финансова корекция арг. от чл. 27, ал. 6 от Закон за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Констатираното неизпълнение на нормативни и договорни задължения от ползвателя на помощта няма как да бъде съотнесено към чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ, тъй като последната касае нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, които са неприложими при предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 от ПРСР 2007-2013г., която се предоставя при условията и по реда на посочената Наредба 29/2008г. Но неизпълнението на одобрени индикатори безспорно представлява нередност по дефиницията, заложена в цитираното европейско законодателство, и решаващият съд не е възприел обратното. Както точно е отбелязано в обжалваното решение, предвидените в бизнес плана приходни показатели са индикатори за изпълнението на проекта и непостигането им налага частична/цялостна отмяна на предоставената по договора финансова помощ. Последователно е застъпено в съдебната практика разбирането, че непостигането на заложените в бизнес плана финансови параметри представлява нарушение на договорно задължение, както и неизпълнение на одобрените индикатори, предопределящо наличието на хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, поради което е излишно да бъдат развивани подробни мотиви в тази насока. Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че при определянето на размера на финансовата корекция не е съобразено правилото на чл. 72, ал. 2 ЗУСЕФСУ. Визираната норма, предвиждаща, че размерът на финансовата корекция трябва да е равен на реално установените финансови последици на нарушението върху изразходваните средства - допустими разходи, не намира приложение. В случая са приложими Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) по мерките от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013г., приети на основание чл. 27, ал. 9 ЗПЗП. Съгласно последната разпоредба изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен договор. При установени нарушения на нормативни и договорни задължения във връзка с прилагането на конкретна мярка от Програмата за развитие на селските райони размерът на финансовата корекция се определя именно по реда на Правилата, както е направено и в настоящия случай. По изложените съображения не са налице твърдените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.