Решение № 11225 от 16.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3754/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Митница Бургас чрез процесуалния си представител гл. юриск. В. Стамова - Стойкова срещу решение 162/07.03.2023 г., постановено по адм. дело 627/2022 г. по описа на Административен съд гр. Хасково, с което по оспорване на Максроял ЕООД - гр. Хасково е отменено решение към митническа декларация /МД/ с MRN 20BG001008022474R7/21.07.2020 г. с рег. 32-183737/06.06.2022 г. на директора на Териториална дирекция Митница Бургас, с което не е призната декларираната от дружеството митническа стойност на внесена от САЩ стока употребяван пътнически автомобил катастрофирал; марка: Bentley, модел Continental и шаси SCBDR33W97C044258 и е определена нова такава чрез увеличение и са установени дължими държавни вземания, взети под отчет и дължими за доплащане - мито в размер на 1 549,67 лв. и ДДС в размер на 3 445,24 лв., ведно с лихви за забава върху посочените държавни вземания. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения на материалния закон, както и в противоречие със събраните доказателства, което сочи и на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба е изложена фактическата обстановка по правния спор и е направен извод, че съдът неправилно е тълкувал относимите разпоредби на Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза /Регламент (ЕС) 952/2013 г./ за прилагане на вторичните методи за определяне на митническата стойност и в тази връзка счита, че с административния акт законосъобразно е определена новата митническа стойност на процесната стока по реда на чл. 70, § 1 във връзка с чл. 71, § 1, б. д, подбуква i от същия Регламент. Касаторът сочи, че неправилно с оглед даденото в хода на съдебното произоводство заключение по назначената съдебно счетоводна експертиза /ССчЕ/, първоинстанционният съд е приел, че е доказано плащането на продажната цена, като излага доводи, че отразяването в счетоводството на дружеството на едно плащане не обуславя извод за заплащане на цялата сума по процесната сделка. Твърди се, че при проверката митническите органи са установили, че автомобил с идентичен номер на шаси като процесния е продаден на аукцион с продажна цена 15 000 USD /американски долари/, значително надвишаваща декларираната пред митническите органи цена в размер на 6 500 USD при декларирането му за режим допускане за свободно обращение. Касаторът счита, че от съвкупната преценка на доказателствата по делото се налага извод за законосъобразното определяне на нова митническа стойност. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна като на обжалваното решение неправилно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Максроял ЕООД, гр. Хасково чрез процесуален представител адв. М. Филипова оспорва касационната жалба, по съображения изложени в представено по делото становище. Претендира присъждането на разноски съгласно представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени решението на митническия орган, посочено по горе, първоинстанционният съд е приел, че същото е издадено от компетентен орган в необходимата писмена форма и са посочени правните и фактическите основания за издаването му, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с приложимия материален закон. Прието е в обжалваното решение, че по силата на чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. основен метод за определяне на митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, а регламентираните в чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. вторични методи за определяне на митническата стойност на стоките са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената поредност. Съдът е приел, че в чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) 952/2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности в случаите, когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежащата на плащане цена, посочена в чл. 70, § 1 от митническия кодекс и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. В тази връзка се е позовал на съдебната практика на българските съдилища и тази на Съда на ЕС, съгласно която безспорно митническата стойност е договорната стойност на стоките, поради което се изследва само и единствено действителната воля на страните по съответната покупко-продажба. Отнесено към процесния случай, решаващият състав е изложил мотиви, че за да отхвърли декларираната митническа стойност като реално платената цена и да определи нова митническа стойност на стоката по процесната МД, административният орган посочил, че основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 са възникнали с оглед това, че на ел. страница с адрес - www.autoauctions.io била открита информация за проведен на 05.02.2020 г. аукцион с обявена продажна цена за автомобил Bentley със същия VIN номер на шаси в страната на износа (като този по МД) в размер на 15 000 USD, като публикуваната продажна цена превишавала декларираната пред митническите органи - 6 500 USD. В тази връзка съдът е посочил, че информацията от цитирания уеб сайт не е част от митническите информационни системи и данните не са събрани по надлежния ред, разписан в закона, за да могат да се ползват с доказателствена сила. От данните и доказателствата по делото съдът е счел, че митническите органи не са положили достатъчно усилия за установяване на действителната фактическа обстановка и обусловените изводи са базирани на предположения. С оглед общодостъпните общи условия за ползване на интернет сайта е приел, че публикуваната информация има неофициален и неангажиращ характер и същата не е точна, пълна или актуална. В допълнение е посочил, че информацията за проведения аукцион на автомобил с характеристики, сходни с тези на автомобила от процесната МД, не съдържа достатъчно данни, от които да се направи безспорен извод, че именно Максроял ЕООД е закупило превозното средство и не са налице достоверни доказателства за размера на действително платената цена за него. С оглед изложеното, съдът е изложил мотиви, че митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внесените стоки, а не произволно определена или фиктивна такава и в тежест на органа е при условията на относимото съюзно право да докаже приложимостта на избрания метод по оспореното решение, както и да обоснове използвания подход при формиране на крайния си извод, което в случая не е сторено. Неоснователно според състава митническите органи са приели, че идентичните данни при продажбата чрез аукцион и тези по приложения SALVAGE CERTIFICATE потвърждават състояла се продажба на автомобила по МД на цена от 15 000 USD. В тази насока е изложил аргументи, че това съвпадение не изключва договаряне между купувач и продавач на цена, различна от обявената и предвид неофициалния характер на информацията в обявата и принципа за свобода на договарянето, закупуването на автомобила на посочената в МД цена според съда е напълно допустима хипотеза и в случая същата се явява доказана, тъй като е подкрепена с декларирана пред официални държавни органи информация, ведно с представените фактура за закупуване и извлечение от банкова сметка. Наличието на съответствие между платената цена за доставката на автомобила и декларираната митническа стойност на същия, според съда се потвърждава и от даденото в хода на съдебното производство заключение по ССчЕ. С така изложените мотиви първоинстанционният съд е направил краен извод, че митническото решение е незаконосъобразно поради противоречието му с материалноправните разпоредби на закона и незаконосъобразно с оспорения акт са определени задължения за доплащане на мито и ДДС и същото е отменено. Обжалваното решение е правилно постановено. Първоинстанционният съд правилно е описал и възприел фактическата обстановка по делото, по която страните не спорят. Спорът е относно определената нова митническа стойност и въз основа на това установеното за допълнително заплащане задължение за мито и ДДС, посочени по-горе в настоящето решение, относно стока, внесена от САЩ употребяван пътнически автомобил катастрофирал, марка - Bentley, модел Continental и шаси SCBDR33W97C044258. Законосъобразно и в съответствие с доказателствата по делото съдът е приел, че митническият орган не е спазил поредността при определяне на митническа стойност, когато у него са възникнали съмнения за декларираната договорна стойност. Когато митническата стойност на внасяните стоки не може да се определи по чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., то се прилага редът по чл. 74 от същия Регламент по т. нар. вторични методи, като се прилагат последователно посочените в тази разпоредба на общностното право методи, докато се стигне до първата от посочените хипотези, по която може да се определи митническата стойност. Цитираната разпоредба се прилага, когато при основателни съмнения на митническите органи не може митническата стойност да се определи по договорната стойност, така както и в случая деклараторът е посочил при вноса на процесната стока общата платена или подлежащата на плащане цена. Видно от митническото решение, за да не се приеме декларираната митническа стойност и да се определи нова, митническият орган е приел за установено обстоятелството, че процесният лек автомобил е закупен на аукцион, проведен на 05.02.2020 г. с продажна цена от 15 000 USD /26 119,50 лева/ и на основание чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. същата е определена като реално платена и на основание чл. 71, § 1, б. д, подбуква i от същия Регламент са включени транспортни разходи, изчислени съобразно предоставена информация от Hapag Lloyd, осъществил транспорта на процесната стока, в размер на 399,50 USD /695,65 лв./. Както се посочи по горе, в случай, че основният метод на договорната стойност не може да се приложи при определянето на митническата стойност, т.е. когато не може да се установи по безспорен начин, че декларираната от лицето стойност е реално платената или подлежащата на плащане сума по съответното правоотношение, то административният орган следва да приложи залегналите в Регламент (ЕС) 952/2013 г. ред и начин за определяне на митническата стойност на стоки, въведени на митническата територията на Съюза, вторични методи. В тези случаи митническият орган е длъжен да изложи достатъчно аргументирани мотиви, с които да обоснове по категоричен начин възникналото у него съмнение да не приеме декларираната стойност на внесените стоки и е длъжен да обоснове всяко неблагоприятно за заявителя решение арг. от чл. 22, § 7 във връзка с чл. 15, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. В контекста на изложеното и с оглед липсата на извършен анализ за осъществени сходни доставки/внос на същата стока или подобна такава със същото предназначение или прилагането на метода по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., то обосновано и в съответствие с приложимия материален закон първоинстанционният съд е приел, че в случая е нарушен редът и начинът, по който следва да се определи митническата стойност на процесната стока. Изложените възражения в касационната жалба досежно преценката на съда във връзка с представените по административната преписка доказателства са неоснователни и изложените в тази връзка мотиви в оспореното съдебно решение се споделят от настоящия касационен състав. От съдържанието на представените по делото доказателства, в това число фактура /invoice/ 2314/13.04.2020 г., издадена от GLOBAL AUTO EXCHANGE /л.93 и л.94-превод/, удостоверение за тотална щета на МПС (salvage certificate) C250127205D, коносамент (bill of lading) IMP/1969/06/20 L3, морска товарителница HLCUBSC2005AZKB1, приложени към процесната МД, неоспорени досежно тяхната автентичност, обоснован и в съответствие със същите е достигнатия от първоинстанционния съд извод, че в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесната стока, което в случая не е сторено. В допълнение следва да се посочи, че в хода на осъществения последващ контрол от страна на задълженото лице са представени допълнителни доказателства, в това число извлечения от банкови и счетоводни сметки, необсъдени от страна на митническия орган, от съдържанието на които назначената в хода на съдебното производство експертиза установява съответствие между платената цена за доставката на процесния автомобил и декларираната такава. Правилно в тази връзка съдът се е позовал на заключението, в което е налице констатация за извършено плащане на декларираната от дружеството стойност по банков път. За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че по административната преписка са налице и доказателства за осъществена последваща продажба на процесния автомобил за сумата от 15 600 лв., платена по банков път на Максроял ЕООД, необсъдени при издаването на процесното решение. В контекста на изложеното, лишен от икономическа логика е изводът на митническите органи, че платената/подлежащата на плащане цена е в размер на 15 000 USD /26 119,50 лв./, предвид обстоятелството, че процесният автомобил е продаден за сума, значително по ниска от твърдяната покупна такава. На следващо място следва да бъде отбелязано, че приложената разпечатка от електронна страница с домейн www.autoauctions.io, няма обвързваща доказателствена сила за съда, тъй като не е официално писмено доказателство по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК или такова, събрано редовно по предвидения в закона ред, тъй като по делото няма данни тази информация да е предоставена по линия на международното сътрудничество. Тези доказателства не са достатъчни да обосноват основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 в декларираната митническа стойност на автомобила от 6 500 USD, нито доказват, че действително платената или подлежаща на плащане цена на този автомобил по смисъла на чл. 70 § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., е в размер на 15 000 USD. В тази връзка правилно от страна на първоинстанционния съд са взети предвид представените по делото Условия за ползване на самия сайт, съгласно които публикуваната на него информация има неофициален и неангажиращ характер. С оглед изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, сочени в касационната жалба, тъй като решението е постановено при стриктно спазване на приложимия материален закон и съдопроизводствените правила, поради което като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 450 лева, съгласно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК, представляващи платено в брой възнаграждение за защита от един адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие от 03.10.2023 г. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение